Георги Чепилев: "Шпионски игри. "Синият лотос", Тинтин и новият световен рекорд за произведение на Hergé, продадено на търг"

До книжката „Оливер Туист”, преводно издание от 1899 г., в изложбата „Междинни форми” (галерия „Орфей – октомври 2020/януари 2021) можеше да се види българския комикс от 30-те години „Как се хранят разните народи”. Повода за експониране на „Оливер Туист” бе неговата подходяща за днешното време тема – „Сирачето срещу корупцията”. Преди три десетилетия ние си поставихме за цел пазарната икономика като общество, власти и отделни граждани в нашата страна. Тази икономика по думите на именити консултанти имала много добри страни и единствено разумната и надеждна система за оцеляване и напредък. Но сякаш твърде далече се отиде, макар разликата да е една печатна грешка, та се потопихме в позорната икономика.

Оста на историята е счупена и е абсолютно ясно, че множествата не могат да станат единни. И в България не можа да възникне една партия, все по причини на отлюспване. И на Запад политическите организации почиват на много остарели принципи и съществуват само по навик както хигиената – миенето на ръцете. Масовото общество е общество без обществено съзнание. То е натоварено със задачи, които не познава, не знае нищо за техния произход и оттук нататък възниква големият проблем за решаването им.  Ние сме свидетели, че днес преобладават две различни схващания: демокрацията, която обема, поглъща, нивелира, подчинява и уеднаквява личността (индивида), и либерализмът, който като че ли дава отпор на тази тенденция, запазва личността, издига индивида, гражданина, човека, с всичките му права, но и напоследък с всичките му слабости. На пръв поглед сякаш има една борба между демокрацията и либерализма, но не е така. Те са две регулативни идеи, които регулират за сътрудничество в обществения живот. За това на гражданите е безразлично към коя партия или група принадлежат политически. Длъжни сме да се подчиняваме на обществото, защото жовеем в една среда, но ние не можем да жертваме себе си, да се обезличим и да се слеем в една аморфна маса. Тези две идеи са сложени на едни и същи основи – на принципа на свободата, равенството и братството, т.е на основата на чувството за обществена солидарност, защото човек не живее изолирано.

И едната и другата доктрина се допълват, корегират и контролират. Рядко изпадат в борба по между си, защото това води до разрушение и разпадане на обществото. Крайна демокрация и краен либерализъм няма. Там, където демокрацията само взима и се налага, става всемогъща – там личността се губи, масата поглъща всичко, индивидът се обезличава. Крайната демокрация води до тирания на едно организирано малцинство над болшинството. Но и крайният либерализъм, ако личността е абсолютно свободна, ако всеки може да прави това, което желае, довежда до анархия и обществото деградира, разрушава се. Диктатура може да бъде наложена там, където демокрацията достига своя апогей, както и там, където има анархия поради осъществяване на краен либерализъм. Диктатурата е резултат на хаос, на анархия, на безпомощност. Но диктатурата е временна, тя за кратък период се сгромолясва. Защото, както народите не търпят безредие и хаос от настъпила анархия, така и събарят жестоко всяка тирания. Може би тези изводи хвърлят светлина върху наскоро продадения комикс за Батман и Робин – момчето чудо, които образуват динамичен дует в борбата с престъпността.

 Но да оставим този въпрос на страна и се върнем към главния предмет.

Съвременният свят стои пред задачата да разреши възникналия в резултат на научно техническата цивилизация екологически проблем, както и въпроса за мирното и икономически справедливо съществуване на народите. Техниката представя пред нас нови въпроси. Високо развитата техника призовава хората към зрелост, защото при тези условия няма извинения за съществуващия глад. Нашата техническа цивилизация е като бронтозавър, неприспособена към изискванията на бъдещия живот. Ако не съумеем да я направим приспособима към новите условия и човекът подобно на динозаврите биологически ще изчезне. Знае се от микробиологията, че микробите не летят, те имат една своя микросреда. А днес под въздействие на техниката, целият микромир се е трансформирал и е не само в отбрана, а и в настъпление. Преди борбата се е водила не от микроба, а от човека. С помощта на науката човек може да пресече разрушителните действия на разни микроби и да им донесе в повечето случаи тяхното унищожение.  Такива резултати дават ваксините против шарка, бяс, холера и др. Макар че ваксината срещу туберкулоза, създадена от Пастьор, да разболява един милон французи. По устройството си човешкият организъм не е много гостоприемен за микробите и взет в пасивно състояние е въоръжен с необходимите защитни бойни сили срещу никробите и разни бацили.

При безмилостната борба за съществуване приказните по големина и тежина животни „заври”, бронирани с шипове, със силни рогови плочи, с глави покрити с каски, със здрави зъби и челюсти, със страшни рога, воинствено организирани за защита, загиват. Докато микробът е в състояние да убие най-силно организираното животно. Привържениците на Дарвин (той не е твърдял, че човек е произлязъл от маймуна) предупреждават човека да бъде внимателен, защото в борбата за съществуване победата е за способните. А такива са микробите. Ние сами сме били зрители на действителността как се руши човешкия организъм от разните бацили. Микробът по своята природа е приспособен действително към дадени условия, поради което обстоятелство той оцелява и може да руши. Но микробът може да руши човешкия организъм само при случаи, когато човекът поради своя вина наруши преди всичко нормалното положение на защитните си сили. Това може да бъде, когато се нарушат здравно хигиеничните повеления. Но борба ли е в такъв случай състоянието на микроба, дали не са мутанти от някоя лаборатория или са вече траснсформирани от новата технична среда.

За „заврите” се твърди, че напр. само един динозавър изяждал на ден по един тон трева и листна маса. За 40 дни – 40 тона, а за два динозавъра 80 тона. Изчезването им е по причина не на времето, а на измененията в окръжаващите ги условия. Ако условията бяха останали неизменни, то животните биха съществували и сега. Малтус в книгата си „Опит за народонаселението” разглежда проблема, като се стреми да докаже, че висшите организми се размножават в геометрическа прогресия. Срещу това безкрайно размножаване, казва Малтус, се явяват мъчнотиите – средствата за живот и прехрана, понеже последните нарастват едвам в аритметическа прогресия. Тази книга Дарвин прочита през 1838 г., преди да започне да пише съчиненията си за произхода на видовете и човека. Изброените причини са оказали влияние на Дарвин и той се замислил още по сериозно за „борбата и естествения подбор”. Прави следното заключение:

„Всички индивиди на даден вид, а посредством тях по общо видовете, се намират в постоянна и изтребителна борба. Борбата е неизбежна, защото всяко животно, за да живее, трябва да запази храна за утрешния ден, която пък същевременно хиляди други животни се стремят да му е отнемат. Борбата се води още, защото всяко животно, за да живее, трябва да заема място в природата. И в тази борба ще оцелеят благоприятно организираните и годни за борба индивиди”.

Логиката дотук на Дарвин изглежда железобетонна. Но всичко това е игрословие. Разбира се, Дарвин е наблюдавал безпогрешно живота относно борбата за съществуване – изтребителната борба за съществуване е факт в живота. Той обаче прави грешка в заключението си, че благоприятно организираните индивиди ще живеят. Щопенхауер и Дарвин посветиха целия си живот, за да обосноват двата най-големи свои извода: „волята за живот” и „борбата за живот”.  Волята за живот я има във всички живи твари и без тази воля не може да има нито „борба за живот”, нито „борба за власт” Също така съществува една постоянна борба в органическия свят. Извънредно ярка е тя в животинското царство. Вижте колко борби води човек – срещу микроби, срещу животни, срещу насекоми, борбата на човека с живота изобщо. Но най-вече удивителен факт представлява борбата на човека и човечеството срещу човека.

-----

В четвъртък, на 14 януари 2021 г. оригиналната корица на "Синия лотос" от комикса на Hergé, беше продадена за 3,2 милиона евро. Тази продажба е нов световен рекорд за произведение на Hergé, продадено на търг.

Белгийският репортер Тинтин и кучето му са поканени в Китай в разгара на японската инванзия от 1931 г.  Той разкрива машинации на японски шпиони и кръг за контрабанда на наркотици.

Смисълът на тази борба става особено ясен, ако се вникне в нейните вътрешни мотиви и последици. Китай по своя строй, както на държавния, така и на обществения живот, е страна на практичен материализъм. По мнението на американския учен Кембел, китайците водят своето потекло от онези древни хетеи, които някога са живеели в Мала Азия и са описани при Омир. Прокудени от отечеството си се спасяват в дълбините на Азия, където се размножават и полагат основите на Китай, сплотил около себе си другите племена на Азия. Интересното е кое е допринесло за удивителната дълговечност на китайската империя. Коя е причината благосъстоянието и процъфтяването на огромното по брой население. Това не е покорността на народа, нито географското положение. Средната годишна температура в северните провинции се различава от южните с 20 градуса по Фаранхайт. Удивително е разнообразието на растителността и типовете хора обитаващи разните провинции.

Причината е принципът, лежащ в основата на политическата система на тази страна, постепенно единил всички тези човешки разновидности и преживял всички революции. Това е организацията на националния ум. Управлението на население, живеещо на значително различни географски ширини, изисква голямо политическо умение. А Китай не само съумява да управлява това климатично разнообразие на своите народи, но и ги превърна в еднородна нация. Те така са сближени, че всички мислят и работят еднакво Обширното общество се управлява чрез разум, а не чрез принуда. Грубата сила свързва обществото като железен пирон свързващ парчета дъски – чрез удар зависищ от сила. Те се задържат здраво само за кратко време. Разумът ги свързва като винт. Той се завърта внимателно и меко, но здраво и дълготрайно свързва частите.

В образа на Азия се дава пример за действието на национално организирания ум. Западът неизбежно в своето застаряване се стреми да направи същото, което е направил Китай, опитвайки се да замени азиатския религиозен светоглед със собственото си наследство.

►

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.