Борис Роканов: "ВЕЛИКОЛЕПНО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА СПЯЩАТА КРАСАВИЦА..."
12.09.2013
Великолепно стихотворение за Спящата красавица,
чудните ù сънища и нейната прелюбезна прислужница"
Спящата красавица умря преди да се събуди,
но затова пък сънува това-онова,
целият си живот проспа и просънува.
За принцовете и тълпата,
тя бе спящата красавица,
за баща си, краля и за майка си, кралицата – бе заспалата,
която е забравила да се събуди,
а за прислужницата (женичката с парцала) –
бе заспало,топличко работно място, което го завиваш, пудриш,парфюмираш,
преоличаш, решеш и сменяш напиканите чаршафи.
Тя – женичката с парцала – се надяваше да се пенсионира в двореца
и да се омъжи в него,
да роди деца, които после също да ожени,
затова бе любезна с принцовете
и всяка година се изненадваше от нова бременност –
(една изненадана прислужница се оказа).
Тя, прислужницата, редовно си плащаше здравните
и социалните осигуровки,
защото нищо не се знае,
принцовете са толкова непостоянни,
а и спящата красавица би могла да се събуди.
Принцовете бавно остаряха, принцесата старееше и спеше,
а децата на прелюбезната жена с парцала
напълниха двореца,
независимо от това прислужващата дама продължаваше да си плаща осигуровките
и да любезничи със следващото поколение принцове.
Така се роди мита за спящата красавица,
която между другото умря,
прислужницата се пенсионира със значително потомство
и нейната любезност свърши, т.е. пресъхна.
Така се роди и Великата Френска революция,
Великата Октмврийска революция,
и Великото Преселение на братския еврейски народ
от Азия в Америка и обратно.
Ето, на това място свършва стихотворението
за прелюбезните жени, които знаят всичко.
Въпреки, че на поета не му се иска да свършва.
великолепно стихотворение от книгата на Борис Роканов
"Великлепни стихотворения", ИК "Стигмати", 2009
художествено оформление: Румен Жеков
С портрети на Боби Роканов от Георги Йорданов и Светла Кьосева
С обяснителни бележки от
Ани Илков, Владимир Левчев,
Едвин Сугарев, Екатерина Йосифова,
Йордан Ефтимов, Марин Бодаков,
Младен Влашки, Петър Анастасов,
София Нестерова
илюстрация: ©Георги Чепилев