Георги Николов: "Хераклитова река" - "Лица и маски"
22.12.2020
ХЕРАКЛИТОВА РЕКА
Не можеш да нагазиш на плитко
във времето като в река,
без то да не те повлече така,
както реката на Хераклит.
Застиват реките от лава,
но реката на времето не спира.
Сякаш от безкрая извира
и към безкрая тя продължава.
Плават по течението речно
трупове на дървета голи,
камъните на дъното се заоблят.
Ах, нищо, нищо не е вечно!
Самото време дори се оглежда
в нетрайното водно огледало –
да спре и то поне за малко.
Но и за него няма надежда!
По набръчканата повърхност
отразеният образ се разкривява.
Измамна е всяка представа
за покой – даже на мъртвите.
Чакат на брега безлики старци
и като един се надяват
след миг към тях да заплава
лицето на Нарцис.
МАРАТОНЕЦ
На Марин Георгиев
Тичаш, целият облян в пот,
(сякаш си бог във машина)
да съобщиш, че един деспот
няма да стигне до Атина.
Край теб се мени пейзажа,
но ти си оставаш същият –
тичаш на хората да кажеш,
че ще си запазят къщите.
Че си запазват поминъка,
вярата и боговете си земни.
Трябва себе си да надминеш,
а след себе си – и времето!
Няма с лаври да те обкичат,
но ти е все едно, Фидипид.
Нали още тичаш, тичаш
по път, от друг неоткрит!
Ще настигнеш дори Зенон
и костенурката му митична,
щом нозете бързи във тон
със сърцето ти сякаш тичат.
И това тичане към агората,
този неистово дълъг бяг,
победил в тебе умората,
спира пред домашния праг.
И падаш, издъхнал без стон.
Но ще разбере един ден света,
че не битката при Маратон,
а ти, маратонецо, си вестта!
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ
Безспорен артефакт –
антична златна маска.
Въпросът е дали тя
е на някой властник?
Или на робинята мила,
легнала до него гърбом
в тракийската могила,
това е маската скръбна?
Открити са две гривни,
и те също така от злато,
като окови противни
по китките на жената.
Намерен е и пръстен,
изхлузил се от ставата –
доказателство късно
може би за раздялата?
Но на други въпроси
едва ли ще отговорят
женските крехки кости
пред археолозите.
Илюстрация:
© Георги Чепилев, "Господарят на вселената" 2014 година
Стиховете са от новата книга на Георги Николов „Лица и маски“, 2021 г.
Изд. „Литературен форум“ – София
Редактор: Марин Георгиев
- Публикуват се със съдействието на автора.
За Георги Николов
Георги Николов е роден на 05.03.1955 г. в гр. Харманли. Следвал е психология във Варшавския университет, завършил е специалността в Софийския.
Автор е на стихосбирките “Центурион на прага” (изд. „Христо Ботев“, 1994), “Дактилоскопия на въздушните целувки” (изд. „Захарий Стоянов“, 1998), “Настройване на гледката” (изд. „Макрос“, 2005), „Двойното дъно на небето“(ИК „Жанет 45“, 2014), „Навлизане в миража“ (изд. „Потайниче“, 2014), „Пръст в раната”(изд. „Славянска академия”, 2018), „Кремация на феникс“ (изд. „Литературен форум“, 2019) на сборника с очерци “Срещи от първия вид” (изд. „Захарий Стоянов“, 2002), на романа “Киноманът” („ЛитерНет“, 2009; изд. „Български писател“, 2010), удостоен с наградата на Съюза на българските писатели за роман – 2011) и на романа „Пушачът“ ( изд. „Знаци“, 2015).
Георги Николов има множество публикации в периодичния литературен печат. Негови стихове са превеждани на сръбски, полски, руски, турски и гръцки език.
Носител на голямата награда за поезия “Южна пролет” през 1995 г. и на втора награда от националния конкурс за превод на поезия от полски през 1987 г. Втора награда печели и от Националния поетичен конкурс “Добромир Тонев” през 2012 г. Награда на СБП за романа “Киноманът” – 2011 г. Първа награда от Националния конкурс за поезия „Биньо Иванов” – 2017 г. и Трета награда от Националния конкурс за лирично стихотворение „Петко и Пенчо Славейкови” през същата година. През 2015 г. получава наградата „Изворът на Белоногата“ за цялостно творчество. Награден и със “Сребърно летящо перо” от Славянската литературна и артистична академия през 2016 г.
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.