Роже-Марк Лашасáн/Roger-Marc La Chassagne: "Поезия и личности"

Превод от френски: Александра Ивойлова

ВИСОКО

Високо горе синевата
отива в необята,
разяждана във края долу
от жълта светлина – 
заплашена
на своя ред и тя
от ивицата огън,
който я поражда,
удвоена
от една следа
във черно.

Възпламенява се денят –
да се превърне в нощ.

Викът това е,
стаен във тишината – 
живот 
в очакване на своя час.
Кога и как – 
            едва ли знае,
ала ще дойде може би 
                                  сред нас.

Кръвта човешка 
възкачва своя кръст – 
и пада пак, разстила се
във равна черна пръст.
Полегнала и черна е кръвта – 
защото е била 
червена и изправена.

Илюстрация: © Георги Чепилев

СЪЛЗАТА И ОКОТО

Сълзата мисли за окото,
което е напуснала.
Без нея
то е тъй самотно.
Тя водния си път поема – 
ще предизвика своята съдба.
Отгде ли е дошла?
Вода е тя обикновена
от земните недра.
През нечие лице без възраст
                                              минала,
тъй както през листата
             капка дъжд минава.
Била е 
огледало, 
то се знае.
Ала не вярвайте, че се продава, 
или че от окото е родена. 
Не – 
тя днес е тук, а утре там... 
Дали е радост или е тъга? 
Едно е сигурно – 
отива си сега.
И няма да е същото 
окото 
без своята сълза.

За Роже-Марк Лашасан

Роже-Марк Лашасáн (Roger-Marc La Chassagne) е роден през 1928 г. в Монте Карло, но основно живее в Париж, където през 2012 г. достига края на дните си. Ученик на френския философ и психолог Гастон Берже (баща на прочутия гуру на съвременния балет Морис Бежар), Лашасáн преподава философия и литература в лицеите във Версай и „Жансон дьо Сай“, най-големия в Париж. Артистичният му дар обаче го отвежда към театъра, на който посвещава по-голямата част от живота си – като актьор, режисьор и драматург. Същевременно поезията заема основно място в творческите му изяви. Тази разностранна дейност, както и подчертаният му интерес към психологията, намират своеобразен синтез в неговата система за развитие на човешките отношения, по която води курсове във Франция и на Черния континент: Сенегал, Тунис, Мароко, Буркина Фасо, Кот д` Ивоар, о-в Реюнион.

Поезията на Роже-Марк Лашасáн е дълбоко философска и проникновена, изпълнена със скрита в същностите на реалния свят символика. В нея голямото, обобщаващото и дребното наглед се насищат със смисъл и изразяват взаимно.

Предложените тук стихотворения са от поетичната сбирка „Тревожна душа“ (L`ame alertée).

В лаконичната словесна тъкан на стихотворението „Високо“ преливането на ден и нощ, вик и тишина, живот и смърт – разкрива ритъма на редуване на противоположностите в тяхната неуловимост и парадоксална обвързаност. При това изкачвайки стъпалата на цветовите символи, стихотворението очертава нескончаемия кръговрат, наречен колело на живота. Самото заглавие ни подсказва тази даденост свише, изконното и вездесъщо начало.

Чрез прости и въздействащи реални образи „Сълзата и окото“ насочва погледа ни към единния, но изменчив и неповторим свят, в чиито дълбоки корени и връзки всяко нещо е и всичко останало. Одухотворяването на сълзата и окото като носители на човешкото, самостойни частици от целостта – и на човека, и на естеството,подчертава по особено поетичен и красноречив начин тази основна идея.

Бележки и превод от френски: Александра Ивойлова

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.