Итка Сърбова: "Този, които сътвори гората, сервира листа" - "Гора"

Превод от чешки език: Димана Иванова

Този, който сътвори гората

I.

Този, който сътвори гората само от сини шишарки
не знае нищо за останалите цветове.

II.

Чрез кой извор ще се докоснеш до слепоочията ми?
Не знаем, чакахме прекалено дълго незнаещи нищо
за останалите цветове, преходници между любовта
и пътя към малкото езерце, което никога не пресъхва.

III.

Този, който сътвори гората, сътвори и пространството между думите.
Такова тиктакане от часовника не си чувал никога.
Докато решиш дали да се изкъпеш гол,
ще пораснат гъби. 

IV.

Отново е сряда. Гората изчезва в полунощ,
ти не го разбра и затова пропиля последните минути
на бензиностанцията. Сега напразно се хвърляш напред,
вече не си тук. Подписа присъдата си – 
душата ти смирено виси на връвчицата.

V.

Зелената топка за тенис мълчи в иглиците на елите.
Този, които сътвори гората, сервира листа. Само че – 
що за вечеря е това, след като никой не иска допълнително.

През нощта

Гората се страхува сама в нощта. Унизително е,
разчита на инженерни мрежи, на електрическия поток,
на шума на ботушите 
на безшумните ловци. 

Всяка вечер си оправя облика: бръмбар-дървояд;
споделя корените си с отдалечените поляни.

Гората през нощта се смалява. Гилотинирана от ноември
брои приятелите, трие снимки, изтрезнява по всяко време.

Най-накрая

Най-накрая ще се докоснем все пак. Накрая
ще се сраснеш с устните ми. През иглиците
в цепнатините и ставите.
През иглиците по стръмната стена на хранопровода,
в сивата тъмнина на спряното осветляване.
Най-накрая ще се намерим все пак – през февруари,
разяден път, дори и без мравуняци,
свързваш се с иглички до три-четвърти на колената,
като през телефон – доказателство за разходката през гората:
накрая се спъвам в паднал клон.
Да споделяш, но да не можеш да докосваш – що за глупава преграда
най-накрая ще ми вкорениш под свободното ребро
иглиците в корема. След това ще дойде гладът
след шестнадесет часа следобяд, глад за кифла и кафе,
най-накрая ще отворя тази отказваща уста,
най-накрая ще се сраснеш с устните ми.

Из стихосбирката „Гора“ (изд. „Дауфин“, 2016) на Итка Сърбова

Илюстрация: © Георги Чепилев

Итка Сърбова

Итка Сърбова (1976) завършва бакалавърска степен във Факултета по хуманитарни науки на Карловия университет в Прага. Главен редактор е на електронното литературно издание Wagon (“Вагон“): www.almanachwagon.cz. Публикува поезия в изданията Psí víno, Weles („Велес“), Pandora („Пандора“), A tempo Revue и H_aluze, а в интернет под псевдонима „Наташа“. Има публикувани стихове и в сборници с поезия „Олицитвореност“ ( изд. „Свраки на върбата“, 2006), 7-едем ( изд. „Тео“, 2010) и „Места, неподходящи за премахване“ ( изд. „Градска библиотека“, Варнсдорф, 2010). Автор е на стихосбирките: „Някой се мъкне като куче“ (изд. „Дауфин“, 2011), „Светлина в средата на тялото“ (изд. „Дауфин“, 2013), „Гора“ (изд. „Дауфин“, 2016), и „Свят“ (изд. „Дауфин“, 2019).  

За първи път в Диаскоп!

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.