Емили Дикинсън: "Добро утро, нощ моя"

От десетилетия българските почитатели на голямата американска поетеса Емили Дикинкъс са „разделени“ на привърженици на преводите на Цветан Стоянов и тези на Леда Милева. Като се има предвид специфичното за нея изразяване чрез щрихи, които оставят щедра възможност на въобръжението на читателя да допълни образа или действието, навярно в повечето случаи става въпрос за това чий превод е попаднал пръв пред очите му. Проблем е и това, че са били превеждани само някои емблематични стихове, малка част от огромното ѝ поетично наследство.

Но ето че въпреки предизвикателствата на авторитетите, издателство Фама 1 издаде наскоро книга с 230 стихотворения на Емили Дикинсън в превод на Люба Константинова. Заглавието  „Добро утро, нощ моя“ е от непубликувано досега стихотворение, поне доколкото ми е известно. Сред достойствата на новия превод е плътното придържане към непретенциозния ямб и понякога озадачаващата неподготвения читател /и дразнеща педантичния редактор/ пунктуация на Емили Дикинсън. И, разбира се, новата интерпретация на „непреводимите пространства“ в стиховете на поетесата.

Ангелина Василева

***

Добро утро, нощ моя,  
аз съм пак у дома –  
моят ден е далече  
и аз пак съм сама. 

Бе от слънце палатът  
на деня осветен,  
ала той не ме иска -  
лека нощ, слънчев ден! 

Ще си мисля за тебе,  
щом погледна в зори  
как със пурпурен пламък  
планината гори. 

Тъмна нощ моя, вярна,  
погрижи се за мен, 
към която неверен  
беше светлият ден!

***

Две пеперуди днеска
по обед валс играха,
а после да починат
на слънчев лъч се спряха.            

Отплуваха тогава  
като две лодки нежни  
сред океан сияен  
от синева безбрежна. 

А там дали фрегати  
и яхти ги застигат,  
или ята пресрещат,  
до мене вест не стига.

***

Надеждата е птичка – 
в душата кацва тя,  
и тихичко ѝ пее,  
и дава топлина. 

И даже силна буря  
или коварен трик  
не могат песента ѝ  
да спрат дори за миг. 

Тя пя сред ледовете  
в най-мрачния ми ден 
и не поиска даже  
една троха от мен. 

***

Привикваме към мрака,  
затвори ли вратата 
след нас в нощта съседът -  
когато светлината  

на лампата угасне,  
пристъпваме полека,  
но след известно време  
съзираме пътека.  

Така е и когато  
настане нощ в душата  
и не проблясва  
нито звезда, нито луната. 

Най-смелите не спират  
да бродят в тъмнината,  
дори да си ударят  
болезнено главата.  

И постепенно почва  
да се развиделява  
и своя път душата  
отново различава.

Стихотворения на Емили Дикисън от книгата "Добро утро, нощ моя", 19 април 2021
Издателство "Фама 1"
Превод: Люба Константинова


Публикуват се със съдействието на 
Ангелина Василева и съгласието на издателя Виктор Шемтов.

Илюстрация: Elia Mervi

Emily Elizabeth Dickinson 

10 декември 1830 - 15 май 1886

Източник: https://journeys.dartmouth.edu/whiteheat/

Емили Дикинсън произхожда от видно семейство със силно влияние в обществото, макар че тя прекарва по-голямата част от живота си в уединение в родния си дом в Амхърст, Масачузетс. След като учи в продължение на седем години в Академията Амхърст, Дикинсън за кратко посещава женската семинария  Mount Holyoke. Смятана от съседите за ексцентрична, тя имала склонност да носи бели дрехи, била известна с това, че отказва да поздравява гостите и през последните години от живота си дори не напуска своята стая. Дикинсън никога не се омъжва, а приятелствата ù зависят изцяло от кореспонденцията. Автор е на близо 1800 стихотворения, от които приживе са публикувани едва 10.

Емили Дикинсън в Диаскоп:

Ангелина Василева: "Усещане за думите"

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.