Марлена Юрукова: "Васил Стоилов - живот на праведник"
16.02.2021
"Искам животът ми да бъде живот на праведник, а дните ми - дни на младенец."
Васил Стоилов (29.02.1904 - 13.02.1990)
Васил Стоилов, портрет с акварел и въглен от Марлена Юрукова
20.01.2021
Тези думи пише току-що завършилият Художествената академия 23-годишен художник в писмо до брат си Димитър. Желанието му да живее живот на праведник и да има дни на младенец не е необичайно, защото той е роден в семейството на поп Стоил, свещеник от с. Подуене, край София. Този селски духовник, който акуширал на жена си при ражданията поради липса на друга възможност, е изобразен от сина си в профил, в цял ръст, в сиво-зелено износено расо като библейски праведник на фона на селския пейзаж. Цялата картина има силата на библейска мъдрост и праведност. Тези добродетели трябва да са характеризирали простия селски живот, който тогава, в началото на 20-и век, е вървял още по пътя на "живата старина" (знаменитият наш учен-етнограф Димитър Маринов така е нарекъл етнографското си изследване за България). Живата старина - обичаи, носии, взаимоотношения, обичайно право, са били останали неизменни от хилядолетия. А там още от началото им са и праведниците Христови с дни чисти като младенци - отшелници, иноци , монаси. Неведнъж Васил Стоилов се е изобразявал като отшелник или инок - стремежът към праведност е в автопортретите му още от началото на творчесия му път.
А то е триумфално. С Божията дарба, с романтиката на живата старина и с придобитата в академията съвършена техника, все едно на италиански ренесансов художник, Васил Стоилов още с първите си изложени картини грабва вниманието на големите наши художници и критици от онова време - Николай Райнов, Сирак Скитник , Благой Мавров, Петър Морозов и други. За пейзажите на младия художник Николай Райнов казва, че такива не са показвани в България. Но и Франция, където Васил Стоилов заминава с държавна стипендия не е виждала такива пейзажи, не е виждала ни такива пейзажи, ни такива селски мадони. Успехът на изложбите му във Франция се дължи на това, че в неговите картини френската критика вижда оригиналност - това е необичайно вълнуващата красота на българския селски живот, потопен в атмосферата на живата старина, при която всичко в човека е по детски чисто, както у Йовковите герои Люцкан и Серафим, Рада и Цветана.
Французите едва ли са познавали творчеството на Йовков, но в България след войните то е любимо особено с цикъла му военни разкази "Те победиха". Художници и писатели са участвали във войните заедно с народа си. Николай Райнов, Владимир Димитров - Майстора, Иван Милев, Александър Мутафов, Борис Денев, Георги Машев, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Александър Попиванов - и кой ли още не от творците ни. Първият възторжен оценител на творбите на младия Васил Стоилов, художникът Николай Райнов, критик и историк на изкуството, по времето на Дойранската епопея е бил санитар на предната фронтова линия, рискувайки живота си ежечасно. Много от тези творци загубват живота си. Но за тях творчество, собствен живот и родина е било едно и също - пълно сливане с род и родина. Това е било характерно за творците от онази епоха - епохата след Освобождението, епоха на възрожденски романтизъм.
Това е характерното и за творбите на Васил Стоилов през целия му дълъг живот на художник. В тях виждаме старинния обичай Задушница - бабите скупчени, самите те като надгробни могили, в есенния ден между старинните каменни кръстове да възпоменават мъртвите си така по български, че сякаш са излезли от разказа на Елин Пелин "Задушница". Картината за богомилите и поп Богомил сякаш допълва "Богомилските легенди" на Николай Райнов. Селските баби, мадони, момичета, деца и пейзажи са представени с чистотата младенческа и с праведността старинна, притежавана не само от тях, но и от самия художник, който така чрез изкуството е постигнал съкровеното си желание от младини - живот на праведник и дни на младенец.
Марлена Юрукова
20.01.2021 г.
с. Равногор
Картина: Васил Стоилов, Hermit (Self - portrait), 1928 г.
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.