От редакцията на Диаскоп: "За графичното дело на българските комикси"

От пощата на Диаскоп!

Отворено писмо до студентката София Димитрова

Уважаема София, полагам старание да спазвам устава на пловдивското комикс дружество (да подпомагаме желаещите да се развиват в областта на комикс изкуството) и по-мой поглед ще отговоря на въпросите от приятелското ви писмо до „Диаскоп”. Това винаги правим чрез отворено писмо, за да отразяваме дружествения живот. Още повече, че съм уверен във вашето благородно начинание, проличаващо от редовете на писмото: „Студентка съм. Обучавам се в специалност Журналистика. Имам да изготвя курсова работа, в която да направя преглед на изданието "Чуден свят". Интересувам се от изданието "Чуден свят" (1941-1943). По-специално се вълнувам от технологията на печат, използвана при старите издания с разкази в картинки. Ще Ви бъда благодарна да ме насочите откъде мога да получа отговор на този и други въпроси, свързани със старите издания. Засега информацията, която съм събрала, е основно от интернет и книгата "Кратка история на българския комикс" на Антон Стайков”. 

Особена благодарност изказваме за доверието към комикс дружество „Диаскоп”, за желанието да разберете нашето мнение по въпросите, които изследвате и че разчитате на приятелски указания. Ще се радваме успешно да завършите започнатия преглед, той е извънредно необходим за развитието на българската комикс теория и история.

Считам за дълг да съобщя, че сме впечатлени от вашите разсъждения и разбираме колко е належащо да се намери достоверна информация за историческите факти, които за съжаление днес повечето пъти липсват или са сгрешени.

Надявам се, че писмото може да ентусиазира и други млади хора да получат мотивация подобно на вас.

Няма да повтарям всички  писма и техните съвети – напр. да намерите за консултанти специалисти графици и печатари. В България училище по книгопечатане и графически изкуства съществува от септември 1923 г. В него имаше шест отдела: словослагателство, печатарство, литография, цинкография, главанопластика и книговезство. Освен теория,  важна част бе и практическата работа из разните работилници на печатницата. Мисля, че е имало и вечерен курс за чираци от частните графически заведения.

Ето защо направо ще премина към въпросите, които конкретно те интересуват, но пак ще кажа, че това са само мнения и насоки, а ти ще сравниш, проучиш и задълбочено ще докажеш  започнатото от теб.

Класическите български комикс издания са вестници.

Илюстровани вестници с красив външен вид и уредба. Може да се каже, че са художествени, според по-тесните цели, за които служат. Картинните изображения (илюстрациите) в тези издания са главното. Трябва да се има предвид, че изработването на клишета през онзи период е било много трудна работа. Забелязва се, че при печата на обикновените тогавашни вестници не всички клишета са излезли добре. Освен това тези комикс вестници са с промеждутъци на излизане, те са седмични. Ето защо добре би било да разгледаш първо главата на „Чуден свят”. Забелязва се според външната уредба на вестника, че тя не е набор, а изготвена с украса. Говоря за името на вестника и рисунката на Доналд Дък (Патаран). Трябва да се проучат и всички важни сведения: годишнината, броят, датата на излизането, указания за целта, адрес на редакцията и администрацията и т.н. Гледай къде са групирани и ги анализирай, сравнявайки с конкурентните издания. Как са отделени от останалата част на главата с изложението или картините?

След това се вижда характерното за комиксите изобилие от картини. В „Чуден свят” те са  обикновена линейна тушева рисунка, възпроизведена предимно чрез фотомеханическо клише. Ако се разгледа с лупа на всяка предна страница долу в дясно е отбелязано „Офсетъ „Изкуство””. Незная дали това е същата „Изкуство” - фотоцинкография и литография на Матеев, може да провериш. Евентуално ако е тя, съобщи ни, та нашият секретар на дружеството Стилиана да потърси бившия адрес и данни.

И все пак е необходимо свидетел от онова време, защото мен ме смущава фактът, че след 1944 г. на ул. Веслец 5 има доказателства за съществуване на фотоцинкография „График”. Тя била прочута с изработването на многоцветни и обикновени художествени клишета. Със същия адрес притежавам антикварна визитна картичка от „Софийска печатница – индустриално заведение „Стопанско развитие” А.Д.”. Това е било печатарско Акц. Дружество за фин печат. В обявите на „Чуден свят” тази печатница се съобщава като поръчков изпълнител след бр.105. Предишните броеве са били печатани в печатница „Рахвира”, намираща се на същата улица Веслец, обаче N 8. Ако мога да имам доверие на сведенията от очевидците, с които съм разговарял, там са работели Витали Маджар и Бедрос Балъкчиян. Моето впечатление е, че на тази улица Веслец е имало много печатарски работници: освен споменатите и на номерата 17; 18; 20, 21; 22. Ето колко важни задачи има за решаване, дано успееш! Защото графиката на един народ  е мерило за културата му.

Тъй като тези вестници трудно се намират, ще ти изброя печатниците, които съм забелязал. Вестниците Илюстровано четиво и Картинен свят са печатани предимно в „Рахвира”, за която се каза по-горе. Картинен свят има броеве, отпечатани и в печатниците „Рила” и „Графисъ”, последната се намирала на ул. Раковски 139. „Седмична забава” е поръчвал само при „Гавазовъ – София”. Това го казвам за сравнение.

Украсата на кориците са разкошно изработени – многоцветно и не се ограничава само на предната страница, но и на гърба, т.е. задната също е многоцветна или двуцветна. Останалите са едноцветни черно-бели. Струва ми се, че предната и задна страници са с по-черни букви, виж дали е така. Може да анализираш и конструктивното впечатление от печатното лице, дали има запазени скици за свързване на набора от изложението – фейлетони, разкази и др. по предназначението си текстове, на техните наборни колони с многото картини, отделни илюстрации и карикатури, обяви (реклами), украси, орнаменти и пр. Особено ценен е разказът на Ангел Каралийчев „ Най-милото”, илюстриран от Александър Денков във в-к „Илюстровано четиво. Това е български образец за равни набрани текстове и рисувани картини. Защо тези стари наши издания са красиви и същевременно прегледни? Мисля, че добрият изглед е предимно от живото заглавие и подзаглавие, от шрифтовете и местата, където са поставени. Това също е добре да се прегледа, както и местата на запълнителните реклами и обяви.

Софийските печатари са имали за покровители светите братя Кирил и Методий, така се наричало занаятчийското им сдружение през 40-те години.

В бр. 17 от септември 1942 г. на в-к „Седмична забава” има интересно съобщение: „Редакцията на в. „Седмична забава” съобщава на своите читатели, че по причина поскъпване на всички печатарски материали е принудена да повиши цената на вестника на 3 лева, както всички останали…”.

Щях да забравя - в някои броеве има календари. Освен това може да се уточнят хартията, печата, хода на работа, наборните машини от онези работилници, буквонабирачната машина, сричните отливки и т.н.

Сигурно като всяко първо по рода си проучване и твоето може да има недостатъци, не се отчайвай, защото причините са понятни. Само който не работи, не греши, особено сред сегашните несигурни времена. Но се надяваме, че през годините с всяко ново допълнение и издание, този труд ще стане по-пълен и съвършен!

По всяко време, ако желаеш, може да изпращаш откъси от курсовата си работа за публикуване в „Диаскоп”  и така ще може да допълваме с нови данни - ще се удовлетвори една нужда в областта на българското комикс изкуство.

ПП. Добре е да се потърси реферата на Андрей Иванов „Графическото дело в България”, от 1926 г. Ако го откриеш, моля да ни изпратиш копие и за нашия архив.

Георги Чепилев

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.