Робърт Хас: "Природата на Гари Снайдър" II - "Практика на дивото"

За Робърт Хас

Бивш поет-лауреат на САЩ, Робърт Хас е удостоен с „Пулицър” и Националната награда за книга. По-известните му стихосбирки са: Time and Materials, Sun under Wood и Summer Snow: New Poems.

За Гари Снайдър                       

Гари Снайдър е известен американски автор, роден през 1930 г. Най-добре познат е като поет (ранните му творби се свързват с поколението на битниците и т. нар. Ренесанс в Сан Франциско); той също е есеист, преподавател и активист-природозащитник с известен анархо-примитивистичен уклон. Описват го като „поета-лауреат на дълбоката екология”. Носител на „Пулицър” за поезия и Наградата за книга на САЩ. Творчеството му в различните му роли и изяви изразява едно потапяне едновременно в духовните измерения на будизма и природата. Превеждал е литература на английски от древен китайски и съвременен японски език. Дълги години е бил част от академичната общност на Калифорнийския университет. Известно време е бил член на Съвета по изкуствата в Калифорния.

Превод от английски: Юлияна Тодорова

Първа част тук

Когато Снайдър се завръща от Япония, вече са излезли ранните му стихосбирки „Трошляк”, „Митове и текстове” „Задната страна”. Трудно е да се предаде свежестта и оригиналността на мирогледа и визията му. Най-впечатляващите поетични гласове в поезията на Северна Америка през 1950-те и началото на '60-те – след Хирошима, след Аушвиц, както У.Х.Одън го нарича „време на безпокойство” – пишат поезия на психологическата криза: жестоките стихотворения на Силвия Плат, борбата на Робърт Лоуъл и Тиодор Рьотке с биполярното разстройство и на Джон Бериман с алкохолизма и депресията, хиперболичното обръщение на Алън Гинсбърг към едно поколение, опустошено от лудост, гладно истерично голо. Малко е шокиращо да се откъснем от тези творби към повика на Снайдър за чистата енергия на живия свят:

Птици във вихър, носят се към покривите
хвърчило се снишава, полюшва се към мъглата на брега
форма: точици във въздуха променящи се в линии
…………. бъдещето е определено.
Избърши дима от очите,
…………. праха от ума,
с ветрилото от пера от орлово крило.
Ястреб кръжи високо в небето.
Един мармот подсвирва през скалите.
Дъжд по хълмовете на Калифорния.
Миди прилепват по камъни на морското дъно
и изсмукват пролетните приливи.

Гари Снайдър се завръща от Япония със съпруга, син и още един на път. През 1969 г. се ражда второто му момче, публикувана е и първата му книга с проза – дневниците му от времето като служител на горски наблюдателен пост и студент по дзен в Киото, есета със заглавия „Будизмът и възможността за планетарна култура” и „Поезия и примитивното”. Първата книга с описания за това образование е озаглавена Earth House Hold, като заглавието е груб превод на гръцкия корен eco, откъдето произлиза името на науката екология. Той пише също така едно есе, публикувано като критика, „Четири промени”, в което предлага начини, по които човешките същества да се заемат с четири проблема: население, замърсяване, потребление и четвърти, който той нарича трансформация. Има предвид културната трансформация, необходима за заемането с останалите три и описана като термин по този скромен начин: „Основен културен мироглед и социална организация, която възпрепятства стремежа към власт и собственост, докато се стимулира изучаването и предизвикателствата в неща като музика, медитация, математика, планинарство, магичното и всички други начини на автентично битуване в света.” На следващата година той се отправя да акостира в полите на Сиера Невада на изток и Сан Франциско на север, за да построи къща без електричество, кабинет с библиотека и в последствие стая за медитации, която става „Пръстенът на Бон Бендо” – център за селска будистка общност.

Гари Снайдър, Питър Орловски и Алън Гинсбърг, Хималаите, началото на 60-те. Снимка: Алън Гинсбърг

Младият Гари Снайдър, който е изучавал митология на коренните американци, харесва образа на Койота, бозайника-въплъщение на буйната, хлъзгава, неукротима сила на живота, хитрото същество, което се държи на дистанция от цивилизования център и неговата сериозност. Подходящ тотем за поет, който, наблюдавайки през високите планини, ще напише „историята / след юрския период е досада” „Посредници: човек и звяр, зверове / имат будистката природа / всички освен / Койота.” Този Гари Снайдър от 1970 -   баща, съпруг, глава на семейство, гражданин и данъкоплатец – е станал общестсвена личност в момент, когато околната среда изведнъж е част от политическия дневен ред на САЩ. Това са годините на Закона за чист въздух и Закона за чисти води, Закона за дивата природа и големите реки. Докато Снайдър се установява в новия си живот, Агенцията по защита на околната среда и Законът за застрашените видове влизат в действие. През 1970 г. той е поканен да говори – така поетите изкарват прехраната си – от Центъра по изучаване на демократичните институции в Санта Барбара. През 1972 Снайдър изнася реч на конференцията на ОН за човешката околна сред в Стокхолм. През 1975 г. е назначен от приятеля си Джери Браун, губернатор на Калифорния, за член на борда на Съвета по изкуствата в Калифорния.

Слоевете на визията, която той изследва в поезията и прозата си между 1950 и 1970 г., са преплетени. Първо, една чиста любов към дивото и страст по естествената история, която върви с нея. След това една чувствителност на социалиста/анархиста, възприета от традицията на ИРС (Индустриални работници по света) на северозападните лагери на дървосекачите. После идва интересът по нещо, което той понякога нарича примитивно, а понякога палеолитни ценности: чувство за нещо като учтивост или формалност в отношението на ловците към животни, диви места и времето, което оцелява в класическата митология, която той е изучавал в колежа „Рийд”. Следват опитите на поетите-модернисти да възродят анимистични и политеистични митологии в началото на 20 в. Също китайска и японска литература и философските традиции на таоизма и дзен, естетиката на китайските пейзажни картини, които ще станат толкова важни за развитието на неговата поезия. Старите митологии са все още живи в японсата драма Но и планинските поети от китайската династия Танг. И екологията, науката за целия набор от живи, постоянно променящи се взаимодействия във всяка природна система. Той се е интересувал от горите още от тийнейджърските си години. Прекарал е две лета като съгледвач-наблюдател за пожари на планински връх. Построил дом за децата си, Снайдър открива, че идеята за управление на горите, особено такова по отношение на пожарите, вече не е теоретичен въпрос. Ето и стихотворението му на тази тема:

Контролирано горене

Това, което индианците
тук
са практикували е
да горят храсталака всяка година.
в горите, по клисурите,
запазвайки дъбовите и боровите стволове
високи и чисти
с трева
и всичко под тях,
там никога няма достатъчно гориво
че да се запали пожар.

И сега, мечо грозде
(хубав храст – не може да се отрече)
се натрупва под новите дървета
примесено с остатъци от сеченето на трупи
и един пожар може да заличи всичко.

Пожарът е стара история.
Иска ми се,
с чувство на полезен ред,
с уважение към законите
на природата,
да помогна на земята си
с едно горене, чудно горещо
горене
….. (семената на мечото грозде се разтварят…..
….. само след като пожарът премине
….. или мине мечка)
И тогава
ще заприлича повече
както
е било при индианците

преди.

В есето „Древните гори на далечния изток” Снайдър, поет/учен/гражданин разсъждава за нещо, като се позовава на диалога на Платон от 5 в. „Критиас”, в който философът  оплаква ерозията на почвата, причинена от изсичането на планинските гори извън Атина.

Gary Snyder, drinking tea, 1969 is a photograph by The Harrington Collection

***

Така деветте есета, които съставляват „Практиката на дивото” са дневник на образоването на Снайдър като човек на изкуството, мислител и гражданин между 1970 и 1990. И тогава, и сега, има работа за вършене. Частичните успехи на движението за опазване на природата през шейсетте и седемдесетте на 20 в. са породили предвидими реакции.

През 1966 в надпреварата за поста губернатор, Роналд Рейгън казва следното за древните гори на далечния изток:

≈ И аз мисля, че трябва да осъзнаем, че там, където става въпрос за запазването на природен ресурс като секвоите, има граница на здравия разум. Имам предвид, че ако гледате стотици хиляди акри дървета – нали разбирате, дървото си е дърво, колко още ви трябват, че да ги гледате? ≈

Когато се заражда Законът за необлагородената природа, приет през 1964 г., и академиците в университета, и адвокатите на природозащитниците в съда питат какво се има предвид под „необлагородена природа”. Не е ли малко произволно културно понятие? „Природа”, като „природен”, не е ли бил термин, използван от държавата, за да санкционира и контролира човешко поведение? Снайдър, който има склонност да мисли в геологическо време, изглежда е имал предвид тези проблеми, дори когато е мислел за трансформацията на човешките общества от края на последния ледников период.

Тази работа го отвежда в Кобук, инуитско село в северозападна Аляска, за да помогне на Националния дарителски фонд за хуманитаристика да помислят какво означава „хуманност” в едно село в Аляска с коренно население и в какви ценности жителите на Кобук мислят през последните десет хиляди години. Той разказва за това преживяване в есето със заглавие „Жълтокафява граматика”. То го отвежда също така в австралийската пустиня на юг от Алис Спрингс, за да усети как аборигените пинтуби мислят какво представлява едно място. За това се разказва в есето „Добро, диво, свещено.” Така че изглежда има полза да се разказват тези истории, за да да се опитаме да изковем дефиниции за природата, за диво и необлагородено, да кажем какво е място, да създадем идеята, че бихме служили на земята по-разумно, като мислим в категориите биологични региони, а не политически цялости, създадени от проучвания за терена.

В този смисъл „Практиката на дивото” само по себе си е пример за практика на дивото, за това да се замислим здраво за битуването ни на земята. И, както Снайдър казва в първото есе – как да култивираме един социален и икономически живот, който ни поставя във връзка с дивото в нас и култивира необлагороденото около нас като място, където „дивият потенциал е изразен изцяло, едно разнообразие от живи и неживи същества, процъфтяващи според техния собствен вид ред.”

Фото: Гари Снайдър у дома в Невада, Калифорния

За Гари Снайдър в Уикипедия тук

Чети и на английски в The Paris Review

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.