35 години "Диаскоп": Георги Чепилев в търсене на изгубената образна писмена реч

Разговор на Христина Мирчева с Георги Чепилев по повод 35 години "Диаскоп".

►

35 години изследване на комикс изкуството в България. Това е много време!

Да, ако се разделят по десетилетия в живота на човек, това е много време – няколко творчески зодии. Но искам да уточня, че в България не е имало комикс изкуство. Що се отнася до изкуството на комиксите, изследванията доказват, че интерес към него се появява в периода на българското Възраждане,  а тогава у нас не може да стане свързване на смешното и пластичното, заради религиозното отношение към живописта. През това време се оформят три основни отдела в сферата на пластичната писменост: Духовно-културни, Исторически и Забавни. Българските редактори и издатели от края на 19 и началото на 20 век чрез „Забавните комикси“ търсили средства да създадат на децата повече невинни радости и удоволствия, защото по този начин се развива фантазията и сърцето.

Тази българска традиция е спазена и при специализираното списание на социализма - разкази в картинки „Дъга” не съдържат комикси от комично хиперболизирани образи, не се среща и гротеска.Тази тема съм я разгледал в средата на 80-те в статията „Комикси, комикси” отпечатана във в-к „Комсомолска искра”: „ Забавен комикс е от делението според предназначение и цел. Социалистическата цензура го допуска само при условие, че в него присъствува, дори и в скрито състояние, обществено политически и социален елемент. Защото в противен случай той се превръща в разклонение на булевардната буржоазна литература”.

Това означава ли, че според теб  не може да има българска история на комиксите?

Изкуството  комикс е пряко свързано с  на хумористичните серии, за което свидетелства английското им название, произлизащо от думата „комично”. Аз предполагам, че разширението на понятието „комикс” не трябва да бъде безкрайно както се ползва в България  и покрива цялото поле на деветото изкуство.  Имаме „птици”, „грабливи птици” и „нощни грабливи птици”. Не може да се класифицира и птицата славей при „нощни грабливи птици”, безсмислено е.

Но в твоята поредица публикации от 80-те думата „комикс” е в заглавията, макар до тогава да бе опасна и полузабранена: „Изкуство ли е комиксът” „Изкуството на комикса”, Комикси, комикси, Отново за комикса и т.н.

Това са първите български изследвания за езика на деветото изкуство и още нямаше терминология и концепция, всъщност липсваше цял един език, от което изпитвах извънредни затруднения. Но със загриженост бях съобщил, че обмислям и нахвърлям няколко предварителни, работни заглавия, тъй като думата „комикс”, която, освен че е чуждица, означава само художествените произведения на ниската категория от деветото изкуство – комичната. Освен това съществуват и много некомични творби в това изкуство. Ето защо написах статия на тази тема, доказваща, че „рисувана лента” или „комикси” –  са деления според техниката на реализация. В друга статия описах и техните характерности като две школи, а фотороманът определих като „усъвършенствана форма на академичната школа, която се различава по това, че изображенията вече са механични“.

Ето какво се казва в статията „Комикси, комикси”: „Собствено названието „комикс” съвсем не подхожда и не отговаря на тези общи черти, тъй като в болшинството от произведенията няма нищо комично… Нерядко ние намираме и комично, и трагично, и приключения, и романтика, и проза, и поезия – всичко това заедно и нищо в отделност”.

 Значи в деветото изкуство също има естетични граници.

Комичност може да има в битовите семейни и обществени нрави, в социалните и политически отношения.

Въобще видовете комични комикси - маскарад, абсурд, отсъствие на знание или умение и пр. са многообразни.

Историята на българските комикси трябва да се определи в подобни граници, а историята на романите в картини или графичните новели и др. имат свои граници (виж изследването за историческите романи в картини).

Освен това е необходимо съобразяване, че комедиографът наблюдава, но не осъжда, той развлича, създавайки отклоняващи се от нормите характери и ситуации. Неговата позиция е развлекателна търпимост.Те са противоположни на бойната и в безкомпромисна сатира. А сатирата е предимно с морализаторска или реформаторска цел. Тя с идейна емоционалност атакува злото и несправедливостта, като иска да предизвика гняв в публиката. Иронията пък атакува невежеството и глупостта, тя е спокоен тон и апелира към критично чувство.  Такова уточнение на уточнението е важно за българските комикси.

Как е правилно да наричаме в България деветото изкуство след като френското и английското название са две школи, различаващи се по техника на реализация? Защото с числа се обозначават предимно затворниците и не подхожда да обобщаваме с думите „българско девето изкуство”.

В първи брой на „Диаскоп” от 1991 г. се позовах на американския художник Берн Хогарт, че и двете имат право на съществуване.

В интервю за вестник „Марица” 0т 14.11.2013 споделям: „измислени термини от отделни „умни глави” е мъртва за изграждането на този международен език…“.

До днес все още не е дадено задоволително понятие-определение за това изкуство. Такова понятие се дава според значението и употребата на думата, с която се нарича. Според цитираната статия за названията му в различни времена и региони, се вижда нееднакво значение. Но ако се фокусираме върху най-употребяваните: комикс и рисувана лента, ще се види, че са наречени според широко или тясно приложение, както е възможно и наименование на основа от още по-тясно приложение, както е италианското „облак”, т.е. приказливи картинки.

За обобщение, ще цитирам моята цел, заявена в една от първите статии: „Комиксът е част от науката за книгата, печатаното слово, но читателят трябва да е теоретично подготвен за срещата с него. В западния свят съществува традиция в деветото изкуство. Масова или елитарна, културата им си има своя практическа основа, върху която теоретично се работи. Това е основен закон на естетиката… Моята цел е да разкрия законите на това изкуство, изгонено от рая на естетиката”.

Деветото изкуство е книга. Затова ли се доближава до литературните видове с определенията „роман в картини”, „графична новела” и т.н.?

Да, това е деление според идейно-сюжетния подход. Правилно  каза литературни видове, защото думата литература се прилага изключително към писмените произведения. Езикът победи пространството и времето чрез писмеността. А писмеността е знакова система, фиксираща речта и  позволява с помощта на графични елементи да се предава информация да се закрепва във времето.

Но видовете писмо според общите им признаци са две големи групи: азбучни и неазбучни.

Преди да стигне до звуково знаковата азбучна система, човечеството използва редица графични способи с общото име неазбучно писмо. Древните народи са използвали една странна писменост на предмети – вместо да подреждат и обединят букви, те редели един след друг предмети и така предавали послание. По късно започнали да съчетават изображения на предмети – рисунково, рисунъчно писмо. При този тип писмо се рисува това, което се вижда, използва се фотографски принцип. Създава се картинка - съответствие чрез директно нестилизирано изображение на конкретни предмети. Поради липса на условност този вид писменост не излизат извън границите на конкретните предмети, които знаците й обозначават. Смисълът на написаното се тълкува след като изобразените предмети бъдат съпоставени един с друг.

Пиктографията представлява съчетание от рисунки, изразяващи елементарни идеи извън тяхното звучене. В древните общества рисуването се е превърнало в картинен разказ за предаване на съобщения. Характерното е, че конкретните изображения могат да бъдат разбрани от хора, говорещи различни езици.

Но тъй като знакът представя нещо реално съществуващо, този вид писменост е недостатъчен и не може да означи надпредметна реалност, идеята за качественост на предмета, неговото движение и развитие.

Идеограмите са схематизирани знаци на мисленето, не на произнесеното слово. Йероглифът обозначава цели понятия (идеограма) или единична дума (логограма). Йероглифите възникват, когато думата започва да се откроява като отделна реалност. Идеографското писмо ползва много допълнителни знаци – смислови определители, подсказващи към кой кръг понятие трябва да се отнесе дадена дума.

Когато отделните идеограми започнали да означават сходни звучащи думи, древната картинна писменост започнала да се съчетава с принципа на фонетичното писмо. Началният етап в развитието на звуковото писмо се свързва със създаването на ребусна писмена система, която вече е трудна за разчитане заради различните звучения в езиците.

Във фонемографията (звуковото азбучно писане) са запазени следи от всички предишни видове писане. Всяка азбука е система от букви - графични символи, изразяващи звуците на някой език.

Писмеността е разкрила съзнанието за език и е изтъкнала линейността на езика. Акостичните означаващи се разполагат само с линията на времето. Визуално означаващите могат да се комбинират едновременно в много измерения. Лесинг разделя изкуствата на пространствени и времеви.

Според същественият предмет на деветото изкуство - „Времето в изобразителното изкуство”-вместо характерната за изобразителното изкуство цялост, се представя множественост от фрагменти, което е едно отклонение от пластично към времево изкуство с начало, среда и край. За разлика от кино изкуството, в деветото изкуство движението не се получава наготово чрез технически илюзии. Известно е, че очите се намират в непрекъснати движения, които биват няколко вида. При оглеждане на даден обект тези движения са бързи, с подскачания и се наричат сакадични. Докато при следене на движещ се обект движението е плавно. Тук се намира разликата между двата родствени феномена - киното и деветото изкуство.

Графиката е способна да запечатва процеса на развитие, бягащото времето и то в двояк смисъл: посредством фиксиране на бързото и мигновено впечатление и в развитието на действието, в смяната на няколко етапа и гледни точки. Умението да се улови и изостри характерното, като се отхвърля всичко излишно, съдържа в себе си принципа на крупноплановата композиция на деветото изкуство и носи отпечатък от всички етапи на писмеността. И вътрешната логика в развитието на този принцип тласкала художниците към това да правят не отделни рисунки, а цели серии. Тези серии се различават от литографните серии,  при които преходът е от лист към лист или преход от ситуация към ситуация, защото вече няколко картинки развиват една ситуация.

Влечението към разказ-сюити, където една тема получава постепенното си развитие в последователни образи и в самостоятелни графични листове се нарича образен разказ и е вид книга - визуална книга. Тази книга се определя от наличието на повествователни, сюжетни връзки между изображенията, като по тях се прочита дадено действие по епизоди разположени на рисунките. Такъв картинен разказ образува изобразителна книга която се прочита в строго определена последователност. Докато „Албума” може да се прелиства без ред. Във визуалната книга отделните изображения са по-малко самостоятелни /те са само епизоди в разказа, глави и абзаци на изобразителния текст/. Те губят смисъл извън предшестващи и последващи епизоди. Ето защо те са динамични композиции различаващи се от живописните.

Сравняваш деветото изкуство с поезията и настояваш, че е език, но предметите не притежават значенията в поезията, тя се гради върху един абстрактен смисъл. Думата, понятието, мисълта не са материални, абстрактността на езика назовава едно нещо съвсем общо и без да го онагледява. Изображенията обаче имат конкретност.

Между думата и образа има качествена разлика. Думата е от три неща: графичен знак, звук и образ (всяка дума се придружава поне за миг от образ). Абстрактните думи събуждат абстрактни идеи. Изображението притежава само образ, той е част от дума.

Думите, с които се изказват представи, се наричат имена или термини. Имената на единичните представи са собствени или конкретни напр. „липа”, а на общите – абстрактни, напр. „дърво”

Думите стол и писалка означават понятия. Членуваните форми на същите думи стола и писалката са представи, психически образи на този предмет. Столът е членуваната форма на съществителното стол и означава точно определен познат предмет. Когато се членува съществителното име стол, се стеснява обемът на означаващото с него понятие до единица.

 Кадър-картина ли  е единичният знак в езика на деветото изкуство. Има ли български образци?

Предметите се различават по форма, цвят, височина и пр. Нещата, които различават един предмет от друг, се наричат негови признаци. Признаците на предметите произвеждат известно действие върху петте чувства. Такова действие се нарича впечатление. Съчетаването на всички признаци на един предмет в едно цяло, съответстващо на самия предмет се нарича представа. Съществуват общи и единични представи – например представите за „дърво” и „липа”. Дърво няма в природата, то съществува само в ума.

Действително съществува само дъб, бук, бреза и пр., но не съществува едно дърво. Деветото изкуство никога не може да възпроизведе, т.е. да напише образно „едно дърво”, а само една липа, един дъб, една бреза и т.н.

Да разбирам ли, че деветото изкуство се стреми чрез конкретни образи да представи понятия и абстрактна реч?

Понятието „дърво” е висше спрямо понятието „вишна”, „круша” „липа” и пр. Понятието „липа” съдържа много повече признаци, отколкото понятието „дърво”. Но преди да се състави представата за „дърво” изобщо, се съставя представата за множество дървета. Върху тези отделни представи се работи с ума дълго време: сравняват се по ред една представа с друга и се откриват в тях всички видове признаци – общи и частни. Чрез сравнение се намират общите признаци, които се задържат в паметта, а частните се изпускат. Задържаните общи признаци се съединяват в едно цяло – представата за „дърво”. Съществен признак на дървото е растението и дънерът – винаги и всички дървета растат и имат дънер, но листата са несъществен признак, те не са свойствени за всички . Тази мисловна дейност наподобява езика на деветото изкуство:

„Специфичното, което отличава деветото изкуство от другите изкуства, е възможността различни събития да бъдат поместени в една страница, т.е. в едно пространство. Още в момента на виждане на страницата можем да възприемем и преживеем и настояще, и бъдеще, и минало. Това е принцип, аналогичен на човешката памет; всички събития, постъпили в така наречената „трайна памет”, се пускат едновременно за прослушване. Отделната страница е вътрешно организирано единство на разграничаващите се нейни кадри и в зависимост от различния аналитичен подход разкрива себе си чрез различни интервално-ритмически комбинации” („Изкуство ли е комиксът”, в-к „Комсомолска искра” 1987 г.)

Пиктографската писменост е продукт на мислене от съответствия. Това не е диалектичното мислене и затова не се харесва от материализма. Причината  да еволюира в идеограми и йероглифи е недостатъчността и неточността да изразява богатството от мисли и емоции. Запазва се рисунъчното изображение, но от понятието за предмета се извличат характерните му черти. Така постепенно картинката за даден предмет се измества от нейната стилизация.  Идеограмата не изобразява предмет, а отвлечени понятия за тях, провижда се същността.

В деветото изкуство се натъкваме едновременно на пространствен предмет, образ и на двуизмерни букви. То не е ли хибридно изкуство ?

Наистина на пръв поглед буквите и илюстрациите изискват различно пространство. Прякото свързване на разнопространствени елементи е невъзможно, обединяването им в едно цяло е мислимо само при установяване  на взаимната зависимост на различните пространства. Такава връзка, обединяване на различни пространства става с помощта на рамка, затваряща някакво определено пространство. Рамката му придава характер и цялост, същевременно поставя това пространство във връзка с окръжаващото пространство от друг тип, като прави първото предмет на последното.

Във фоторомана сме свидетели на двупосочно непрекъснато пътуване между "реалността" на снимката и абстрактната езикова система на писане. Сякаш буквите  са  счупили илюзорното фотографско пространство и паразитират, вместо да го допълват. Защотото единият елемент е схематизация и прилича на призрак, а другият – тежко заземено, чуждо на духа материално изображение.Това са двата полюса и затова могат да се вземат за граници и начало.

Ролан Барт намира за много важен елемент на пластичната писменост  фотограмата. А ние в България почти нямаме фоторомани, значи не може да имаме най-малка смислова единица за структуриране на роден образен език. За радост на българските автори на девето изкуство имаме интересни творби, които могат да се ползват като най-малки смислови единици, подобно на думите. Напр. „Лото в картинки” показва единичен предмет, изолиран от околната среда и вещи, който може да се съчетава безразборно и да образува или смисъл, или безсмислие. Подобно поезията на Рембо, където думите са една под друга като в речник с цел да излъчат ново абстрактно понятие.

Има и прекрасни български карти за гадаене на бъдещето, които наподобяват китайските писмени знаци-логограми, неправилно наричани йероглифи. Други градивни образци към родната образна писменост са Тълковния съновник на Райко Алексиев, Ребусите на Божинов и Морозов, Картинните букварчета и читанки, Вълшебните букви, „Лица в черти, във стихове и колелца” от Яна Язова и др. албуми за рисуване. Тълковните и идеографски речници, Голяма картинна книжка и т.н.

Къде може да се разгледа граматиката на българския език на деветото изкуство?

Пловдивското дружество очаква подходящо помещение за своята дейност. Надяваме се в скоро време да се реализира изложба в чест на юбилейната 35 годишнина  от началото на българската теория за комикси и романи в картини (графични новели).

В нея е предвидено в теоретичния раздел да се покаже точно това развитие в българското девето изкуство. Практически завършваме визуална книга за най-знаменития български духовен писател и проповедник Св. Патриарх Евтимий. Това начинание е продължение на книгата „Живот и чудеса на свети Климент Охридски”.

С тези творби продължаваме българската традиция от иконографията където с помощта на знакова образна система се предава информация, така както ръкописен или печатан текст използва азбуката. Утвърждава се, че невидимото и трудно постижимото е възможно да се предава посредством зримото и достъпното.

 

Още по темата в Диаскоп:

Въпроси и отговори:

"Ще рисувате ли, ако се окажете на пуст остров, изолиран от всичко и всички?"

 

►

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

 

---

 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.