НОВИ КНИГИ: Георги Коритаров и "Свободна зона. Часът е 9 без 5"

Издателство „Фама 1“  публикува политическите коментари на големия журналист и ерудит Георги Коритаров от началото на 2021 г. до момента на смъртта му в сборник с емблематичното заглавие на неговото предаване по телевизия Европа „Свободна зона. Часът е 9 без 5“.  По нещастно стечение на обстоятелствата, последният му коментар е непосредствено след изборите за Народно събрание на 4 април. 

Ангелина Василева

В книгата са публикувани всички материали от януари до април, когато Георги Коритаров внезапно ни напусна. Ежедневните очерци, които той правеше, са събрани от съпругата му Лина Коритарова.

Интересен е фактът, че темите, които коментираше, се раждаха буквално няколко минути преди ефир. Той не ползваше аутокю, не четеше, а голяма част от политиците се страхуваха каква ще е темата и какво ще каже, тъй като в повечето случаи „прогнозите“ му се сбъдваха.

Коритаров нямаше способностите на медиум, а успяваше да предвиди събития с много четене и анализи. Сред темите има както вътрешнополитически анализи, така и коментари за събитията на Балканите. Журналистът обръщаше особено внимание на конфликта между Северна Македония и България.

Думи за книгата и автора

Георги Коритаров бе преди всичко интелект и ирония. Нищо друго, помоему, не го определяше по-добре. И двете – остри и тънки. Като ухо на елф. Беше алергичен към простотията и невежеството. Беше от расата на четящите хора. Сам казваше, че пътува чрез страниците на книгите. Човек винаги можеше да се подпре на чувството му за хумор. В последното понякога се долавяха и как вибрират гласовите струни на сарказма и пародията.

Мартин Табаков

Георги, благодаря ти за всичко, за отношението, за толкова смислените ни разговори, за останалото недоизречено.

Георги Бърдаров

Рицар на журналистиката – така го кръстих в един мой текст, посветен му. Защото той разбираше тази трудна професия не просто като търчане и препредаване думите на политиците, не; той политиците ги изпитваше, задаваше им неудобни въпроси, на които им беше трудно да отговорят. Той и професията на политика разбираше по същия рицарски начин: политик се става не заради облаги, а заради чест и достойнство, смяташе. И затова не жалеше никого, несъответен на високата мисия. Може би тъкмо поради това напоследък партийните фактори го отбягваха: при него не им беше удобно.

Митко Новков

Из  "Свободна зона в 9 без 5"

 Свободна зона в 9 без 5

5 април 2021 – понеделник

Много е трудно да се правят анализи след такава нощ и след такива парламентарни избори. Основната трудност идва от динамиката, с която някои резултати се променят. Не знам дали можем да говорим за изненади, но като основни събития и тенденции можем да откроим на първо място оглушителния шамар, който българските избиратели нанесоха на крайнодесните националистически формации. Към момента в следващия парламент не се очертава да влезе нито една от партиите, изразителки на националшовинистични амбиции. Това е нещо, което може да се промени. Става дума за много ниски стойности. Основната тенденция обаче като че ли наистина очертава подобен извод. Другата новина, макар и предвиждана, а тя наистина беше предвиждана, но тъй като много рано се заговори за такава възможност, тя изглеждаше по-скоро в сферата на анекдота. Прогнозата гласеше, че БСП ще загуби от ГЕРБ с много сериозна разлика, но и не само това. Можеше да се окаже не на втора, а на трета позиция. И както си го говорехме на шега, така взе че се случи. БСП е трета. Тази политическа катастрофа на социалистическата партия, преминала през редица кампании и през много сериозни лъкатушкания, много наподобява резултата, почти буквално, от изборите през 2001 година. Да не забравяме, че тогава НДСВ помете политическата система. Стана първа сила. СДС взе второто място, а БСП също бяха трети. Тоест в политическата си история БСП имат и още едно трето място. За разлика оттогава обаче, преди точно 20 години лидерът на БСП, тогава Първанов, по силата на известна може би само на малък кръг хора комбинация, придоби смелост, беше издигнат за президент и най-ненадейно беше подкрепен от НДСВ и ДПС. Така стартира социално-либералният модел. Така по-късно през 2005 година тъкмо Първанов роди Тройната коалиция. Това обаче е минало. Сега Корнелия Нинова дали ще има смелостта да предприема такива нестандартни действия, защото тя няма кой знае колко голям избор. Сега би било много нелепо, ако след такова поражение подкрепи с огромно закъснение кандидатурата на Румен Радев за президент, а не го направи навреме. Така че единственият и достоен шанс е сама да поеме отговорност и да се кандидатира. Пък защо да нямаме първата жена президент с име Корнелия и фамилия Нинова. Спасихме се от това да бъде премиер, сега да видим може ли да бъде президент.

Свободна зона в 9 без 5

8 март 2021 – понеделник

Днес е 8 март – Международен ден на жената. Празник, който по традиция, а пък и отвътре, ни идва на нас, българите, да го честитим. Това, което обаче бележи днешния ден с особен знак, е наградата, която печели актрисата Мария Бакалова. Тази сутрин – българско време – беше обявено, че тя печели наградата за най-добра актриса в категорията за поддържаща женска роля на Американо-канадската асоциация на филмовите критици. Тази новина идва не просто като оценка за таланта, качествата и перспективите пред Мария Бакалова. Разгледана в български контекст, тя поставя редица въпроси. Нека да си припомним, че когато Мария Бакалова беше номинирана за Златен глобус за ролята си във филма „Борат-2“, у нас се разрази истинска буря. Буря, но не от възторзи и очаквания да се случи нещо хубаво, което най-сетне да бъде вид световно признание за българското кино в лицето на една актриса. Това беше буря, в чиято основа залегна завистта, отрицанието, тежката комплексарщина, при това, което е най-тъжно, изразявани от имена, свързвани, заслужено или не, с някакви върхове или критерии за ниво на българската култура. Виелицата от отрицания беше толкова силна, че човек можеше да си помисли, че тези хора „биха я изяли с парцалите“, ако случайно стъпи на българска земя. Не дай боже, ако реши, колкото и да е нелепо, да прави някаква творческа кариера в България. Идва ми наум едно сравнение. Преди десетилетия тлантливият творец Кристо Явашев бива прокуден от родината си, защото не го оценяват, не разбират смисъла на неговия талант, завиждат му, не само на творческия потенциал, но и на характера, на свободолюбието. Той така и не се завърна. Не пожела да има каквото и да било общо с България. Мисля си – такава ли съдба се опитват да подготвят с изречените прокоби към Бакалова, че едва ли не това, което е постигнала, не било успех, а падение, че предстоели още много и много падения? Това ли искат тези бивши комунистически културтрегери? Това момиче да скъса с България завинаги, както го бе направил Кристо, и да има за родина света?  Да има за родина света на изкуството, света на свободното творчество, необременено от комплекси. Може би пък в крайна сметка това е щастлива съдба – да имаш за родина свободата. Щастлива съдба, но цената е тежка. Тя трябва да мине през горчилката на обиди, отрицания, оплювания. Дано да си съхраните психиката, Мария Бакалова! Не обръщайте внимание на българското! Нека то си остане наше! Вие вървете към света на голямото творчество!

Откъсите са от книгата на Георги Коритаров "Свободна зона. Часът е 9 без 5" на изд. Фама 1.

Публикацията се осъществява със съдействието на Ангелина Василева и издателя Игор Шемтов.

Георги Коритаров

Георги Коритаров /1959 – 2021/ е роден в София. Завършва славянска филология в СУ „Климент Охридски“. Владее сръбски, хърватски, руски, полски, английски, китайски език и ползва албански. Изгражда впечатляваща трийсетгодишна журналистическа кариера в различни медии. Започва като парламентарен журналист във в-к „Демокрация“. От 1992 г. работи в „Свободна Европа“, където се утвърждава като водещ на култови предавания като „Светът в 13“ и „Преди полнощ“. В „Нова телевизия“ създава токшоуто „Коритаров Live“, което по-късно става част от сутрешния блок „Здравей, България“. От 2018 г. води собствено предаване „Свободна зона“ в телевизия „Европа“. Носител е на годишната награда на президента на радио „Свободна Европа“ за „изключителен принос за отстраняването от власт на Слободан Милошевич“ и на годишната награда на Българска медийна коалиция за цялостен принос за независимостта на медиите в България и утвърждаването на ценностите на гражданското общество. Коритаров е първият български журналист, който прави публично признание, че е бил вербуван за сътрудник на ДС.

Ангелина Василева

Ангелина Василева в "Свободна зона с Георги Коритаров"- "Скиталецът Одън и българската му публика"

Ангелина Василева е родена във Варна. Живее и работи в София. Завършила е английска филология с втора специалност "Български език и литература" в СУ "Климент Охридски". Преподава английски език в 33. Езикова гимназия "Св. София" и Нов български университет. Автор е на пет стихосбирки: "Приказка за двама" (1991), "Перуниково небе" (1996), "Да бъда нечия отново" (1998), "Среднощен ферибот" (2010) и "Дневникът на един бинокъл" (2019). Превела е от английски следните книги: "Азия. Политико-икономически справочник" (Хейзъл), "Втората световна война: мемоари. Том 3" от Уинстън Чърчил, "Случаите на Паркър Пайн" от Агата Кристи, "Страхувам се... и все пак ще го направя" от Сюзън Джефърс, "Сълзите на милейди" от Сюзън Симънс, "Наследницата на Монтоя" от Емили Брадшоу, "Изгаряща светлина" от Нан Райън, "Сезон на мечтите" от Ема Ричмънд, "Златна треска" от Сюзън Симс, "Дом на мечтите" от Шенън Уейвърли, "Мъж за милиони" от Ан Мейджър и "Скиталецът" от У. Х. Одън. От 2008 г. провежда съвместно със София Филипова литературните срещи "Софийски есенен салон за поезия" и издава техни електронни антологии.

• Ангелина Василева в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.