Христина Мирчева: "Цистерна с отровно зелен резервоар"

Цистерната с отровно зелен резервоар е спряла по средата на булеварда, оградена от сигнална маркировка. От пътна помощ идват насам, но движението е блокирано. Толкова по-добре за мен, която от преследвана, ставам преследвач. Плъзгам се между колите или направо скачам върху ламарините със скоростта на супергерой. Успявам да видя лицето му, което, често казано, не е за гледане. Черната маска не прикрива обгорената кожа, а на мястото на носа, зее дупка. Отвратително! Още по-отвратителна е кражбата, която той извършва спрямо мен. Посяга на най-ценното, което някога съм имала, бърка в него като в каца с мед и забогатява, докато аз обитавам студения таван, чието единствено предимство е рафтът с книги. В ръцете си сега държа топка от малки остри ножички, които в удобен момент ще запратя към сърцето му, та дано се разкае.

Точно тогава колоните от коли се раздвижват и той наистина, отгатнал намеренията ми, се обръща към мен и прави признание.  Кражбата не била единственият му грях. Той бил моят убиец. Помнела ли съм онзи топъл пролетен следобед, когато съм се люлеела на градинската люлка в двора зад къщата, припявайки си някаква ведра песен. Тогава не издържал, извадил пистолета и стрелял в гърба ми. Паднала съм безмълвно назад, косата ми хвърляла златни отблясъци, допирайки тревите, а махалото на люлката не спирало. Но защо, защо? Защото горчива мъка го гнетяла всеки пък, когато ме виждал да се люлея. Правела съм го всеки ден! Спомнял си внезапно за своята майка, чиято загуба не можел да прежали.

Странен човек, ровел е постоянно из ценните ми записки, преписвал е, а все още говори клиширано. Казва например стрелях между крилете ти, вместо между плешките, смята, че е по-поетично. Или горчива мъка ме  гнети. Всички крадци и убийци си служат с клишета, по това лесно могат да бъдат разпознати.

Но какво, мъртва ли съм?  Да, уверява ме той.

Пробитата цистерна с газ е само халюцинация? Ами... така на практика се оказва, вдига рамене, и е по-скоро пробита цистерна с мляко, цистерна с мляко.

Колко лесно можело да бъде всичко! Тръгвам си от тази история без да оставям отпечатъци.

03 ноември 2020

бул. Александър Стамболийски

Илюстрация: © Георги Чепилев

Още халюцинации от Христина Мирчева в "Диаскоп":

Христина Мирчева: "Денят на едрите цветя"

Христина Мирчева: "Падналият дувар и кавгаджиите"

Христина Мирчева: "Мол, могила, дрогерия, която търси продавач и робот, пълен с грешки"

Христина Мирчева: "Черешово пиле"

Христина Мирчева: "Тя е там, където е и той, той е там, където е и тя"

Христина Мирчева: "Риби сомнамбули"

Христина Мирчева: "Хижата"

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.