Александра Ивойлова: "Владимир Хоровиц - Концерт в залата на Московската консерватория"

В рубриката на Александра Ивойлова "Пианистите"

„Още веднъж преди смъртта си исках да видя Русия!“ Шест десетилетия след като напуска родината си, „богът на пианото“, „ексцентрикът на концертните зали“, „последният романтик“, „най-добрият сред живи и мъртви“ е отново на началната точка на своята одисея. В голямата зала на Московската консерватория Владимир Хоровиц, 81-годишен, свири – както винаги в неделния ден, както винаги в четири часа следобед, както винаги на своя собствен „Стейнуей“ (пренесен като дипломатически багаж), произведения от Скарлати, Моцарт, Рахманинов, Скрябин, Шуберт, Лист и Шопен. Хиляди плочи, компактдискове и видеоленти са запазили този паметен концерт …

Хоровиц се държи на сцената съвсем интимно. Публиката от всяка точка на Земята му е близка. Отдавна е покорил света, отдавна е изтрил от пътя си всеки фалш и дребнавост. Младите излизат по няколко пъти, докато се убедят, че са желани, че наистина ги очакват на бис. Той казва: „Тихо, ще ви изсвиря още нещо“ – вдига ръка и посочва с жест: втори бис, трети … Подарък за света! И сяда така „неконцертно“, сякаш че в музиката е в своя дом, а възвишеността е самата човешка същност. Свири с артистичност, която добива очертанията на импровизационност. Постигнал е върховната свобода, защото владее законите така, както диша. Свири без усилие, сякаш клавирното изкуство е лесно и достъпно. Лесно е наистина, колкото е лесно да живееш мъдро и праведно. Свири без усилие, защото мъдростта отдавна е негово достояние. Има ли нещо по-трудно от това – да постигнеш естественото, природното? („Съвършено – като самата природа!“ – Рихтер) С последните акорди Хоровиц се обръща към хората: „Такъв еживотът!“

-------

„Във всеки изявен човек на изкуството – така смята философът Волтер – трябва да се крие дявол.“ В тази аура на ексцентричното едва ли има друг по-ярко изявен виртуоз на ХХ век от Владимир Хоровиц, еврейското дете-чудо от Киев, което на 17 години свири първата си творба – „Данс ексцентрик“ – и тази невъобразима еквилибристика върху 88 клавиша е изпълненият с предчувствия за главоломната му кариера код. Творческият път на Хоровиц, подобно пътя на големите композитори, може да се раздели на няколко периода, условно разграничени от затишия (едно от които за цели 12 години) в пределно интензивната му концертна дейност (до 100 концерта годишно!). Подобен паралел не е случаен. Именно късните опуси разкриват най-ясно личността на композитора, зрелите му художествени концепции и идеи за света. Така и времето за Хоровиц не спира, неговият пианизъм не познава ограничения. Мнозина смятат, че следвоенните години са зенитът на възможностите му (нещо естествено, като се има предвид природата на изпълнителското изкуство). Но блясъкът на виртуозността, неправдоподобната сила и интензивност на изпълненията, фантазията, многобагрената звукова палитра достигат нови и нови измерения. Дълголетието на пианиста (и житейско, и творческо) безспорно се дължи на постоянния креативен плам, на работата над партитурата, на връзката му с публиката от целия свят … Но можем да потърсим и друго разковниче – и то със сигурност се изразява в думите: „Аз бях ангел и дявол едновременно.“

Фото: Alchetron

• Александра Ивойлова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.