Георги Чепилев: Инспектор Стрезов - "Лицата на една легенда" от Александър Въчков в списание "Осем"

Криминални истории

►

Първа публикация: 30 ноември 2015

"Списание 8" в брой 11/2015 г. публикува  много ценна статия - "Лицата на една легенда" от Александър Въчков, която разглежда образа на инспектор Стрезов през погледа на многобройните му художници. Всички тези автори са били въодушевени и са действали не толкова като илюстратори, колкото като комикс художници. В отговор на въпроса защо е такъв резултатът, ще припомня един банален, но очевиден факт. Криминалният жанр се дефинира посредством наличието в сюжета на престъпление и разкриване на престъплението. А в обширната област на комикс изкуството една от нейните най-любими теми е тъкмо криминалната. Ето защо този жанр е застъпен в различни комикс видове и има различни схващания за него. В специализираните издания от класическия български период "комикс-загадки" се публикуват в „Картинен свят” с название "Криминална задача", илюстрирани предимно с  два  кадъра,  но в някои случаи  с три. Обединени в едно двете изображения дават за резултат обвинение. Тук съдържанието на обвинението определя и неговото оформяне. Необходимо е читателят да разкрие остроумна логична постройка посредством рационални методи на точните обстоятелства на тайното събитие. Същностната тематична черта е съсредоточена върху едно престъпление, което е повод за съперничество между ума на престъпника и този на следователя. За българските фенове от 40-те години разследващият се наричал полицаят Х или комисарят Х. Но за периода, който разглежда Александър Въчков в статията, той е вече индивидуализиран образ със собствено име – инспектор Стрезов.

Комикс изкуството е явление от културен характер и, за да бъде разбрано и разчетено, се изисква определено култура. При случай на прогресивна афазия, когато забравянето на думите постепенно се увеличава, думите изчезват по един определен ред: първо изчезват собствените имена, после нарицателните, след това прилагателните и най-накрая глаголите. Схематично казано - функцията на припомняне, в което мозъкът взима участие, се ограничава (в случая) с все по-лесните според това колко напредва болестта. Глаголите се спомнят най-лесно, защото изразяват действие. А едно действие може да бъде имитирано мимически, докато собственото име чрез тройното посредством 1) на нарицателното; 2) на прилагателното и 3) на глагола. Ето защо при собственото име е необходимо все по-голямо изкуство, за да се символизира в движение идеята ,изразена от  този вид дума.

Подобно се забелязва при развитието на българските комикси в жанра с криминалните задачи – от силуетен полицай Х до конкретния  инспектор Стрезов. Тъй като се спомена, че същественото е разкриването на задача или на остроумната логична постройка, искам да поясня защо този комикс жанр е сред най-популярните. Известно е, че разсъжденията на някой луд могат да бъдат напълно логични. Специалистите в тази област казват, че лудият страда от много логика, а не от липса на логика. Неговата грешка е, че разсъждава независимо от действителността (като сънуване). Достатъчно е едно най-малко разслабване и болният е като объркан, за него материалните предмети нямат вече предишната форма и устойчивост.

За разгадаването на тези криминални задачи ние понякога дълго въртим в ръцете си комикса и оглеждаме изображенията от всички страни, за да можем да извършим разпознаването. Тази характерна за жанра истина е механична, но изисква документален стил на изображения. Затова художниците рисуват реалистично, дори натуралистично и се придържат към познавателната мисъл. Те залагат на своята интелигентност и ни разказват: "Забелязах, че...". Но тъй като разказват, а всяка езикова дейност ползва знаци, то в езика на комиксите знаци са изобразените достоверно вещи. В предисторията на писмеността древните народи вместо да  подреждат и обединяват букви, редели един след друг предмети. Образното писмо, пиктографията е първият зародиш на комикс изкуството и читателят  като следовател търси посланието.

 Някои ценители на българското комикс изкуство са забелязали многоточие при стихове към наши комикси. Има такава статия в "Диаскоп" с илюстрация, че многоточието замества празните места - там където става мисловната връзка между кадрите. Това е същият похват, който ползват в своите колажи Пабло Пикасо и Жорж Брак, но тези именити художници въвеждат цифри за нефигурални елементи.Това изразява стремеж за мечтаене посредством формата. И макар парадоксално да прозвучи, ще кажем, че там където всичко е известно, няма нужда от фантазия,т.е. необходима е липса на информация, за да може емоционално-поетично да се осмисли действителността.

Изследването на Александър Въчков е от голям интерес и принос в опознаването на българското комикс развитие. То заслужава вниманието на културната публика. Според информацията неговият публикуван труд е нещо като пояснителна записка относно бъдещи  илюстрации с образа на инспектор Стрезов. Вярваме, че този даровит художник със своите трудолюбие и познания ще ни покаже прекрасни рисунки по темата. Тук е място да се сподели, че липсата на неговото име в българската страница на комикс енциклопедията Lambiek, е по независещи причини. Поради загубата на световния холандски експерт останаха  непубликувани изпратените от "Диаскоп" писма за няколко видни български автори на комикси – между тях Чудомир и Александър Въчков.

От редакцията на "Диаскоп" изказваме благодарност на автора Александър Въчков за написаната статия и на изданието за нейната публикация.

►

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.