Григор Пърличев: "Да, българин съм, дори варварин" или за дарбата и родолюбието, наградени с клевети и заточение

"Да, българин съм, дори варварин, ако искаш, но тоя варварин без труд те би тебе, стария поет. Сега перчи се, колкото щеш, че си от Смирна, т.е. съотечественик на Хомер."

Григор Пърличев

►

Тези думи - израз на народностно честолюбие, отправя Григор Пърличев в атинската преса към стария гръцкия поет проф. Орфанидес в отговор на нападките на последния срещу българския поет, че имал "долен племенен произход" и че бил "проводник на руски интереси срещу панелинизма".

Причина за професорските клевети е събитие, което разтърсва цяла Атина, а и Гърция. Поетичният конкурс, равняван на античните Олимпиади и въздиган като най-важно духовно събитие в Гърция, на което, освен културният елит, присъства и самият крал, е спечелен през 1860 г. от Г.С.П. Сред вълненията и възторзите на професорите по литература и публиката от съвършената поема на победителя в конкурса "Арматолос"/"Войводата" (за смъртта на славния юнак Кузман войвода - историческа личност), в която всеки ред е "бисер" и чийто автор е сравнен от комисията с Омир, гърците с ужас разбират, че авторът е българин. Съкрушителен е бил за гордите елини този удар - победител в поетичния конкурс, гордостта на възродена Велика Елада, носител на най-високото елинско отличие - лавровия венец, да е човек от "презряното племе" на българите. (Като студент по медицина в Атинския университет Григор Пърличев пише, че му се е "късало сърцето, оскърбен в народностното честолюбие", че е "тлеел от гняв" заради презрителното отношение на състудентите му гърци към него и заради подигравателните им думи "воловете минават", отправени към костурските майстори, когато минавали вечер под прозорците на университета и се чувала българската им реч."

Българската реч, словото на светите братя и на Св. Климент, на който Григор Пърличев се е молил и уповавал, е трябвало да бъде спасено. Започнала е била вече битката това древно слово да измести чуждия гръцки език от българските училища, от родния му Охрид включително. В огъня й недълго след конкурса загива учителят Димитър Миладинов заедно с брат си Константин, в него се хвърля и ученикът Григор. На опитите на гърците той да бъде  спечелен за тяхната кауза, за "мегали идея" и за славата на Велика Елада да отиде с кралска стипендия да учи в Оксфорт или Берлин, Пърличев отговаря, че за славата на Елада никъде няма да отиде, а че велика нужда от него има българското му отечество Охрид. И той се връща в отечеството си, за да довърши делото на Миладинови и наложи българския език и българската книга в училищата. А после да бъде наклеветен точно като Миладинови и пратен на заточение в Дебър, окован във вериги, съпроводен от целия Охрид, потопен от плач и скръб. Само майка му, която го е отгледала сама с черен труд заедно с братята и сестра му, сираци след ранната смърт на бащата, не плаче и го предупреждава: "Ако ми се уплашиш, харам да ти е млякото ми!" 

Не му се вгорчава на Пърличев майчиното мляко, защото той претърпява храбро и тъмницата, и още много мъки и огорчения, включително и от своите, от българите, които дори в лицето на Любен Каравелов се подиграват с поезията му, а в лицето на учителя Нешо Бончев от Панагюрище жестоко критикуват превода му на Илиада, изгорен от автора в изблик на честолюбие и обида (огромна загуба за българската литература според проф. Михаил Арнаудов, защото е бил превод от най-сладкодумния майстор на словото, при това поет).

Това отрицателно отношение към делото на Пърличев е по-скоро изключение. Той е тачен навсякъде из свободното си отечество - Княжество България, където работи в Априловската гимназия в Габрово и в Народната библиотека в София, както и в поробената част на отечеството си, където е обожаван като учител в Солунската мъжка гимназия. Борбата за българщина, свобода и обединение на отечеството си Григор Пърличев продължава чрез словото си на поет и чуден оратор, слово, възпламенявало слушателите и читателите на българските вестници от онова време (речта му за завършване на учебна година, отпечатана и като статия "Чувай се" е библейска по мъдрост и художествена сила) до смъртта си през 1893 г.

За българщината на поета, така ярко изразена в мотото към това есе, в делото и творчеството му, говори и фактът, че синът му Кирил Пърличев, преселил се в София, продължава борбата на баща си като виден революционер на ВМРО  и автор на исторически книги. Чрез словото като автор на книги за историческата истина за българския народностен характер на Македония делото на Григор Пърличев се утвърждава и от правнука му Кирил Пърличев, който е роден в 1956 г. в София и е съвременен български учен.

17.01.2021, с. Равногор

Марлена Юрукова

Портрет на Григор Пърличев: Марлена Юрукова

• Марлена Юрукова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.