Георги Чепилев: За границите между обложките на книга, списание и образен разказ

В тази статия искам да посоча на интересуващите се, как могат да се ползват  първите български изследвания за деветото изкуство. По понятни причини, през социализма и атеистичната пропаганда не можеше да се публикуват проучванията от това изкуство в завършен труд, но това се извърши предпазливо. И в гр. Пловдив се зароди официално през 1986 г. цялостна теория на деветото изкуство. Тези проучвания които се отпечатаха през 80-те г., доколкото можах конструирах във вид на резюме обхващащо проблемите в няколко измерения. Статиите до 1994 г. са тридесет, а до първата „Поп арт изложба Знаци на времето”, 2006 г., достигнаха до седемдесет. Има и телевизионно интервю, част от него излъчено по новините през 2006г. Тези публикации бяха популярни сред пловдивската интелигенция и мнозина от тях съдействаха за внедряването на това изкуство у нас, част от имената са в интервю на вестник „Марица” от 2008 г „На земята ще останат само пет езика”. Всички останали изследвания след този период са публикувани в сайта на „Диаскоп”, или изнесени като лекции пред ученици, но те ползват основните статии, като по-обширни разсъждения по тях за някои въпроси.

Макар и нескромно, ще се каже, че именити чуждестранни специалисти се запознаха със системата на „Диаскоп” през периода 2006-2011г. и проявиха специален интерес към самобитното мислене на пловдивското комикс дружество. На изложбата „Междинни форми” от 2020 г. се показа експонат - договор от 2007 г. за публикуване част от изследванията по история и теория на българското девето изкуство, показано е и в телевизионно интервю. И благодарение на това съдейсатвие се осъществи международен културен диалог.

Ето защо всички напъни за написване на нови изследвания без съобразяване с мненията на „Диаскоп”, предварително са обречени на провал или за чуждоста им към българската традиция, или за повторението на някакъв фрагмент от стройната система на „Диаскоп”. В първият случай се вдига знаме на чужда сватба, лесно е да се копират от тук от там научни мнения и представят у нас, но какъв престиж носи тази дейност за българското развитие?

 Откровено ще споделя, че получих съобщения от чужбина за нарушение правата на конкуренцията чрез клевета т.е. за създаване от сънародници пречки на пловдивското дружество за девето изкуство. Запитвам се българи ли са тези сънародници и се учудвам на наивните им действия при високоразвитите технологии. Не им прави чест на ума да слагат прът в колелото на българското развитие и да лишават подрастващите от надежда, в тези трудни за отечеството времена.

В разговора публикуван в сайта на „Диаскоп” от 14. 06. 2021 г. „35 г. в търсене на изгубената образна писмена реч” за мото бяха думите от първата теоретична статия в България:  „Комиксът е част от науката за книгата, печатаното слово, но читателят трябва да е теоретично подготвен за срещата с него.”

 Книгата винаги е била и ще бъде синтез от слова и изображения. Тя не е само отвлечена знакова система, но носителка на конкретна образност. Но всеки опит за синтез  между образ и слово е борба - активността на единия прекъсва инициативата на другия. Съвременния зрител е преситен от всевъзможна информация и е изградил защитни рефлекси против излишни сведения. При възприемане на нови впечатления все повече се изисква вътрешна организираност, последователност и връзка между  нещата. Именно тази връзка, тази способност на организация на потока от впечатления е сферата на интересуващата ни дейност.

Изображенията в книгата са незадължителен елемент в книгата. При известни обстоятелства и в известна степен тези елементи са антагонистични. Изображението свързано със слово може да бъде във вътрешно сродство или в контраст. Писаното слово е свързано с изображението преди всичко генетически, тъй като произлиза от пиктографията -идеографията –йероглифите и се развива постепенно до изгубване на изобразителния си характер. Вижда се, че това развитие е подобно на Хегеловата естетика движеща се  от по тежките материални изкуства към по леките духовни и абстрактни.  И днес в плаката, рекламата, отчасти книжните обложки образ и слово са подчинени не само естетически, но и с външни утилитарни задачи. Съществува широк диапазон от зрителни образи моделиращи не физическа реалност, но духовна – от знаците емблеми и алегории, подлежащи на пряк словесен превод , до другия полюс: многозначна символика-ребус, с емоционална окраска. Третият тип съотношение между образ и слово е отвлеченото понятийно. Той ползва условен знаков символичен зрителен език.

Трябва да се отбележи, че художниците на книги, не е задължително да са рисувачи, графици или гравьори. Затова редакциите на българските издания за девето изкуство от миналото имаха художествен съвет, съставен от разнообразни професионалисти, а художниците бяха само сътрудници, съобразяващи се със забележките. Защото по отношение към изкуството на книгата, изображението е само една част. Литература и изображение, орнамент, шрифт и пр. влизат в синтез при книгата, като се подчиняват не само на нейните закони, но и на изискванията от своите художествени средства. По-голямата степен на тяхната самостоятелност образува напрежения и конфликтни съотношения. Синтетично изкуство е съвременната мечта, но е много трудно да се достигне неразчленено единство от различни науки и изкуства.

Из това може да се направи следния извод за разликата на кориците в класическа книга и такава на деветото изкуство:

Подвързията на книгата обгръща текста с двете корици и гръбчето по средата. На корицата виждаме фактура от някакъв материал или покритие с рисунка имитираща напр. мрамор или кожа и пр. Надписът и изображението върху лицевата страна на корицата подчертават момента на входа в архитектурата на литературното произведение и изясняват в най-общи черти съдържанието. Изображението върху подвързията  на класическата книга трябва да бъде много изразително, но силуетно, т.е. декоративно решение за да не нарушава повърхността с пространствената дълбочина на живописния портрет или картина. Т.е. трябва лаконично да се представи образ, подобно на гербовете с техния изобразителен лозунг, като се използва плоско решение чрез фактура и цвят на подвързията. Върху корица на класическа книга не е допустимо да се изобразява трагичен герой. А авторът писател може да се представи само като силует или във вид на медальон, недопустими са живописни натуралистични портрети, пейзажи и картини за корица на класическите книги, освен ако не е намерен подходящия приьом за синтез.

Тези правила обаче не са валидни за изграждане на кориците за списания, комикси, романи в картини и др., или детски книги. Защото те не се четат, а се разглеждат -  често в тях изображението съществува и без текст. Ето защо съществува мнение, което смята илюстрацията за съвършено излишна, препятстваща възприемането на литературното произведение: „Словото изгражда образа, защо е необходимо и пространственото изкуство с неговия непосредствен зрителен материал”. Но такова мнение е правилно само ако се подхожда към изкуството илюзионистично. В такъв случай илюстрацията наистина е пречка и довежда до комични резултати.

В статията "Комикси, комикси" /в-к "Комсомолска искра", Пловдив от средата на 80-те год./ е описано следно пояснение: "Родът комикс се разделя на три основни вида в зависимост от следните по-важни критерий: според техниката на реализация ..." и още " Делението според техниката на реализация също има свои разновидности: графична и фотографска. При графичния комикс всеки детайл е изцяло и непосредствено в ръцете на автора, който си служи или с комично хиперболизирани, гротескови образи, или с натуралистични образи… Технически усъвършенстваната форма на деветото изкуство са фотороманите. При тях намесата на автора е по-различна от тази на художника – използва се режисурата. Работи се като при игрален филм, но се използва фотоапарат. Освен това актьорската игра се подчинява на особеностите на фотографията, на нейната едномоментност. Снимките задължително трябва да наподобяват кадри от професионален филм”.

Фотографичното изображение с илюзорността си унищожава листа и го пробива - възбужда в читателя безкрайно движение навътре, което бързо се превръща в едноизмерно. Натуралистичните обемни изображения най-трудно се свързват с буквите от двуизмерния еднолинеен  текст. Защото позволяват да се разглеждат и тълкуват многопосочно. Затова при фотороманите се търсят умишлено надписи от истинската обстановка, с цел да се намали напрежението между обем и плоскост, натуралистично изображение и знак.

Често в научно популярните книги, или тези за изкуството се налага да се организира готов  материал, съществуващ извън книгата. Пред художника се поставя двойна задача. Той трябва да изяви смисловото съдържание като единство от всички разнородни елементи. Освен това да свърже тези изобразителни елементи с текста, ясно да покажи значението и последователността на писателската мисъл. И накрая да обедини всички тези елементи в зрителна цялост – пластичната идея. Въобще разнородните елементи трябва да спрат да спорят. Подобни задачи има и при оформяне на фотороман.

По късно през 1994 г. в Пловдивския в-к "Арт Клуб" се допълни и поясни по-задълбочено този проблем чрез  "двете школи в комиксите". Три самостоятелни традиции тласнали комикса в противоречиви направления: карикатурно анимационна традиция, кинематографично монтажна традиция  и плакатна традиция. Плакатната традиция е най-непривична за развитието на комикса и романа в картини, но е с най-голямо влияние в техните витрини - корици.

Трите традиции имат различни графични техники, тази на плаката наподобява цирковия плакат и билборд, в които важни изразни средства са цветовете и цялостното оформление на страницата. Тази традиция е сензационна, действието експлодира пасивно и от страницата всичко се случва едновременно като в един панел.  Тази плакатна традиция сякаш е най-предпочитана за витрината на чуждестранни книги на деветото изкуство,оформени предимно като цветен ретуш с маслена живопис (върху фотографически колаж обработен с необходимия  лак). Тъй като върху едно пространство няма "преди" и "след", т.е. няма глагол. Защото глагола в пластичното изкуство е от  две последователни времена, подобно на времевата литература. В случая има едновременост, психично измерение, ползващо езика на футуризма – напр. кон в далечен план прозира или изскача от буза на героиня. В България има традиция в тази насока, но тя бе забранена от атеистичната пропаганда на социализма и все още се премълчава.

Наистина тази духовност е по-близо до болната мистика, но е единствената светска възможност за приближаване на образите до духовната абстракция.

Когато на корицата на книга остане само натуралистично изображение и надписи, с това се напускат границите на елитарното изкуство. Отвъд тези граници е областта на журналистиката със своите изисквания и списания, показващи на витрината си образи и събития от кръговрата на живота – портрети на артисти, на спортисти, на поп певици, на разголени манекенки и подобни шоу личности.