Нели Лишковска: "Спасете нашите души"*
29.06.2021
Той се ваксинира. Тя - не.
Той вдигна висока температура и два дни не стана от леглото. На третия - излезе да разходи кучето. Чувстваше се чудесно.
Тя го наблюдава с повишено внимание и от разстояние. Нищо обезпокоително не откри. До десетия ден.
Той спеше. Тя се събуди рано. Отметна одеалото и сложи глава на гърдите му. Притаи дъх.
Обикновено в това положение чуваше само дишането му и туптенето на сърцето. Ако поставеше ръка на слабините му - улавяше и пулса.
Но сега. Нещо не беше наред.
Тит, тит, тииит, тииит, тииит, тит...
Вдигна глава. Отново долепи ухо до гърдите му.
Тит, тииит, тииит, тит, тит, тит...
Оприличи звука на морзовата азбука. Отначало. После си каза, че няма как да е това. Защо пък сърцето на мъжа й да изпраща съобщения по морза? За кого бе предназначен сигналът? Точка, тире, тире, точка.
Той се събуди и тя отиде в кухнята да прави кафе.
На следващата сутрин повтори опита. Същото.
И на следващата - пак.
На четвъртата приготви лист и химикалка, за да запише странните звуци.
Събуди се по-рано от нормалното. В мига, в който химикалката докосна белия лист, й хрумна нещо още по-неправдоподобно от морзова азбука в гърдите на мъжа й.
Звуците не бяха точки и тирета.
Бяха Нули и Единици.
Изписа почти целия лист, преди мъжът да изхърка и да се завърти на другата страна.
Тя отиде на работа като през целия ден мислеше за парчето хартия в чантата си, а от време на време го изваждаше и обследваше обстойно. Вечерта за пореден път го разгледа.
0001100110111110001001110000001
Нищо не разбираше, но интуицията й подсказваше, че е на прав път.
На петия ден се обади на Стела. Седяха на един чин в гимназията, но после се чуваха все по-рядко. Бяха се срещали само няколко пъти след абитуриентския бал. Знаеше обаче, че Стела има безбройни контакти, някои от които изключително полезни.
Стела започна направо, както винаги.
...нещо се е случило; обзалагам се, че са те отвлекли и ми звъниш за откупа; или си удушила някого и искаш да те покрия...
...трябва да се видим; важно е...
...знаех си; утре вечер, към осем; в бара на Роко...
...ама той още ли държи оная дупка...
...направи й ремонт през втория локдаун и сега е като нова...
У Стела харесваше най-много това, че беше болезнено директна, до садизъм. Но пък разбираше всичко от половин дума.
Когато й представи ситуацията и сложи пред нея изписания лист, приятелката й присви очи. Това беше добър знак. Стела мислеше, а когато това се случеше, нещата ставаха бързи и безпогрешни. Като изстрели на снайперист.
...ще разнищим тая история...
...можеш ли да ми помогнеш...
...ще поразпитам тук-там за някой специалист; хакер; от най-майсторите...
...можеш ли да се свържеш с такъв Суперхакер...
...не можеш; никой не може; те се свързват с теб; но ще използвам една древна тактика...
Стела се усмихна загадъчно и вдигна чашата с бира.
На шестия ден, към 3,42 сутринта я събуди вибрацията от телефона на нощното шкафче. Безшумно се измъкна от леглото и се заключи в банята.
Апаратът продължаваше да вибрира. На съвършено черния екран светеше само кръгчето със стилизираната телефонна слушалка. Тя го натисна.
...носи се слух, че си попаднала на нещо интересно...
Гласът беше особен; някак механичен; сякаш артикулираше робот и тя не беше сигурна как да реагира. От другата страна доловиха колебанието й.
...гласовете се модулират от специална програма; не се притеснявай; и връзката е безопасна; погрижили сме се...
...разбирам...
...и сега - разкажи подробно; слушаме те...
И тя разказа.
...снимай листа...
...къде да изпратя снимката...
...само снимай какво си записала; ще се свържем с теб, когато има резултат...
Тя направи снимката. След две секунди фотосът изчезна от телефона й.
На седмата сутрин, към 2,26 апаратчето завибрира. Тя не спеше.
Този път гласът беше превъзбуден. Въпреки механичния тембър личеше, че човекът от другата страна на линията не можеше да се овладее.
...Ева, това е забележително; не сме срещали гений от такъв мащаб...
...ние ли...
...аз и моя екип; нали не си въобразяваш, че съм някой Суперхакер, който си играе с глобалната мрежа и съдбините на човечеството от някакво мрачно мазе в някакъв забравен от бога край на света...
...нищо подобно; само предполагам разни неща...
Смутолеви тя и усети студени тръпки по гърба си при мисълта, че онези знаеха телефона и името й, а също номера на личната й карта, рождената дата, банковата сметка, цвета на очите и размера на сутиена й. Най-вероятно.
...трябва ни още информация; данните не са достатъчни, за да се състави модел; можеш ли да направиш още записи; около седем-осем минути най-малко...
...ще опитам; не мога да обещая, но ще опитам...
...когато си готова само снимай листовете; ще ги получим веднага...
...добре...
На следващата сутрин мъжът й замина в командировка за два дни. Върна се късно вечерта на третия ден и спа непробудно до ранния следобед на четвъртия.
Тя успя да изпише около девет страници и половина, преди той да се размърда, за да се завърти насън по корем и да прекъсне процеса.
Номерира листовете, снима ги и те отново изчезнаха някъде на секундата.
Този път чака обаждането по-дълго. Едва след три дни, около полунощ телефонът й завибрира.
Този път гласът беше човешки. Може би, Суперхакерът не смяташе, че е необходимо да се крие повече от нея. Или бе станал твърде непредпазлив.
...невероятно е, Ева; не можем да повярваме, че се е случило...
...кое...
...някой е открил начин да го направи; този човек е гений; ако изобщо е човек; но това, това е направо...зловещо; до сега имаше само предположения и хипотези; повечето абсолютно нереални и фантасмагорични; изобщо...
Гласът говореше и говореше. Твърде объркано, както й се струваше на нея или просто тя не разбираше какво се опитваше да й обясни. Нямаше грам представа за нищо от онова, което възприемаше слуха й.
...продължаваме да работим...
Каза накрая той и връзката прекъсна.
На следващата сутрин мъжът й си събра багажа в два сака. Остави халката на нощното шкафче, а ключовете от апартамента на закачалката в коридора.
Той си поръча такси.
Тя разбра, че го вижда за последен път.
След още един ден й звънна сестрата на Стела, за да й съобщи, че погребението ще е в петък, на Централните гробища. Била загинала в катастрофа на връщане от почивка в Гърция.
Суперхакерът не се обади повече.
Кучето избяга.
Животът продължаваше. Без куче, суперхакер, приятелка и съпруг.
Ева все така ставаше сутрин и отиваше на работа. Връщаше се в шест. Вечеряше в седем. Гледаше новините в осем. Лягаше си в девет. Спеше до шест сутринта.
Разбира се, появяваше се и нещо непредвидено понякога. Необичайни случки, които не се вписваха в картината. Парченца от пъзел, поставени на грешните места. Бъгове в системата, които само тя можеше да види.
От време на време забелязваше някоя възрастна лелка в метрото как потрепва с цяло тяло, очертанията й се размиваха за част от секундата и, незабелязано за всички други, постоянният образ се възстановяваше отново мълниеносно. Друг път някакъв костюмар, шофиращ луксозния си мерцедес, премигваше като нестабилно холографско изображение и натискаше клаксона, бързайки за бизнессреща. Или пък някоя бременна млада жена просто изчезваше от пейката в парка, на която седеше и четеше книга; сякаш никога не е съществувала. Или...Или...Или...
И винаги, при всеки подобен случай, Ева чуваше съвсем ясно и отчетливо онзи наподобяващ морза звук. Онова характерно титкане, което се носеше отвсякъде и запълваше всичко наоколо. Цялото време и цялото пространство.
Тит, тит, тит, тит, тииит, тиит, тиииииииииииии
--------------------
*SOS - зов за помощ; сигнал в морзовата азбука; съкращение с точки и тирета, което се използва в случай на опасност.
Илюстрация: © Георги Чепилев
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.