Съкровищата на Европа: "Епоха на раздвоението"

Училищното деление на историята на стара, средна и нова, скоро ще остарее и ще бъде изгонено от учебниците. „Новата история” свършва и започва неизвестна и все още безименна историческа епоха. Излизането от обикновените брегове на историята се почувства особено силно след избухването на Първата световна война. Още тогава за по-предвидливите хора беше ясно, че вече няма да има връщане към мирния „буржоазен” живот отпреди развилнялата се катастрофа. Ходът на историята се изменя: самият той става катастрофален – по-прозорливите виждат нейните духовни симптоми под външния покрив на мирния и добре устроен живот. Така става винаги при преход към нова епоха. В духовната действителност събитията изпреварват историческата действителност. Раздвижват се старите, вековни основи на европейския живот. Никъде и никой не чувства твърда почва – почвата е вулканична и са възможни повсеместни изригвания в материален и духовен смисъл.

Старият свят, централна Европа, се отделя от новия свят – крайния запад, Америка, и от крайния изток, загадъчните за нас, почти приказни, Китай и Япония. В Европа се надигат стихийни начала, които рушат основите на старата й култура, неразривно свързана с древността. Късогледство би било да се отрича, че на Европа предстои криза в културата, която ще има всесветско историческо значение и чиито последствия ще дойдат в далечно и незнайно бъдеще. Ние настъпваме в царството на неизвестното и неизбежното, навлизаме безрадостно и без светли надежди. Бъдещето е покрито с мрака на неизвестността. Ние вече не можем да вярваме в теориите за „прогреса”, по силата на които бъдещето винаги трябва да е по-добро, по-прекрасно и по-отрадно от настоящето, което си отива.

Как да си обясним кризата на европейската култура, която започна отдавна и днес достига крайния предел на своя външен израз? Преживяваме края на Ренесанса. И в най-нисшите степени на социалния живот се готви край на Ренесанса. Защото Ренесанс означава разцвет на културата във всички области, а не само в една област на човешкото общество. Животът на човечеството, животът на народите е цялостен исторически организъм, в който неразделно са свързани висшите и нисши функции. Има съответствия между това, което става по върховете на духовната култура и това в низините на материалния живот. Хуманизмът беше не само възраждане на древността, не само нов морал и движение на науката и изкуствата, но така също ново чувстване на живота и ново отношение към света, което се роди в зората на новата история и определи нейния характер. Това ново чувстване на живота и ново отношение към света вече е към своя край,  изчерпва вече всички свои възможности. Самият образ на човека е замъглен. И духовно хората са готови да се върнат към средните векове, за да намерят там истинските основи на човешкия живот и отново да намерят човека. Хората се освободиха от религията, на която беше подчинен живота през средните векове: пожелаха да вървят волно и самочинно по нов път. В началото на тоя път на европееца се показа, че се открива човекът и чисто човешката действителност, която се губеше в средновековието. Когато човек се отдалечава от духовния център, тогава той се отдалечава от дълбочината и минава в периферията, ставайки все по-повърхностен. Загубвайки духовния център на битието, загубва и своя духовен център. Периферията ражда лъжливи центрове. Ние вече не виждаме под себе си пропастта, не знаем какво има над нас и под нас, живеем само като обитатели на земната повърхност. Човекът на Ренесанса беше раздвоен човек, който принадлежеше на две епохи, на два свята – античния и християнския. Ренесансът започна още през средните векове – 12 и 13 век. Душата на средновековния християнски човек се пробуди за творчество. То се ознаменува с наклонност  към свят живот, към най-висшия подем на духовното творчество. Съпровождаше се с разцвет на мистиката и схоластичната философия. Средновековното Възраждане създаде готиката и живописта. Св. Франциск и Джото, Тома Аквински и Данте. Тази ранна епоха на Ренесанса в Италия е най-възвишената точка на подем в европейската история. Ренесансовият човек мислише, че е възможно целият му живот да бъде дело на изкуството.  Но големите надежди и пророчества на ранния хуманизъм не бяха осъществени. Човекът трябваше да премине през велико разединение и падение, да изпита не само своите сили, но и своето безсилие.

Следва продължение:

„Социално религиозна реформа през средните векове”

„Животът на Свети Франциск Асизки”

"Съкровищата на Европа" в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.