Радка Фалк: "Шелдън" и други стихотворения

ШЕЛДЪН

Моят зет ми разказа веднъж, 
как слязъл от планината.
Било през зимата и колата му 
била покрита със сняг.
Приближила се възрастна жена 
и попитала:
— Мога ли да си взема малко от снега?
— Заповядайте! — отвърнал й Шелдън.
После дошли и децата и разграбили шумно снега.
— А мога ли да Ви прегърна? — казала жената. 
И той получил най-топлата прегръдка,
затова, че е донесъл снега в долината.

ДЕНЯТ ЗАПОЧВА В 4.33

Със земетресение. 
Леглото ми се залюля, 
и в същия момент,
сякаш биещи се котки се блъснаха във вратата ми 
и тя изтрещя от гневната им сила.
Земетресенията са различни. 
Понякога прозорците звънят, 
понякога леглото ме понася нанякъде,
понякога, само, картините се разместват по стените. 
Веднъж водата в басейна се понесе на голяма вълна. 
От единия до другия край.
Само тогава усетих страх,
когато, и водата участваше в земетресението.

КЪЩАТА С ДВАТА ЗАЛЕЗА

Съседната на замъка къща, 
бе обявена за продан.
При следващото ми посещение 
там живееше новият собственик. 
Поздравих го,
а той ми разказа:
— Тази къща има два залеза.
Вечер сядам на терасата
и наблюдавам, как слънцето 
пада зад хълма.
После тръгвам по пътеката към високото 
и наблюдавам залеза отново.
А, вечер възглавницата ми е пълна 
със щурци...

Илюстрация: Христо Дишкелев

Радка Фалк в Диаскоп:

"Времето е пепел"

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.