Георги Чепилев: За значението на думата "майна"

Заглавието, наред с името на автора, жанра, както и художествения знак изобщо, са основен ключ за ориентиране в общуването с художествено произведение.

Изразът „да поговорим по пловдивски - майна”,  предизвиква  недоумения и повдига редица въпроси, особено когато се явява символ, който претендира да напълни със значение културата на един много древен град.

Именно, че у читателите  се извиква желание да разберат защо тази дума е избрана за един от символите на град - европейска столица на културата. Необходимо е да се поясни хрумването за използване на думата „майна” като визитна картичка на културата от град Пловдив.

Отговорът най-често е, че думата ни отпращала към традицията. Тогава обаче тя трябва непосредствено да е свързана със съдържателно повествователния исторически пласт, както и изграждането на художествените произведения от миналото на града. Добре би било да се посочат такива, ако въобще съществуват.

А без да разбираме  значението на думата „майна”, не можем да прецизираме посланието на евентуални такива  художествени творби.

Ето защо в опита си на комикс критик,  исках да си изясня значението на думата „майна” и потърсих първо при съобщенията на БАН: „Значението на думата ,, майна” на съвременен български език означава майка, това е доказано от текстовете, които ни е завещал фолклорът, като там най-честата ѝ употреба е в звателен падеж, който макар днес да не е толкова често срещан в езика…”.

В културата съществуват върхов и низов слой, в низовия различаваме градска култура на масовия вкус, пазеща местните традиции. Съществува и селска низова и т.н

От този факт се изяснява защо  на  низов слой думата „майка” поражда двусмислие. Още от времето на цар Иван Шишман са псували предимно на „жена ти”, но също и на „майка ти”. Пак ще кажа, че говоря за разделения в низовата култура и освен комици (от думата село) и ъндърграунд език, съществуват и други възможности.

В статията на „Диаскоп” „Българските куплетисти - състезание по остроумие” се посочва, че българската традиция в деветото изкуство сякаш спазва все още несъществуващия по онова време етичен кодекс на комиксите: „…хората се сражавали с хумор, избликнал от "недрата на народа”. Шегите от улицата се подемали в пресата от безработните поети и карикатуристи. Куплетистите постоянно скитали за впечатления из градските места, впечатления, които още на следващия ден намирали своя израз в пресата.”

Куплетистите са творците, внедрили думи като „изчанчих се”, т.е. изкривих се като буквата „чанч”, още като думата „тарикат”, „оплачи се на арменския поп” (който бил една малка фигурка за украса) и т.н., но никога не са ползвали  ругатни, сквернословия, цинизъм, простащина и жаргонни изрази.

По мое мнение, като имам предвид практиката на куплетистите, считам, че думата „майна” е от санскритски. Корена е от „майа”, означаваща – магьосник, демон, измама, лъжа, мошеничество, нереалност и илюзия. Думата „майика” също означава измамлив, илюзорен, нереален, както и заклинател. Но най-близко до майна е думата „майин” означаваща измама. Т.е. тя е по-тясно уточнение от по-обширните значения на майа. 

Друго значение на думата е от близкато минало на град Атина, където наричали хамалите - майноти.

В такъв смисъл не е подходящо такъв красив, културен  и древен град да се нарича „Измамен  град”, или град на хамалите.  Не подхожда „майна” да е визитна картичка на една европейска културна столица. Неизбежно тези разсъждения може да се сторят безпощадна критика, но не мога да отмина анализа, който ще направи всеки чуждестранен учен от областта на деветото изкуство, когато разгледа предлаганото от Пловдив. Не трябва да се подценяват разсъжденията на чуждестранните специалисти, защото деветото изкуство е международен език, заради своите образни изразни средства и кратки слова. Веригата от асоциирани значения изпраща учения към неизменното сечиво на познанието – речника, за да разбули кодовете. Ако не сложим индикатор към думата „майна”, който да посочи значението, ще се затворим в собствената си губерния и извън световната артистична сцена. Какво като поговорим по пловдивски пред неразбиращи чужденци. Някои ще кажат „Нека научат пловдивски, къде отиват така без речник”. Това са наивни разсъждения, пречещи на международен културен диалог. Особено във време, когато се тъче мрежа на знанието – голямата виртуална библиотека на човечеството.

►

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.