Съкровищата на Европа: ЛИТЕРАТУРНА ПРОГРАМА НА ПИЕРО ДЕЛА ФРАНЧЕСКА ЗА ЦИКЪЛА "СВЕТИЯТ КРЪСТ"

Първо издание - 14.09.2013

Според църковното предание кръстът на Христос бил от три вида, сраснали се в едно дърво: палма финикова или певк, кедър и кипарис.

Преданието разказва: изгоненият от рая Адам, като се разболял, пратил сина си Сит да поиска от Ангела в Рая лекарство, за да оздравее. Сит изпълнил поръчението на баща си. И Ангелът му дал три семена като лекарство. Сит донесъл трите целителни семена, но баща му вече бил починал. Тогава той посял тия три семена наедно при гроба на баща си. Израсли три фиданки: финикова палма, кедър и кипарис. Фиданките се срасли в едно дърво, което стигнало времето на Соломон. При строежа на Иерусалимския храм то било отсечено, но не влязло в строежа. Поставили го при Овча купел за преминаване в намиращата се там къпалня. Савската царица, като дошла в Иерусалим да чуе мъдрите слова на Соломон и отишла при Овча купел, не пожелала да мине по това дърво. И казала: „Бог, облечен в човешко естество, на него ще умре”. След това изказване на Савската царица дървото било дигнато оттам и било закопано край самата къпалня при Овча купел. След време то излязло из земята на оронения бряг на къпалнята и плувало по водите ù. Водата, раздвижвана от време на време от ангел Господен, получавала от това дърво целебна сила за първия болен или немощен човек, влязъл в къпалнята след раздвижване на водата. След съда при Пилат озлобените иудеи, като потърсили дърво за сковаване на кръст, се спрели на това; напоено от водата, иудеите поискали това дърво да бъде тежък товар на плещите на Христос...

Според едно иудейско предание, кръстът, като оръдие за наказание, на което са разпъвали осъдения, се заравял на самото място, където е била изпълнена присъдата. Съгласно това кръстът на Христа е бил заровен на Голгота, където бил разпнат.

В 326 г. царица Елена, майка на Константин Велики, отишла в Иерусалим на поклонение по светите места, свързани с живота, кръстната смърт и възкресението на Христос. Предвид това предание тя изказала желание да се открие кръстът на Иисус. Хълмът Голгота се знаел, но точното място на разпятието не било известно. Разпитали някои стари иудеи, но те не могли да дадат указания. По настойчиво искане на царицата посочили един много стар иудеин, който би могъл да каже точно къде е мястото. Той отказал. За да го принудят да улесни откриването на това, го спуснали в една яма. Жаждата и гладът след шест дни го принудили да посочи мястото. То било североизточната част на хълма. На същото място император Адриан през 119 г. издигнал капище – храм на езическото божество Венера.

Царицата заповядала да разрушат тоя храм и да разчистят мястото. След подобаваща молитва от иерусалимския патриарх Макарий, разкопали. Открили се три кръста. Ясно било, че това е мястото на разпятието на Иисус Христос между двамата разбойници, кръстовете на които били заринати на същото място. Не могло да се уточни кой е кръстът на Христос. И в оня час оттам минало едно погребално шествие. Отпращали към гроба една девойка. По знак на патриарха шествието спряло. Патриарх Макарий наредил поединично да допрат трите кръста до мъртвата. Тъй и направили. Допрели единия и другия кръст. Не се случило нищо. Но щом допрели третия кръст, мъртвата се вдигнала от носилото – веднага оживяла. Чудото уверило всички, че този е Христовият кръст. Патриархът целунал св. кръст. Царица Елена го целунала, паднала на колене и се поклонила.

Насъбрал се хиляден народ... Това събитие се случило на 13 септември 326 г. По късно, през 335 г., в памет изнамирането на св. кръст бил установен празник на 14 септември – Въздвижение на честния кръст Господен – Кръстовден.

Из „Светият кръст” на Митрополит Иларион