Татяна Явашева: "Машина на забравата" и други стихотворения

≈

„Надявам се, че музиката ми не ви откъсва от живота ви – казва южнокорейският композитор и пианист Ийрума. – Вместо това искам тя да бъде с вас винаги, сякаш е фоновата музика на живота ви“. Неговият албум “First Love” стана повод да напиша няколко стихотворения на фона на тази ефирна музика.

И аз се надявам поезията да е фонова музика на живота, ако не и самият живот.

Татяна Явашева

≈

Машина на забравата

Времето забравя.
Чувам как шуми неговата
машина на забравата.
Забравата постоянно ми поднася
белите страници на незабравата -
да пиша върху тях с невидимо мастило.
Но забравата какво е?
Дали не е затвор за спомени,
в който всички са осъдени на смърт
без право на помилване?
Дали тя не прерязва
нишката на паметта
след поредното ни дихание?
Търся да разгадая тайната
как забравя времето.
Но виждам само как
безследно изчезва онзи миг,
който си присвоява всичко.
Ето така забравя времето и мен…

Този път

По пътя вървя и той
сам ме води този път.
Този път ще вървя,
докато те открия
този път ще вървя
и докато този път
не настигна онзи
безпределен миг 
с теб
       този път
                 ще вървя.

Този път вървя по пътя,
който пътува в теб
този път...

Реката в нас

Затвори очи,
любими мой,
и се заслушай.
В нас тече древна река,
която не изтича дори
когато ние изтечем.
Отвори сърцето си и чуй
ромона на древната река,
любими мой.
Тя събужда пробудата за живот,
пробудата за любов събужда
и отприщва реката в нас, 
светлината в нас отприщва,
любими мой.
Затвори очи и се заслушай.

Целуни дъжда

Целуни дъжда.
Тъй близо съм,
когато ти липсвам.
Времето и разстоянието текат.
И се отдалечават,
когато ти липсвам.
Но нищо не е това, което е,
когато ти липсвам.
Тогава просто целуни дъжда
и ще ни слее
реката в нас.

Когато ти липсвам,
целуни дъжда.

Илюстрация: ©Георги Чепилев

Фото: Татяна Явашева

За Татяна Явашева

Татяна Явашева е поет и журналист. Има издадени три стихосбирки - „По ръба на чадъра” (1997), „Смеха на огледалото” (1999) и „Чуй тишината” (2017). Готова за печат е и следващата й поетична книга. Носител е на литературни награди, сред които откроява първите две - от ежегодния конкурс за млади автори на издателство „Христо Г. Данов” (1996) и от литературния конкурс „Южна пролет” (1998). Сега е редактор в сп. „Икономика“, била е отговорен редактор в сп. ТЕМА, специален кореспондент на сп. BusinessWeek, работила е на различни позиции във в. ПАРИ. Член е на Клуба на поетите журналисти към Поетично ателие „Владимир Башев”, както и на Съюза на българските журналисти. Част е от Обществото на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“ и е член на неговия Управителен съвет.

Нейна поезия е печатана в широк кръг литературни издания и сайтове за литература, звучи и в предавания по БНР, БНТ и други електронни медии. Участва в трите поетични антологии на Клуба на журналистите поети към Поетично ателие „Владимир Башев“ в София - "Време за кактуси"(2003), "Време за камъни" (2013) и „Тринайсет“ (2019), като е редактор на последната от тях.  Присъства и в CD Антологията „Дигитална креативност – среща на поколенията“ (2020), която Обществото „Димчо Дебелянов“ издаде. Участва и организира литературни четения, в които си дават среща поезията и музиката.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.