Елън Бас/Ellen Bass: "Оранжевобелите обувки с високи токчета" - "Indigo"

Превод от английски: Юлияна Тодорова

Оранжевобелите обувки с високи токчета

Днес си мисля за онези обувки – бели 
с каишка през пръста с цвят на мандарина и твърди оранжеви токчета - 

ставаха и на майка ми, и на мен. Пазарувахме така –
пробвахме обувките една до друга. Беше още времето когато в магазина

си имаше продавач който нежно вземаше петата в дланта си
и поставяше крачето. Понякога си мислеше че ще продаде чифт,

само за да накара някоя от нас да се обърне към другата –
и трябваше да клекне отново, с надеждата пак нежно да пъхне голо стъпало

в легълцето от велур или кожа. Ония обувки за мен
просто бяха върха на шика. И – Боже мой – 

тя ми купи чифт оранжеви памучни ръкавици за да стане комплект.
Защо е толкова приятно да си спомняш?

Мъртва си от десет години. И онези шикозни чехли –
носехме ги преди повече от половин век. Първото момче

все още не беше бръснало гърдите ми с дъха си
а ти беше силна като мускулеста богиня, изпъвайки найлона

върху прасците си,  изпъчвайки гордо пълната си гръд.
Кой ще си спомня тия обувчици с цвят на тиква

когато и аз умра? Кой ще си спомня как се плъзвахме в тях
като момичета гмурващи се в езеро с кедри по брега, като пчели

завиращи се в чашката на цвете, като птици изчезващи
в така зелените листа на лятото?

От книгата на Елън Бас Indigo (Copper Canyon Press, 2020)

Публикува се с любезното съдействие на Елън Бас

Илюстрация: ©Георги Чепилев

THE ORANGE-AND-WHITE  HIGH-HEELED  SHOES

Ellen Bass

Today I’m thinking about those shoes – white
with a tangerine stripe across the toe and forceful orange heels – 

that fit both my mother and me. We used to shop like that –
trying them on side by side. That was when there still

was a man who would cradle your heel in his palm
and guide your foot. Sometimes he would think he made a sale,

only to have one of us turn to the other –
and he would have to kneel again , hoping to ease another naked sole

into the bed of suede or leather. I thought those shoes
were just the peak of chic. And – my God – 

she bought me a pair of orange cotton gloves to complete the ensemble.
Why is there such keen pleasure in remembering?

You are dead ten years. And these showy slippers –
we wore them more than half a century ago. The first boy

had not yet misted my breasts with his breath
and you were strong as a muscled goddess, gliding nylons

over your calves, lifting your amplitude into a breastplate.
Who will remember these pumpkin-colored pumps

when I die, too? Who will remember how we slid into them
like girls diving into a cedar-tinged lake, like bees

entering the trumpet of a flower, like birds disappearing
into the green, green leaves of summer?

Прочете в оригинал и на страниците на The New Yorker

Елън Бас в "Диаскоп":

"Понякога се плаша"

-----------------------------------------------------------------------

Кой кой е?

За автора

Елън Бас е известна американска поетеса, утвърдена заради майсторското използване на езика в поезията си, в която изследва разнообразни теми от живота на съвременната жена. Автор е на седем стихосбирки и носител на няколко значими литературни награди. Нейни стихотворения са публикувани в известни списания и антологии. Публицистичната книга The Courage to Heal („Куражът да оздравееш“, Harper Collins, 2008), на която е съавтор, се превръща в бестселър и е преведена на девет езика. Елън Бас е Секретар на Академията на американските поети, живее в Санта Круз, Калифорния и преподава в магистърската програма за изящни изкуства на университета „Пасифик“ във Форест Гроув, Орегон.

За преводача

Юлияна Тодорова е родена във Варна. Завършила е английска филология в СУ "Св. Климент Охридски" със специализация по съвременна британска поезия при проф. Вл. Трендафилов. Дългогодишен преподавател по специализиран английски език за бизнеса и туризма в Икономическия университет във Варна.

В последните години сътрудничи активно на издателство „Скалино” с преводи на поезия от съвременни английски и американски автори. Има публикации на преводна поезия в „Литературен вестник”, както и в електронни платформи за изкуство и литература.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.