65 години от рождението на писателката Кристин Юрукова (14 януари 1956 - 12 юли 2019)
14.01.2021
"А който претърпи докрай, ще бъде спасен"
Евангелие от Матея
►
Какво претърпя писателката и художничка Кристин Юрукова, че да поставя евангелските думи като мото на този текст в нейна памет? Утре, на 14.01.2021г., тя щеше да навърши 65 години, ако съдбата не й бе отредила друго, за което тя казва в един свой стих: "съдбите ходят по хората, разплакват им майките".
Така със съдбата си да почине без време и със знака на Козирога, под който бе родена, тя е сред българските поети и писатели Григор Пърличев, Алеко Константинов, Пейо Яворов, Теодор Траянов, Змей Горянин. А съм сигурна, че един ден историята на българската литература ще я нареди сред тях и по писателски талант, значимост на творчеството и гражданска съвест.
Още с първия си роман " Клетвен знак", посветен на борбата за освобождение на македонските българи, тя се явява като "най-силния млад автор на исторически романи"- Антон Дончев (рецензент на книгата, която авторката издава сама). Годината е 1993, Кристин е само на 37 години, а романът съдържа такива описания на батални сцени от Балканската война, че литературните критици мислят, че авторът е мъж, познавач на военното дело. Въпреки блестящите отзиви на критиката не само за този й роман, но и за разказите й, излезли по-рано, когато тя е 23 - годишна, писателката не получава никаква подкрепа от издателствата и в продължение на 40 години Кристин Юрукова пише и създава голямо творчество (в Уикипедията е описано), без да печата. Колко изобилства България на писателски таланти, посветили творчеството си на миналото й, че да си позволи това! Единствен форум й бяха вестниците "Демокрация" и "Анти", както и литературните сайтове. Голяма част от творчеството си като журналист и писател тя посвети на репресираните след Девети септември ("Песни на плача" част 1 и 2), като предварително трябваше да извърши огромна изследователска работа. Всичко вършеше сама без възнаграждение по повелята на таланта и съвестта си, като поемаше върху си рисковете от темите, изтърпяваше безработицата и безпаричието (въпреки, че бе юрист от СУ, но безкомпромисен), неотпечатването на книгите си (с изключение на наградената "Песни на плача") и накрая - стоически понесе и най-тежката болест, като вече в тежко състояние написа последната си стихосбирка "Покаяние". Изтърпя много, но създаде творби , пълни с историческа истина - с много безценни факти като документалния разказ за революционера Владимир Куртев .
Така Кристин Юрукова спаси и себе си.
13.01.2021 г., с. Равногор
Марлена Юрукова
Портрет на Кристин Юрукова: Марлена Юрукова
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.