Алманах "Междинни форми": Боян Крачолов и "Църква от сънища"

Представяме на Вашето внимание рисунки с перо по литературни произведения, публикувани в сайта „Диаскоп“ през периода 2013-2020. Оригиналните рисунки са избрани според настоящата тема на Есенния салон „Междинни форми“ и са подредени в три части: „Мишени“, „Самота“ и „Безгрижие“.

Тъкачки

Първа публикация: 01 юни 2017 година

Озовал си се в някакъв бар. Нямаш представа колко е часът, а ако решиш да хвърлиш поглед към стенния часовник в бара, единственото, което попада в полезрението ти, е барманът, който е захапал малката стрелка на часовника и я дърпа назад, да не препуска през нощта, че какво си позволява. И така, захапал пустата непослушна стрелка, двете му ръце непрестанно наливат и раздават чаши с шеметна (или поне на теб ти се струва такава) скорост. Нощта така или иначе е вече пропиляна, така че единственото нещо, което можеш да направиш, е да си поприказваш с някоя жена, после с друга, с трета, пак с първата, после друга или четвърта, и докато говориш, все пак, така, за да минава времето, посягаш понякога към поредната чаша, която октоподоподобният барман пуска насреща ти.

После пак жената, или втората, няма значение коя от всички, и дали е една или не, безплътни разговори, но все пак погледи, усмивки, и посягаш да оставиш чашата, и вече към теб лети нова, и нов разговор, пак разговор, кой знае защо думи, кой знае, наистина, кому са нужни, но все тая, защо ли всичките тия жени, с които говориш, са разпилени из целия проклет бар, една отиде да пуши, та трябва да отидеш при друга, после при трета, четвъртата те викне, а през това време първата се е върнала, затова отиди при нея, а през цялото това време към теб летят чаша след чаша. Късно е, барманът още не е пуснал стрелката, сигурно цяла нощ няма да я пусне, клиентите трябва да останат все пак, но знаеш, че е късно, а ти вече преплиташ леко крака, и понечваш дори да тръгнеш към две жени едновременно, но няма проблем, тръгваш, успяваш и до тоалетната да отидеш, а същевременно барът винаги си остава на една ръка разстояние, странна работа, нали сновеш през целия бар, как така ръката ти все успява да стигне до плота, но нищо, кой ти гледа тия работи, в момента преследваш друго, устни, бедра, и малко по-нагоре, и сякаш все повече омекваш, може би е от алкохола, но няма как, не можеш да спреш сега, затова политаш след чашата и устните, вече дори не знаеш чии са, посягаш да погалиш, но в един момент някак си се прояснява, някак се разбира, че целуваш устните на една, галиш друга, трета те докосва по крака, а четвъртата, хм, четвъртата нещо не я виждаш, само усещаш косата й някъде по тялото си, докато някакво топло усещане се разлива по теб, или ти се разливаш, но това няма значение, защото когато погледнеш, си се усукал около целия бар, около масите, като на някакъв огромен стан, така си се усукал, че дори не можеш да мръднеш, а онова усещане не спира, удря те чак в пръстите на краката, чак в другия край на стаята те удря, не спират и докосванията, не спират и целувките, не спират и чашите, в този свят има само един човек, само една жена, която можеше да спре всичко, която можеше да го предотврати, но ти знаеш, че няма да дойде, защото тя просто никога не идва, когато трябва. И точно преди да загубиш съзнание, успяваш да хвърлиш един поглед на бармана, който все по-бързо разхвърля чаши, с ръце и крака, и се смее, отметнал глава назад, а между зъбите му стърчи една малка пречупена часовникова стрелка.

И вече знаеш, че от тази нощ няма измъкване.

От книгата на Боян Крачолов "Църква от сънища", изд. Ерго, 2017

Илюстрация: © Георги Чепилев

За Боян Крачолов

Боян Руменов Крачолов (р. 1992, София) завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Режисура за драматичен театър" в класа на проф. Иван Добчев, а понастоящем следва магистратура по философия в Софийски университет "Св. Климент Охридски".

Сред режисьорските му работи са "Това НЕ Е Хамлет", "Палата №6", "Срещу течението на Хъдсън", откъс от романа "Възвишение", поставен поради участието му в ателието "Възстановки" и други. Като актьор е участвал в спектакъла "Продадено" (по "Вишнева Градина") с режисьор Маргарита Младенова. Негови разкази са публикувани в "Литературен вестник" и списание "Страница". 

Боян Крачолов в "Диаскоп":

Боян Крачолов: "Тъкачки" - "Църква от сънища"

Боян Крачолов: "Кукувичи яйца" - "Църква от сънища"

Художествен салон "Орфей" към дружеството за комикс и изкуство "Диаскоп"

Алманах "Междинни форми": Рисунки с перо по литературни произведения

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.