Хайме Хил де Биедма: "Страхът връхлита" и други стихотворения

Хайме Хил де Биедма, „Поезия“

Превод от испански и съставителство: Рада Панчовска

Художник на корицата: Веселин Праматаров, изд. „Сонм“, 2021

►

СТРАХЪТ ВРЪХЛИТА

Страхът връхлита в застинала
вълна. Внезапно тук
се внушава:
познатите конструкции, възможните

предвидени последствия (които не изключват
най-лошото),
цялото бавно господство на интелигенцията
и алтернативните ù решения, всичко

се обърква в един миг.
И само коренът остава,
нещо като печална антена,
паднала, без да се знае, трептяща.

ОЧЕВИДНО

Очевидно е възможно да се заявиш човек.
Очевидно е възможно да кажеш не.
Веднъж завинаги и на улицата, веднъж завинаги, за всичко
и за всички пъти, в които не успяхме.

Има значение очевидно фактът да си жив.
Има значение очевидно, че дори несправедливата сила
се нуждае, предполага нашите животи, тези минимални действия,
всекидневно вършени на улицата от всички.

И ще е необходимо да не се забравя урокът:
да знаем всеки миг, че в жеста, който правим,
има скрито оръжие, да знаем, че сме живи
още. И че животът
все още е възможен, очевидно.

АПОЛОГИЯ И МОЛБА

И какво да кажем за нашата майка Испания,
страната на всичките демони,
където лошото правителство, бедността
не са просто така бедност и лошо правителство,
а мистично състояние на човека,
крайното опрощение на нашата история?

От всички истории на Историята
несъмнено най-тъжна е тази на Испания,
защото завършва зле. Сякаш човекът,
преситен вече да се бори с демоните си,
е решил да натовари с тях правителството
и администрацията за своята бедност.

Нашата прочута безпаметна бедност, 
чийто произход се губи в историите,
които казват, че не е вина на правителството,
а ужасно проклятие на Испания,
тъжна цена, платена на демоните
с глад и с труд на хората ù.

Често съм мислел за онези хора,
често съм мислел за бедността
на тази страна на всички демони.
И често съм мислел за друга история,
различна и по-проста, за друга Испания,
където наистина е важно едно лошо правителство.

Искам да вярвам, че нашето лошо правителство
е някаква груба сделка на хората,
а не метафизика, че Испания
трябва и може да излезе от бедността,
че е време дори да промени своята история,
преди да я отнесат демоните.

Защото искам да вярвам, че няма демони.
Хората са тези, които плащат на правителството,
предприемачите на фалшивата история,
хора са тези, които са продали човека,
тези, които са го отпратили в бедността
и похитили здравето на Испания.

Моля Испания да прогони онези демони.
Нека бедността достигне до правителството.
Нека бъде човекът господарят на своята история.

• Публикацията се осъществява със съдействието на изд. Сонм.

За Хайме Хил де Биедма

Jaime Gil de Biedma

Хайме Хил де Биедма (1929 – 1990) е испански поет, ярък представител на т.нар. Поколение на 50-те години на 20. век, включващо писатели-новатори, добили известност след Гражданската война, като Анхел Гонсалес, Хосе Анхел Валенте, Клаудио Родригес и др., и по-специално към т.нар. Барселонска школа, редом с Карлос Барал и Хосе Агустин Гойтисоло. Роден е през 1929 г. в Барселона, в заможно семейство, следва право в Барселонския университет и в този на Саламанка, а през 1953 г. заминава за Оксфорд, където се запознава със съвременната англоезична поезия, оказала силно влияние върху цялото му творчество, най-вече Елиът, Одън, Спендър. Самият Биедма споделя, че смята Англия за своя втора родина. Не по-малък интерес предизвиква у него френската литература, на първо място Бодлер, Рембо, Маларме, както и античната класика, които му помагат да изгради собствената си поетика. Творчеството на Биедма се характеризира със загриженост към формата, с иронията и разговорния език, надскачащи социалния реализъм, и въпреки неизбежната критичност и разочарование от времето на отредения му живот, със своята виталност и доброта.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.