Димитър Попов: Досието "Едип"

2.

Половин час по-късно Цонев взе от пощенската си кутия жълт плик. Беше добре залепен, без надпис за получател. Такъв плик няма да го донесе пощальон, пуснал го е лично самият подател. Претегли го на ръка, колкото да установи, че не е лек, после се качи по стълбището към апартамента си на третия етаж. Както винаги, още в коридора му стана чоглаво. Празно и пусто! За разсейване се посрещна сам в огледалото: усмихна се, каза си „добър вечер“ и леко се поклони на образа си отсреща. Самота – какво да се прави. Добре че беше жълтият плик в ръката му. Изрядно удоволствие за цялата вечер.

Хвърли го на масата, съблече палтото, седна на креслото и запали цигара. Беше му втората за днес – на работа вече забраниха пушенето. Изчака да усети никотиновия дим, да изпразни главата си от мисли и дръпна към себе си плика. В него имаше тесте листове, изписани на принтер и закопчани с кламер. Първата страница беше писмо от подателя.

„Господин Цонев, пиша на Вас, защото сте съветник на премиера. Няма да Ви кажа името си. Докладът, който Ви изпращам, беше подготвен в един екземпляр за началника на отдела в ДАНС. Той обаче вместо да го изпрати по каналния ред нагоре, го прибра в сейфа си.

Искам да поправя тази грешка. Накратко: настоявам премиерът да уволни лицата: професор Стоян Крумов от Комисията по разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност и майор Румен Каназирев от МВР. Като прочетете доклада, ще разберете защо. Ако това не се случи, ще разкажа всичко на медиите. Нищо лично, обаче трябва да има възмездие. Подпис: Анонимен.“

Цонев и друг път беше ставал посредник на недоволни служители, търсещи закрила от премиера. Обикновено бяха лични битови драми. Този обаче искаше правосъдие. „Нищо лично“, както беше написал.

Докладът не беше фалшификат: печатите бяха налице, подписите – автентични, имаше и гриф „Секретно“. Беше копие, разбира се, но от оригинал. Подателят със сигурност е бил служител на ДАНС. За такъв доклад ще го обвинят в шпионаж и той го знае. Рискува затвор, като го праща на Цонев. Трябва да е имал силен мотив да го направи. Или пък е проговорил онзи вътрешен глас, който наричаха „съвест“? Каквото и да е – печели Антон Манев. Уволнят ли Крумов, както иска този, мъжът на Силвия ще заеме неговото място. Гледай ти какви игри на съдбата само!

Силно заинтригуван, Цонев се разположи удобно в креслото и започна да чете.

„До директора на ДАНС

Настоящият доклад е изготвен по сигнал на служител в Централен архив на МВР – София, във връзка със съмнения за корупция и за кражба на дела от архива, които са с гриф „Строго секретно“, както и на оперативни и кадрови дела от архива на бившата Държавна сигурност. (Сигналът на служителя е приложен към доклада като Приложение 1.)“

Централният архив на МВР беше обединен с част от архивите на Разузнавателното управление, на Военното разузнаване и на Службата за охрана към президентството и сега се помещаваше в бивш санаториален комплекс на четиридесет километра от София, в местността Баня. Там беше и гражданската Комисия за разсекретяване на досиетата на Държавна сигурност, назначена от Министерския съвет. Цонев познаваше повечето служители от архива на МВР. Кой ли от тях е подал сигнал? Приложение 1 липсваше. Подателят го беше запазил за себе си.

„В сигнала е описана следната фактическа обстановка: служител на архива – майор Румен Каназирев, и професор Стоян Крумов, заместник-председател на гражданската Комисия за разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност, в сговор са изнасяли секретни дела и са търгували с тях, изнудвайки бивши агенти на Държавна сигурност с разкриване. Според сигнала те са създали свой личен архив със секретни дела, за който ръководството на архива е подозирало, но не е потърсило помощ от ДАНС.

Със заповед № 0035 на директора на ДАНС ни беше наредено да извършим проверка в архива и в Комисията за разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност и тя потвърди изнесеното в сигнала.

Майор Каназирев има достъп до секретни дела от бившата Държавна сигурност, както и до дела на 15 Националната следствена служба, Националното разузнавателно управление и Националната служба за охрана. Извън служебните си задължения – да предоставя дела от бившата Държавна сигурност на гражданската комисия – той е искал услуги от колеги за оперативни и кадрови дела, които не са свързани с работата на комисията. Те твърдят, че след работно време Каназирев често е оставал сам в архива. Близките връзки на Каназирев с професор Стоян Крумов – заместник-председател на гражданската комисия, също бяха потвърдени както от членове на комисията, така и от служители на архива на МВР.

В хода на проверката попаднахме на сигнал от доктор Серафим Костов, известен лекар, директор на клиника, който потвърди пред нас, че е бил изнудван със собственото му оперативно дело от бившата Държавна сигурност, като са му искани пари лично от професор Крумов. Пред разследващите той заяви, че делото му се е намирало и в друго лице, известния бизнесмен Росен Стаматов, който лично му казал, че го е получил от член на гражданската комисия. На наше запитване към председателя на комисията – професор Лахтев, ни беше отговорено, че досие на доктор Серафим Костов не е постъпвало за четене в комисията и официално не е искано от архива на МВР.

Близък на професор Крумов, който настоя за анонимност, ни каза, че същият разполага с много оперативни дела, изнесени от архива на МВР, и че е готов да ги продава срещу суми от десет хиляди лева на дело...

Препоръчваме вътрешно разследване на лицето Румен Каназирев и предварително разследване на професор Стоян Крумов. Трябва да бъде уведомен органът, който е назначил гражданската комисия – Министерският съвет, с мнение за незабавно отстраняване на професор Стоян Крумов, както и министъра на вътрешните работи...“

Цонев остави листовете пред себе си и се замисли. Докладът беше парлива тема. Достатъчен за прокурорско разследване, той вече беше и политика. Професор Стоян Крумов беше от квотата на премиера. Разчуеше ли се какви ги върши, опозицията щеше да поиска закриване на цялата комисия. Бездруго само търсеха повод. Скандалът щеше да стигне до Брюксел, а оттам щяха да поискат пак лустрация и да напомнят за зарязаната декомунизация. В този случай премиерът щеше да е между чука и наковалнята.

Подателят изглеждаше решителен човек. С такива шега не бива. По-добре Цонев да препоръча на премиера исканите от него уволнения. Добре е да станат тихомълком, без много шум. Дано той го послуша. Иначе ще се занимава с Брюксел и с опозицията. Тази комисия беше трън в петата на правителството – куцаш, но не смееш да го вадиш. Значи решено – ще даде ход на този сигнал!

В личен план Цонев ще натрие носа на Витомир Стефанов. Двамата с началника на кабинета на премиера се гледаха накриво заради кадри, препоръчани от тях. Този път загази Стефанов. Неговото протеже професор Крумов се оказа корумпиран тип.

Цонев остави доклада и седна пред компютъра. Не можеше да го предаде просто така. Ще направи анализ, а доклада ще приложи към него. Май си осигури работа за цялата вечер. Но това му харесваше – какво друго да прави човек като него, страдащ от безсъние?

Илюстрация: © Георги Чепилев

Откъс от книгата на Димитър Попов
Досието "Едип", април 2021 
ИК Жанет 45 
Оформление: Христо Гочев 
Редактор: Чавдар Ценов 
Цена: 18.00 лв. 
Брой страници: 312

Още по темата в Диаскоп:

"Досието "Едип"" на Димитър Попов - политически трилър за мрежите на властта и парите

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.