Георги Чепилев: "Маниерът на рисуване във философските картинни разкази на Александър Денков. За творческата изразност на Александър Денков" III

Александър Денков е майстор на академичната „комикс” традиция в областта на перспективата, композицията и рисунката.

Характерни за художника са  външните приключения („Храбрият ескимос”), провокиращи въображението със сцени от непознатите страни или легендарно-идеалистични исторически събития („Заговор в двореца” и „Бан Янука”).

Но Денков работи също и в жанра на късите форми от деветото изкуство - народните приказки, поучителните комикси. Забележителни са неговите творби „Лоша дума”, „Бърза печалба”, „Най-милото” и „Зло за добро”, които не могат да се определят като басни. В „Короната на смъртта” художникът оформя жанра на философската приказка, който е крайно алегоризиран метод.

За първите български комикс творби е характерно назиданието на читателите и възпитанието на тяхната воля. Този стремеж най-ясно се вижда в жанровете на късите форми на деветото изкуство– баснята и философския разказ.

„Кумчо Вълчо и магарето” е определен като „басня” и това е българската творба, дала съвременния вид на този жанр в родното девето изкуство. Стоян Венев също като Денков рисува в различни жанрове, но най-характерно за неговия стил е народната приказка и баснята.

Нов завой в изместване на ударението от философското съдържание е стремежът да се строи комикс творбата, външно изискано и художествено с поглед  към настоящия свят и психологията на българина. Това се вижда в творбите по народните приказки, нарисувани от Любен Зидаров.

И тримата големи български художници работят по народни приказки, но изхождайки от това принципно положение, те представят идеите чрез различни методи.

В настоящия преглед ще се анализира графичния език на Александър Денков при работата му на „комикси” в жанра „философски приказки”.

В тези рисунки Денков с голяма старателност рисува обеми с къси щрихи, които активно пълзят по повърхността. Маниера на изпълнение е много характерен – скулптурни еднотонови щрихи, но с различен цвят. 

Щрихите определят обемността на формата, художникът придава голямо значение на пластичното разнообразие – ръката му се движи в всички посоки. Това усилва динамиката на формата и предава различна цветност. Изображението изглежда раздробено, но е удивително в цялата пластика от всички форми. Нагледно е показано какво е пластика и ритъм при рисуването с перо. Вижда се, че в този жанр емоцията и физическото осезание ръководят движенията на перото. Художникът придава най-голямо значение на гънките по одеждите, които са неотделима част от пластиката на живото същество. Формообразуването толкова силно го интересува, че предлага за всяко положение особено композиционно решение.

Рисунките са изпълнени с тон и цвят чрез определени резки щрихи. Петното е с максимално лаконични средства, положено наведнъж и в един слой. Пресичане на щрихи почти липсва, а от силното натискане на перото се добива и голямата интензивност на цвета. Разликата между цвят и фактура Денков  прави чрез изменение посоката на щрихите. Затова може да се обобщи, че рисунката е построена от декоративно цветово съчетание на щрихите. Всичко в тях се постига чрез ритъма. Има два ритъма: от кòси и от вертикални щрихи. Те не си съвпадат, допълват се.

Портретите са два – образ на селянин и образ благородник. Не гледайки на противоположните решения в маниера на изпълнение и в двата образа има нещо общо – сближава ги количеството щрихи.

При селянина обаче щрихите са надолу и подчертават течението на формата – бузи, шия, нос и пр. Те са почти напълно прави и пълзят по повърхността, подчертавайки нейната структурна плоскост, а не  мускулната закръгленост. Докато при рисуването на благородния образ, почти всички щрихи обхващат формата и подчертават закръглената форма. Те са положени направо по течението на: брадичка, бузи, шия, шапка, яка, гънки и т.н.

Не искам да се спирам на художественото съдържание на неговите творби, но ще си позволя да кажа няколко думи за подходящата трактовка на формата в зависимост от жанра и сюжета. Рисунките на Денков разкриват достатъчно много за рисувателното му майсторство в областта на академичната комикс школа, което се доказа в три отделни статии за различните жанрове, в които е работил. В неговите творби и от трите жанра няма нищо комично и наградата с неговото име е подходяща само за принос в академичната школа.

Причината за сегашното безразборно употребяване на думата „комикс” в България е, че  има все още много нерешени проблеми в областта на деветото изкуство. Най-важно е сега да се уточни и спре такова неточно  название, което може би е основната пречка за влизането на деветото изкуство в рая на високите изкуства.

Мнозина не правят разлика и наричат с думата „комикс” творби, в които няма нищо комично и по този начин се объркват значенията. За това сякаш не съществува девето изкуство у нас.

Трябва да се има предвид, че: едни наименования се употребяват за много и числено различни предмети, те имат общо значение, т.е. отбелязват общата природа. Тази общност от обозначения се нуждае от подразделение за разпознаване не по принцип. (Виж „Метафизика” на Аристотел)

Други наименования имат частно значение и очертават някакъв предмет по негов отличителен белег.

Родът, видът и видовото отличие на българските „комикси” са описани у нас в статията „Комикси, комикси”, в-к „Комсомолска искра” от средата на 80 те г.:

≈

Родът комикс се разделя на три основни вида в зависимост от следните по-важни критерии: според техниката на реализация, според сюжетно идейния подход и според предназначението и целта. Всеки от тези основни видове има свои разновидности. Напр. делението според техниката на реализация има графична и фотографска разновидност. А графичната разновидност (виж за двете школи в статията „60 г. комикси” във в-к „Арт клуб”, Пловдив, декември 1994 г.) си служи или с комично хиперболизирани гротескови образи наричани „комикси”, или с натуралистични образи, наричани „банда десине” (рисувана лента). В България се срещат наименованията „роман в картини”, „разказ в картинки, по картини или от картини”, в чужбина съществува „графична новела” и др. деления, които се доближават до литературните видове и са според идейно сюжетния подход.

≈

Ето защо редакцията на „Диаскоп” ще публикува поредица от изследвания  за осмисляне същността и произхода на това чудно изкуство, което в България все още няма свое име и място сред останалите изкуства.

Поканват се всички желаещи да споделят в страниците на Диаскоп своя поглед по този проблем.

Искам да припомня, че през 14 ноември 2013 г, в интервюто за в-к „Марица” със загриженост споделям за необходимостта  да се реши този най-важен  проблем.

Още по темата в Диаскоп:

Георги Чепилев: Рисунките на Ал. Денков за "Храбрият ескимос" - фойеверки от остроумна и поетична фантазия

Георги Чепилев: Логично-смислово възприемане на комикса "Заговор в двореца". За творческата изразност на Александър Денков II

►

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.