Георги Чепилев: "Вирусите и златната пропорция"

От логиката на формите се развива чувството за красота.

„Красотата ще спаси света“

Достоевски

Красотата и хармонията са важни категории в познанието и в някаква степен определят неговата цел. Художникът търси истината в красотата, а ученият – красотата в истината. Изкуството не е враг, а е съюзник на науката.

От многото пропорции при създаване на хармонични произведения съществува една, притежаваща уникални свойства. Тя се нарича „Златна“ или „Божествена“ пропорция. Леонардо да Винчи нарича пропорцията „Златното сечение“, издигнато за главен естетичен принцип на италианското Възраждане. Характерно за златната пропорция е делението на цялото на две неравни части, следователно тя е асиметрична.

Характерно е, че простите живи структури – вирусите, съчетават в себе си двата природни свята: в тях спиралният строеж на органичните молекули се съчетава с правилната форма на многостенния додекаедър. Тук, при вирусите, на най-ранния стадий от еволюцията на живота, е станало „бракосъчетанието“ на двете организационни форми – симетричната, характерна за многостранните минерали и спиралната, разпространена в живата природа.

Средата за живеене, светът на предметите, които заобикалят човек, активно въздействат на психиката. Въздействат или благотворно – раждайки чувство за удовлетвореност и радост от възприемане на хармония и красота, или  угнетяват, дразнят, предизвква отрицателни емоции, довеждащи до немотивирани постъпки.

Човек в стремителното развитие на техниката се подчини на производствения закон и чрез това се отдалечи много от природата.

Интензивното развитие на техниката позволява на човек кардинално да изменя природата – създавайки безкрайно множество предмети - творения  на техниката, доведе до образуване на техническа среда за живеене – техносфера. Това са съвременните градове с милионите сгради, мостове, пътища, предмети на бита и труда, одежди и обувки.

Създаде се изкуствена среда за живеене, притежаваща определени удобства и способност за обезпечение функционирането на техническата цивилизация. Но заради това отдалечаване от природата, естествената същност на хората стана враждебна.

Заради това възникна стремеж техническата сфера да се очовечи.

Изглежда, че между природата и техниката няма общо, те са противоположни. Но се забелязва, че творенията на техниката отговарят на тяхното предназначение и средства на реализация.  В тяхната основа преобладава рационален подход – да се достига поставената технична цел с минимални загуби. Същото се забелязва и в природата.

Да се съвмести техниката с природата е необходимост, защото така средата за живеене ще стане по-приемлива за човек.

Техническата еволюция постепенно започна да преминава от праволинейните си форми към криволинейни, достигайки все по-голяма хармоничност. Известно е, че в техниката преобладават правите линии, простите геометрично фигури като квадрат, правоъгълник, триъгълник и др. А природата не търпи прави линии, нейните творения са построени от криви и господства спиралата. Ето защо се казва, че художниците служат на красотата, а занаятчиите на простотата, рационализацията и техническата необходимост. Произведенията на техниката са лишени от естетически начала, защото нейните изразни средства се подчиняват на икономичното производство и ефективно функциониране на механизма, докато пропорциите в живата природа органически са свързани в едно цяло, подчинено на законите на развиващия се живот. Днес е наложително да се съвместят тези две противоположни тенденции.

Задачата е да се очовечи света на техниката и да се приближи средата за живот към природата, запазвайки преимушествата на първата.

Опитите механично да се пренесат форми и конструкции от природата в света на техниката, не довеждат до успех.

В този случай се сравняват природни форми с форми на изкуството, но с тези, които имат съзнателно възпроизвеждане на сетивните форми – съдове във вид на животни, чинии във вид на листа, къщи-раковини, дърво или цвете и пр. Това са неосъзнати копия факсимилета, в които отсъства разбиране за структура. Все пак подобни куриози са закономерна крачка на техничната еволюция към съвършени форми. Такива сходства на формите като форми на самолет – птица, кораби и автомобили подобно на изящна риба тон , акула или други животни не са случайни.

Важно е законите за растежа на растенията или животните да не се пренася механически в света на техниката. Има неща, които могат да се взаимстват и други неща, които не трябва да се взаимстват. Техническата система има особени функции и затова са необходими конструкции и форми, предназначени за изпълнение на тези функции.

Ето защо има два примера: 1. Безсъзнателно интуитивно копиране на вътрешната структура на естествените форми; 2. Или те са причинени от съзнателно приложени закони, изведени от структурата на естествените форми.

Тъй като често се употребява думата „форма“, необходимо е да се направи изяснение кое наричаме „форма“. Ако някой свири добре или добре бяга, казва се, че е в „добра форма“ и се разбира, че той или тя извършва дейността възможно най-добре. Тялото им е в добро състояние, те виждат, чуват и действат бързо и умело. Ако думата „форма“ се ползва за изпълнение на песен или за актьорска игра, то е същото, но във връзка с изкуството.

Думата „форма“ се ползва и като глагол – „формират се редици от по 4 човека“; друг пример - „формира се общество по изучаване на природата“, или „формира се общество за политическа агитация“ и т.н. В този смисъл думата „формира“ е подобна на „създава“,т.е. ние за някаква определена цел организираме голямо количество хора.

И още едно друго значение на думата:„на клоните са се образували ледени висулки“ – в този случай „форма“ има значение на „приемане определена структура“. Това означава думата „форма“ в изкуството. Но какво означава добра форма в изкуството? Това е тази, която повече от всички ни харесва, една форма е по-добра от друга, защото съответства на определени условия. Тези условия са такива, че предизвикват у зрителя най-приятни чувства. Още това са условия, които доставят временни наслаждения не само на едно чувство, но на две или повече проявяващи се заедно и дори на разума,  вместващ всичките. Оттук обаче започва трудното, защото това, което се харесва на един човек, не е задължително да се харесва на друг. Ето защо е необходимо да се намери някакъв външен критерии извън индивидуалните особености на човешкото същество, а такъв съществува единствено в природата. Под природа се разбира целия органически процес на живот и движение във вселената, процес, който включва човека, но който е безразличен към неговите субективни реакции и вариациина темперамента.

Художниците през вековете не са търсели такъв критерии, а са го чувствали и намирали инстинктивно.Тези форми те виждали както в големите междузвездни пространства, така и в най-малките микроскопични частици и молекули в материята. Ученият прави модел, за да ни покаже точното разположение на атомите вътре в кристала. Забелязва се, че атомите образуват правилна система, наречена от учения „прекрасна“. Тя не е измислица и нейното действително съществуване може да се докаже напр. чрез х-лъчи. За да се наблюдават такива системи в природата, не е задължителен микроскопа. Ако трябва да се сравнят изкуството и природата, трябва да се започне с това, което човешките очи забелязват във всекидневието.Само трябва да се изолират случайните природни форми като изхвърлени вулканични камъни, повредени от мълния дървета и пр., защото не са универсални форми. Внимание се обръща на такива форми, които допускат безпрепятствен растеж на кристали, раковини, кости, снежинки, биологични тъкани, едноклетъчни организми и др.

Когато се наричат тези неща „прекрасни“, има се напредвид, че определени математични пропорции предизвикват у нас емоции, които свързвам с произведението на изкуството.

Красотата на формите при пчелните килийки или кристалите се явява задължително праволинейна и правилна. Но има и много други  неправилни и криволинейни форми като естествените организми, които също се подчиняват на математични закони.

Различните видове спирали са подчинени на математичен закон (обусловен от пропорциите и темпа на растеж) се забелязват в организми, растения, кости и др.

Из многото пропорции при създаване на хармонични произведения съществува една притежаваща уникални свойства. Тя се нарича „ Златна“ или „Божествена“ пропорция. Леонардо да Винчи нарича пропорцията „Златното сечение“ и била издигната за главен естетичен принцип на италианското Възраждане. Характерното за златната пропорция е делението на цялото на две неравни части, следователно тя е асиметрична.

Златната пропорция е математично понятие, а изучаването е задача на науката. Но тъй като се явява критерии за хармония, тя е и категория на изкуството. При това положение изкуството не е враг, а е съюзник на науката.

Всички изброени примери за красота са подчинени на общ ред числа, които съдържат любопитни математични свойства – 2;3; 3-5; 5-8; 8-13; 13-21 и т.н.

Наличието на тези пропорции както в пчелните пити, така и при растенията се обяснява във връзка с действието на механични сили.

Двоичната система за изчисление, която е в основата при създаване на компютрите, е изложена от Фибоначи през 1202 г. Той се интересувал от чисто практични задачи с помощта на какви най-малко количества теглилки за кантар може да се измери тежината на стоката. И доказва, че най-сполучлива е системата от: 1,2,4,8,16 единици за уравновесяване на кантара чрез две теглилки (двоичен код). В тази редица всяко число е сума от предното със себе си, напр. 4=2+2.

Възможно е двоичен код с редицата числа, характерни за златната пропорция: 1, 2, 3,5,8,13,21 и т.н., където всяко число е сума от две предишни, напр. 2=1+1. На всяко число отговаря множество кодови комбинации и методът се ползва в паричната система за размяна.

Закономерностите на златната пропорция и числата на Фибоначи се прилагат в техниката. Те са дали първите крачки на техниката.

Тъй като за целите на статията ще се проследи златната пропорция в цифровата техника, трябва да се кажат няколко думи за числата.  Натурални числа са: 1,2,3,4,5,6,7 и т.н. Рационалните числа са отношения на натуралните: 2/3; 5/7 и т.н. Накрая са неизмеримите или ирационалните числа, към които се отнася златната пропорция.

Има различни системи за изчисления: десетична, двуична, троична и др. В качеството на основа или начало на изчисления са натуралните числа и от тях според определени правила се произвеждат построения на различни натурални, рационални или ирационални числа.

За ирационалната система за изчисление е необходим свръх бързо действащ компютър. Ирационалните числа често изразяват характеристика на подвижни, изменчиви, неустойчиви обекти и явления в природата.

Компютрите решават различни математически задачи, управляват всевъзможни процеси, осъществяват записи на печатан текст, на звук и изображения и извършват най-различни дейности. За всичко това е необходимо да се превърнат всички постъпващи информационни сигнали в числа. По такъв начин информацията в компютъра се преработва: преобразувайки се в математична задача, тя се решава от машината и постъпва на съхранение в нейната памет, или след преобразуването достига до потребителя във вид на съобщение за нещо – текст, музикална мелодия и пр. Всички тези разнообразни явления и дейности са сведени в набор от числа. Така идеята на Питагор за числото като същност на всички неща в наши дни се ражда повторно, като става основа за могъщото развитие на наука, техника и компютъризация.

Времената се изменят, хората отнова искат да се върнат към природата и да търсят единство с нея. Природата започва да се цени като висша ценност, но човек вече намира в нея духовно родство не чрез интуицията, а на научна основа. Това е нова степен хармония в новата спирална извивка на еволюционното развитие.

Хиляди учени се мъчат над уникалната задача – да се разшифрова кода на генетичната информация. За построяването само на една човешка клетка е необходима информация колкото се съдържа в 20 000 книги. Какъв гигантски обем информация трябва за синтеза на всяка от многочислените белтъчини на тялото и как да се прочете тази библиотека?

Разшифроване на кода на генетичната информация означава да се намерят на природния език буквите, сричките, думите, предложенията (фразите), абзаците (завършената мисъл) , цялото произведение и накрая сумата от всички произведения на автора. Аналогични седем иерархични степени се забелязват при кодираната информация в генетиката. Аналогични са тези нива и в комикс граматиката, но кадърът може да е сложен и да няма значение за дума.

Белтъчините са градивната единица на живата материя и са важна съставна част във всички организми. Молекулата ДНК е първичния носител на генетична информация.

В молекулярната организация на различните организми също се проявява закономерността на златната пропорция и числата на Фибоначи.

Характерно е, че простите живи структури – вирусите, съчетават в себе си двата природни свята: в тях спиралния строеж на органичните молекули се съчетават с правилната форма на многостенния додекаедър. Тук, при вирусите, на най-ранния стадий от еволюцията на живота, е станало „бракосъчетанието“ на двете организационни форми – симетричната, характерна за многостранните минерали и спиралната, разпространена в живата природа. Макар да изглежда, че между живите организми и минералите (представители на неживата природа) има пропаст, тъй като се отнасят към различни природни „царства“, това не е съвсем така. В живите организми се срещат и неорганични съединения, чиято правилно организирана кристална структура се среща при зъбите, костите, камъните в урината и пр. Минералите в организма образуват криви линии и всички те не срастват помежду си в монолит. Защото са покрити с органичен филм и растежа на тези кристали е под контрола на тази пленка. Решетките на тези минерали, които участват в създаването на жив организъм са свързани с пропорциите на златното сечение.

Нека си припомним, че откритието на ядрената енергия може да се ползва не само за създаване, но и за разрушение. А най-незначителното нарушение в строежа на молекулите ДНК и РНК, довежда до съществено нарушение във функционирането на организма и към тежки наследствени заболявания, дори смърт.

Още по темата в Диаскоп:

Пророчество от света на комикса: Рисувана история на Рафаел Марчело от 1979 година разказва за мистериозен вирус, подобен на COVID-19

Георги Чепилев: "Широкият път на рекламите и стръмните пътеки на величавите образи"

►

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.