САТИРИЧЕН САТЪР с Петър Краевски: "Оперетна реформа"
18.04.2021
Залата на Държавната опера тъне в артистичен безпорядък. По ъглите са струпани декори от „Аида”, „Риголето” и „Кармина Бурана”, от тавана висят кабели с оголен край, а под тях - разчекната стълба, кофа, парцали. Всевъзможни дреболийки се търкалят по пода и създават усещането, че нищо не си е на мястото. Пълна бъркотия, която с право би предизвикала завист у някой по-модерен сценограф.
В дъното, върху стълбичката на хористите, се е разположил колективът на Оперното филхармонично дружество. Стотина души, облечени в костюми от различни епохи - закръглени принцове с впити чорапогащи и бухнали перуки, принцеси с бюстиета и напреднал стаж, войници в лъскави доспехи от готварско фолио, напети бюргери с бастунчета и шапки от картон, а между тях - хигиенистката Петранка, дегизирана като мома от простолюдието в една от оперетите на Офенбах. Но въпреки тази пъстра еклектика, отдалече всичко изглежда като бал на благородници, обеднели по силата на някакво безумно либрето. Стоят и чакат да дойде някой или нещо от не знам къде си.
Встрани от суетата, до сами оркестрината - Дон Карлос по потник играе комар с Борис Годунов и май е на път да си загуби и потника. Тази драма се наблюдава с нескрит интерес от всички музиканти в симфоничния оркестър заедно с една очарователна Мадам Бътерфлай, запретнала престилка от Родопите.
Полека-лека хорът подема исо в ре минор, ненатрапчиво, но с нарастваща сила:
- Той иииде като буууря през горааатааа... Той дъъънери изтръгвааа от земятааа... Къдееето мине, нииищо не остааавааа... Навред се носи неееговата слааавааа...
Барабани, чинели и тимпани – на куп!
Гримиран като Отело, тържествено влиза министърът на културата, в едната си ръка държи прошнуровани документи, а в другата размахва секира. Поема дъх и запява с игрив баритон като секретаря на Ричард в „Бал с маски” на Джузепе Верди:
- Привет, привет, привет, привет, привееет! Ей толкова голям, голям привееет! Прекрасен ден за родната култууура! За родната култура ден прекрааасен! Дойдох, за да ме хванете за шнууурааа. За шнууура, не за друго, да съм ясееен!
Акцент върху прошнурованите документи.
Хорът загадъчно:
- Рефооормааа? Рефооормааа? Култууурната рефооорма се запооочвааа... Рефооормааа! Рефооормааа! Министърът го каза много тооочнооо...
Дон Карлос зарязва комара и, както е гол до кръста, започва ария в бърз речетатив ала Севилския Бръснар:
- Кажете, бързо, бързо ни кажееетеее! Съдбааата що за нас е отредииилааа? Кажете, информация сведееетеее! От чакане не ни остана сииилааа... Ми, фа, ми, ре, ми, сол, ми, дооо... Си, си, си, реее, си, си, си, дооо...
Министърът на културата посочва оркестрината и се сопва оперетно, сякаш пее в „Селска чест” на Маскани.
- Я вижте колко мнооого инструмееентиии! Ах, инструмееенти колко многоброоойниии! Преразход на цигууулки и тромпееетиии! И на виоли, флейти и флигооорниии! Така не може! Не, не! Не може! Престъпно разточииителство товааа еее! Така не може! Не, не! Не може! Секира ще играе, то се знаааеее... Тра-ла-ла-ла-ла-ла-ла-лааа... Да резнем трябва нечия главааа... Тра-ла-ла-ла-ла-ла-ла-лааа... Да резнем трябва нечия главааа.
Хорът се прехвърля в стила на Руджеро Леонкавало:
- Рефооормааа! Рефооормааа! Културната реформа се завииихря... Рефооормааа! Рефооормааа! Излиза през носа ни даже с лихвааа.
Мадам Бътерфлай става отривисто и започва да реди каденца в народняшки синкопи по Марин Големинов:
- За миг поне секирата поспрееетеее! Културата ни родна пощадееетеее! Ах, пощадете, още отложееетеее! Касапницата страшна забравееетеее. Ми, фа, ми, ре, ми, сол, ми, дооо... Си, си, си, реее, си, си, си, дооо...
Иззад кулисите изскача финансовият министър, издокаран с роклята на Кармен (от Бизе), прави па дьо дьо и запява с глух тенор, но назидателно:
- Каква е тази ооопера голямааа? Голяма да не кажа и огрооомнааа! За вас пари в бюджета никак нямааа. Реформа трябва бърза и съдбооовнааа... Си, ла, си, до, ла, ре. Хей, хей!... Си, ла, си, до, ла, ре. Оле!
Оттук нататък министрите на културата и финансите се надпяват виртуозно в каскада от изящни модулации с лек уклон към Гаетано Доницети:
- С хористите да почнем най-напрееед. Да съкратим певците до квинтееет.
- Това не е миланската Ла Скааалааа! Квартет за таз провинциааална зааалааа!
- Квинтет!
- Квартет!
- Квинтет, квинтет!
- Квартееет!
- О, мама миа, мама миа!
- О, море мио, море мио!
- Признавам бързо, без да крия - направо да оставим триииооо.
Драматична пауза.
Финансовият министър вдига полата си и продължава в откровен кан-кан:
- И трио даже ще е твърде мнооогооо. Световна криза на вратата чууукааа. Със мене съгласете се, за бооогааа - един дует достатъчен е тууукааа.
- Така е, прав сте, ама не съвсееем. Дори съвсем изобщо не сте прааав. С един дует, да знаете от мееен, не ще излезе нашия масраааф.
Тоналността се сменя и финансовият тенор се впуска в интерпретация по арията на Калаф от „Турандот” на Джакомо Пучини:
- Тогава щом бюджетът пак увиииисвааа, една певица стига и хартисвааа. Една певица стига и хартисвааа, бюджетът за култура щом увииисвааа. Тра-ла-ла-ла-ла-ла-ла-лааа, да резнем нейната главааа! Тра-ла-ла-ла-ла-ла-ла-лааа, да резнем нейната главааа!
Мадам Бътерфлай припада на сцената, интензивно бере душа. Хорът я поема на ръце и, напускайки залата, нарича:
- Рефооормааа! Рефооормааа! Министърът реформа дирижииирааа... Рефооормааа! Рефооормааа!... И палката превърнал е в секииирааа...
Министърът на културата оглежда вече опразнената зала и отприщва мощен баритон, за да напълни творческия вакуум със себе си:
- Финалът вече приближава, ееетооо! Закривам тази малка оперееетааа. Налей, Симоне, виното пенлииивооо! И операта също я закрииивааам. Тра-ла-ла-ла-ла-ла-ла-лааа, гълток за всяка срязана главааа... Тра-ла-ла-ла-ла-ла-ла-лааа... Каква реформа с песен на устааа!
Внезапно декорите потреперват. Гърмят прожектори, пада мазилка. На бял кон влиза премиерът и надпява всички, Гяуров ряпа да яде:
- Конграчулейшънс, съвестни министриии! Теренът, виждам, вече е разчистееен. При мене няма шменти и капееелиии. Насрещен марш свирете вувузелиии!
Придружаващи клакьори от местната преса надуват свирки и пълзят в краката на Протагониста. А той продължава с мъдра и всеопрощаваща нотка в гласа:
- Но за да няма пак играчка-плааачкааа, я оставете тук една чистаачкааа! Една чистачка тука оставееетеее и нейната заплата удвоееетеее...
Леля Петранка изкача иззад кулисите, ухилена до уши, па запява като в стара градска песен
- Готова съм за оперна премиееерааа! Вовеки ще прославям премиееерааа! Гърди си с бели рози ще закииичааа, защото, шефе, си егати пииичааа!
Премиерът се здрависва с жената от народа, рейтингът му удря тавана. Клакьорите запяват бодро на талази:
- Истината днес е само тааазиии - родната полиция ни пааазиии...
А залата отеква като вайкане:
- Рефооормааа... ормааа... мааа-ма... майкатааа...
Завеса.
Илюстрация: © Георги Чепилев
Петър Краевски е...
Краю Петровски, алтер его на П.Краевски
автор на книги с хумор, сатира, поезия и проза. Присъства като автор в Антология на българската епиграма, Антология на българския афоризъм, Антология на балканския афоризъм и елекронното издание за световни афоризми: Aforistica/mente Blog на Fabrizio Caramagna. Телевизионен сценарист и радиоводещ. Лауреат на първа награда за хумористично предаване на международния конкурс „Сребърна вълна“ в Албена през 2002 г. През същата година печели специална награда в категорията „радиопредаване за етносите“.
Петър Краевски е автор и водещ на предаването "Алтер его" в Радио Пловдив.
Дългогодишен сътрудник на редакция „Хумор, сатира и забава“ към БНР, „Златният кос“, в. „Стършел“ и др. Бил е редактор на сатирични страници в редица печатни медии. Лауреат на конкурси за поезия и сатира. Петър Краевски е организатор на Националния конкурс за поезия и сатира „За един по-човечен свят“. Водил курсове по творческо писане към Националния конкурс „Словото на младите” на фондациите „Огънят на Орфей” и „Стоил Куцев – Даскала”, а също така литературен кръжок и специализирани занятия по журналистика в ЕГ „Пловдив“, където преподава английски език и английска и американска литература.
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.