Живописна България: "Васил Кичуков. Историята е обич и любов"

Не е трудно да се намери на картата едно китно тракийско село. „Те ти гр. Пловдив, те ти Ягодово”. Началото е сложено с министерска заповед N 2709, обнародвана на 31.07.1942 година. Катуноконарци и богоридевци обработват една и съща земя, къщите са „объркани”, без граница, учениците ходят в катуноконарското училище, обичаите са еднакви, а хората още пò си приличат. Изчистен е всякакъв пренесен диалект и смесването на населението на двете селища е очевидно, какво повече! Името ли? То идва съвсем на място, защото след с. Катуница тук се отглеждат най-много ягоди, пък името е рядко срещано. Има още едно селище с това име в община Берковица, Монтанско и едно в старозагорско, но то е Ягода… Забелижителностите ни са малко, все пак си заслужава да се видят и да се научи тяхната история.

Кемера - мостът, построен на река Чая, на пътя Истанбул-Париж. Старите танкове при военни учения минавали по него. Уникалното строителство и здравината му предизвикват възхищението на всички, които го посещават. Архитектите са предвидили трите възможни нива на водата, приливник в средата е за средните води.

Лангица – за съжаление не можем да я видим, уникалната дъбова гора с големия извор в средата и огромното разнообразие на полски и горски цветя.

Летището – построено от германците през 1928 година. Сега е действаща аерогара с тенденция да се разшири и увеличи пътникопотока с нови линии.

Паметникът на убитите във войните - Балканската 1912, Първата световна 1918, и 1944-45, намиращ се в централния парк на селото.

Църквата „Св. Успение Богородично” се намира в центъра на селото на 300 метра южно от площада. Осветена е в 1941 год. От бъдещия български патриарх Кирил.

Параклисът „Св.Св. Петър и Павел” е един малък Божи храм, бижуто на Ягодово. Намира се след Кметството до здравния дом. Жалкото е, че с падане нивото на водата само през дъждовните дни от чешмичката тече лековита вода.

Мостът на река Чая, свързващ с. Ягодово със с. Катуница – дървен до 1950 г. и железобетонен след 1960 г. Преминаващите по него съвременни камиони с десетки тонове създават реална опасност за срутване.

Друга забележителност беше „Зайчовият кавак”, защото четири човека трудно го обгръщаха.

Паметникът на убитите през 1923 год. край Цариградското шосе в местността, близо до Кемера.

Местността Кемера е известна на пловдивчани и с убийството на Анна Симон, любовница на адютанта на княгиня Мария Луиза, ротмистър Дечо Бойчев. Обичали се много, но когато тя родила незаконно, той решил да се отърве от нея. Събитието се развива на 9/21 април 1897 година. Бойчев и помощникът му - градоначалник на Пловдив, са осъдени на смърт и екзекутирания.

Из книгата "Дневникът – по реставрацията на параклисът "Св.св. Петър и Павел" с. Ягодово"

Сред селото, там дето има множество извори е изграден параклисът „Св.св. Петър и Павел” и до него малък притвор – аязмото „Св.Св. Кузма и Дамян”.

Коя е причината да се построи параклисът?

Мария Аргирова, наречена баба Митеница – бедна вдовица, е майка на един син и три дъщери. Жена непорочна, справедлива и богобоязлива, отбягваща злото. Посветила е живота си в четене на църковни книги, търсейки пътя към Бог.

В сън ù се явява голяма поличба. Чула висок глас да казва и посочва мястото на кабата: „Да се копае на това място, тук има подтисната икона. Трябва да се изкопае пръстта и да се извади иконата”. Отишла до кмета и помолила за помощ, но той отказал.

На втората вечер в съня се чува отново същият глас и същата заръка и тя пак отишла при кмета, но пак се връща без отговор. На третата вечер сънят се потретва и баба Митеница започва много да се измъчва. Става сред нощ, взема със себе си своя внук и отива на мястото, близо до една стара върба, нагазва до колене във водата, взема в шепите си вода и се моли на Бог иконата да се покаже. Чува как под земята водата кипи, шумоли, напира.

Шумът на водата ù прилича на пляскане на криле на патенце във водата. Душата ù не намира покой и тя ходи все около мястото. Един ден научава, че княз Александър Батемберг ще пътува с влака, който ще спре на гара Катуница. Тя отива на гарата и когато влакът спира, моли да се да покаже на княза. Разказва му това, което я измъчва, а той обещава да изпрати писмо до кмета, да ù се обърне внимание и започне разкопаването. След получаването на царското писмо, баба Митеница казва на кмета, че ако трябва ще отиде до Стамбола града, до вселенската църква за разрешение. Събират се възрастни хора и започват да копаят на посоченото от нея място. Тя потъва до колене във водата, измръзва и не спира да моли Господ да помогне за намирането на иконата. Когато стигат дълбочина един метър, изведнъж бликва вода и изскача иконата с образите на Св.Св. Петър и Павел. Баба Митеница взема иконата в ръце и я слага в пазвата си до сърцето. Насъбралите се хора решават да оградят местото на каптажа, за да може всеки да пие от водата. Взема се решение на това място да се построи параклис на „Св.Св. Петър и Павел”. Водата е бистра, студена и лековита…

Исторически факти

В бившия двор на Спас Костадинов /от северната страна на Здравната служба/ е построен параклисът „Св.Св. Петър и Павел”. Първият малък параклис е построен през 1887 год., до чешмата, направена от Никола Георгиев Караташов през 1885 год. През 1908 година завършва строежът на сградата на сегашния параклис. Малкият храм е зидан с речни камъни, като основите са с вар, а нагоре - с глинеста кал. Водата към Аязмото идва от няколко страни, като основната е под пода на параклиса и започва от мястото на трона, пресича по диагонал и се влива в кладенчето, намиращо се в пристройката. Плочата, стояща над кладенчето, след падане нивото на водата е изнесено отвън над чучурите. Изписването на стените и свода е направено от самоуки майстори от Асеновград. Иконите са изписани още за първият малък параклис: „Света Троица”1891 год. „Св. Богородица”1888 год., „Св. Йоан Кръстител” – 1891 г., „Св. Апостоли Петър и Павел” – 1909 г. Другите стенописи в новия параклис са: Св. Дух, Света Троица, Бог Отец, Иисус Христос Вседержител, Пресвета Богородица, пророците Моисей и Илия, Архангел Михаил, св. Великомъченик Георги, лечителите безсребърници Кузма и Дамян. Това продължило до 1910 г.

Поради какви причини стенописите са били покрити с постна боя и се виждат само тези на свода, не ни е известно….

Изработването на документацията по реставрацията започна през 2001 г. с постъпления до пловдивския клон НИПК, централата в София, съгласувано с митрополията /Митрополит Арсений/  и община Родопи.

Архитект Славчо Мерджанов с негов екип  изработи прекрасен проект за реставрацията /като дарение/, защитен пред всички отговорни институции.

Реставрацията на стенописите се извърши от зографите Георги Филев, Росен Апостолов и Людмил Ников. Царските икони са изписани от зограф Георги Чепилев, а апостолските от Атанас Петковски. След цялостното изписване на храма и подреждането на двора се направи водосвет от местния свещеник Отец Павел Марудов – 2007 година. От започването на реставрацията и последващи оформления изминаха 13 години. Вече църковните служби за празника на селото /Петровден/ се провеждат в параклиса и трите дни.

29.06.2015 год.

Петровден. Дарените от г-н Георги Гергов 7 овце за курбан са в седемте казана. Всичко върви по план „Ахчийките” /готвачките/ са: Атанаска Славова, Василка Тачкова, Атанаска Павлова, Василка Чавдарова, Троян Христев, Филип Тодоринов /Кингява/.

Визитна картичка

Васил Йорданов Кичуков е роден в с. Ягодово, Пловдивско през 1945 год. Завършил ПУ „Паисий Хилендарски”, специалност физика и математика. Директор на ОУ „Неофит Рилски” от 1977 до 1998 год. Кмет на Ягодово през мандата 1999 – 2003 год. Издадени книги: „Ягодово – историята е обич и любов”, 2019 г. и „Дневникът – по реставрацията на параклисът „Св.св. Петър и Павел” с. Ягодово”, 2020 г.

Из книгата на Васил Кичуков "Ягодово"

Публикува се със съдействието на автора.

• "Живописна България" в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.