Ангелина Василева: "Лято с литературни легенди в Девън и Корнуол" II
03.08.2020
Четиво с продължение
►
Първа част тук
Семейни приключения пеша, на велосипед или на кон
През 1927 г. излиза книгата на Хенри Уилямсън „Видрата Тарка“. Четивото е предназначено за деца и юноши, но оказва огромно въздействие върху мирогледа на поколения природолюбители, развитието на английската литература и... икономиката на Девън.
Талантливото перо на Уилямсън проследява „щастливия живот и смъртта“ на храброто и свободолюбиво животинче в „страната на двете реки“ - Тоу и Торидж в Северен Девън. Книгата е забелязана незабавно от критиката. Повелителите на литературния живот в Англия по онова време Томас Харди и Т. Е. Лорънс възторжено приветстват появата ѝ. През 1928 г. Уилямсън получава за нея наградата „Хотърнден“ за художествена литература от автор до 41 години. Поетът Тед Хюз казва за книгата: „Бях на около 11 години, когато я открих и през следващата година не четох почти нищо друго, освен нея... Тя влезе в мен и даде формата и думите на моя свят.“ Онези, които познават поезията на Тед Хюз, навярно ще открият сродството между волната видра и неговите емблематични герои - лунните китове и Вран.
Нестихващият интерес на читатели от различни възрасти към „Видрата Тарка“ продължава почти век, което обяснява постоянното ѝ преиздаване. Тя дава нов шанс и на затруднената икономика на Девън. През 1987 г. е открита специална туристическа атракция – Пътят на Тарка. Това е маршрут от 180 мили /290 км./ във формата на осмица за пешаходци, велосипедисти и ездачи на коне по местата, в които са описани приключенията на видрата.
Районът е част от биорезерват с уникални гледки, преживяванията остават незабравими. Пътят на Тарка се рекламира предимно като място за активен семеен туризъм, достъпно за изследователи на природните красоти от всички възрасти. Пътеводителите предлагат ценна информация за еднодневни преходи, хотели, ресторанти, кафенета, места за наемане на велосипеди. Разбира се, всички обекти са достъпни също така с кола, автобус или влак.
Двата кръга на Пътя на Тарка се срещат в градчето Барнстапъл. С около 25 000 жители, то има традиции в търговията. Сто и петдесет годишният покрит пазар Pannier Market е истинско изкушение за туристите с безбройните щандове, отрупани с местни продукти, книги и сувенири. Към тях в наши дни са добавени представителните магазини на Теско и Сейнсбъри, за да превърнат Барнстапъл в най-големия търговски център в Северен Девън.
Но в града има и нови възможности, свързани с дейността на езиковите школи. Една от тях е SOL. Тази абривиатура всъщност е нейният слоугън - Speaking One Language, което в превод означава „Говорим един език“. Създадена е в Барнсапъл две години след падането на Желязната завеса и работи изключително с клиенти от Централна и Източна Европа. Има клонове в близките градчета Тивертон и Бидефорд. Школата осигурява на курсистите съпътстваща културна програма, която включва посещения на още красиви места по Пътя на Тарка. Сред тях са живописното туристическо селище Линмут на брега на океана и модерните морски курорти Илфраком и Уулаком.
Много семейства си докарват допълнителни доходи като приемат в домовете си курсисти на пълен пансион. Осигуряват им легло, закуска, пакетиран обед и вечеря и общуват с тях свободното им време след учебния ден и в неделята, което е много важно за премахването на „езиковата бариера“. На практика в активния сезон почти целият малък местен бизнес, от месаря до бреговата охрана, е зает с обслужване на образователния туризъм.
Представител на SOL ни очаква на паркинга на Теско, супермаркет от третата най-печеливша верига магазини във Великобритания и девета в света. Още една история на успешно предприемачество, стартирало с няколко сергийки през 1919 г., за да се превърне в международна компания с широкообхватен бизнес от банка през ресторанти до телекомуникации. На мен, разбира се, не ми предстои среща с нейния сегашен собственик. Посрещат ме моите домакини, двойка жизнерадостни пенсионери.
Фей е карала училищния автобус и е много общителна. Готви прекрасно, покривките ѝ са колосани и се храним с ленени салфетки. Запознава ме с реда в дома ѝ. Сервира закуска и обилен обяд до три часа. След това не се появява в кухнята. Ако желая следобеден чай или вечеря, хладилникът и печката са на мое разположение, мога да си приготвя каквото искам. Хари е бивш строител. Построил е сам обширното бунгало, в което живеят. В двора има и малък рибарник. Гордостта на Хари е градината, в която отглежда плодове и зеленчуци. Преди седмица неговият зелен боб е получил награда в поредното състезание.
Хари и Фей приемат туристи в дома си от години. Пазят няколко албума с техни впечатления, писма и снимки. И безброй спомени, които разказват с радост. Самите те никога не са пътували извън Острова, но това не им пречи да се чувстват космополити. Ходили са няколко пъти до Лондон. Не го харесват особено. Телевизорът в гостната им е постоянно включен, поне през времето, когато аз съм в къщата. Забелязвам, че Хари гледа предимно новини. Фей превключва на програми, в които може да се наддава за покупки онлайн.
С Фей отиваме на пазар. Свиквам с движението вляво и опознавам града през прозореца на колата ѝ. На кръстовището пред училищна сграда в дъжда стои жена в дъждобран и палка в ръката. „Госпожа Близалка“, казва Фей. Всъщност, доброволка, която помага на децата да пресичат. Наричат ги така заради формата на палката и яркожълтата цвят униформата.
Фей ме завежда да видя Pannier Market. Високият оребрен таван и светлината навяват асоциации с викторианска катедрала, макар че ежедневието на пазара е по светски шумно и пъстро. Меса, зеленчуци, сувенири и много, много цветя, както навсякъде по улиците в Барнстапъл и в целия Девън. Сергиите за книги ме очароват със своя патриотизъм. На всяка предлагат „Лорна Дун: романс в Ексмур“ на Ричард Додридж Блакмор /1825 – 1900/ в няколко издания. И има защо да е така. Уникалното, както казват някои автори „почти персонифицирано“ описание на природата, живота и реални събития през 17 в. в тази книга са и до днес важен стимул за развитието на литературния туризъм в югозападна Англия.
Пазаруваме в Теско. На главната улица разглеждаме витрините на няколко магазина. Фей ми показва красива блуза. Иска да си я купи за сватбата на своя племенник през ноември. Но ще изчака още няколко месеца, за да намалят цената ѝ наполовина... Това е моят първи урок по английско търпение и пестеливост.
следва
На снимката: пейзаж от Корнуол
Ангелина Василева в "Диаскоп":
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.