Марлена Юрукова в памет на монахиня Валентина Друмева (1934-2021): "В манастирската килия"
25.01.2021
"Сега историята се пише не от мъж, а от жена"
Кристин Юрукова
►
Така започва стихотворението на К.Ю., посветено на монахиня Валентина Друмева, за която сайтът на Българската патриаршия съобщава, че се е представила на 15.01.2021 пред Бог. Не умряла, не починала, а представила се пред Бог. Така са казвали старите българи някога, а и са го вярвали ( за пръв път "представи се пред Бог" срещнах в историята на поп Йовчо от Трявна от края на 18-и век).
Какво достойнство има в тези думи, а и утеха, и отговорност пред собствения ти живот. Ще се представиш и ще даваш отчет за даденото ти от Бог и как си го употребил - умножил ли си талантите или си ги закопал.
Заглавието на стихотворението на К.Ю. е "Просияла в килията в Калофер", а вчера Валентина Друмева е просияла на небето, представяйки се Богу. Отчетът й трудно може да се побере в редовете тук. Ще спомена само малка част от него: 15 тома с документални художествени разкази за 635 духовници-мъченици от времето на комунистическия режим ( от тях 103 убити ), събрани в поредицата " Български свещеници - изповеници на вярата в най-ново време", за който труд монахинята е обиколила с кола стотици селища в България, за да събере фактите от 2007 до 2014 г. Писателският труд на Валентина Друмева започва недълго след замонашаването й през 1962 г. при благословията на патриарх Кирил с проучване и написване на историята на манастира "Въведение Богородично" в Калофер. Следват десетки исторически книги за българските манастири, българското монашество и отшелничество, българските светци и мъченици още от ранната ни църква. Пише поезия, излязла в немалко стихосбирки, детска литература - проза и поезия с историческо и християнско съдържание, помагала по вероучение за неделните и редовните училища и много други книги. При това създава и се грижи за Неделното училище в манастира и носи отговорностите на игумения. По образование Валентина Друмева е учител-математик, а писателската й дарба, благодарение на която тя написва повече от десет хиляди страници художествен и документален текст (само книгите за свещениците-мъченици от комунистическо време обхващат повече от 4000 страници) , избликва сякаш изневиделица в манастира.
Затова тя казва: "Нищо от това, което написах, не е мое. Бог ми го даде!"
Поезията й е неспирен извор, над хиляда страници. Ето как се лее стихът й:
"Склопих глава със сведени очи
и стори ми се, че докоснах рая.
В душата утешена досега звучи мелодия,
разкриваща безкрая.
Как исках, молех времето да спре
и с теб, Христе, в житейското море
да бъде тих и лъчезарен моят ден.
Да бъде вечност този миг свещен."
Така своя живот от миг Валентина Друмева превърна във вечност.
16.01.2021, с.Равногор
Марлена Юрукова
Портрет на монахиня Валентина: Марлена Юрукова
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.