Анна Христова: "Матео остана без работа" на Гонсало Тавареш като експеримент и предизвикателство

          Първите неща, което ни правят впечатление в една книга  са нейната корица, заглавие и оформление. Българското издание на "Матео остана без работа" (автор Гонсало М. Тавареш, изд. ЕРГО 2021 г.) е точно копие на оригиналното португалско издание от 2010 г. На корицата и вътре в книгата откриваме множество снимки на манекени кукли - мъже и само две снимки на женски манекени - едната е поставена пред разказ, а втората (на женски манекен без ръце) е поставена пред новелата, която е дала име и на цялата книга. Всеки разказ започва с голяма снимка на глава на манекен, а на следващия лист има още няколко малки, подредени на редове и увеличаващи своя брой според номера на разказа в поредицата. 

           Книгата се състои от три части. Първата съдържа двадесет и четири разказа, втората е кратка новела, а в третата можем да прочетем философско-есеистичните разсъждения на автора върху разказите от първата част. Какво ли съдържат тези разкази, че се налага авторът да ни го обяснява след това? И още с първия разказ разбираме, че пред нас стои един съвременен Кафка и тази близост е търсена нарочно. Книгата на Тавареш се появява точно век след времето, когато Кафка твори, става популярен и са публикувани част от неговите произведения. Това е, може би, една от причините авторът да "разиграе" историите в стила на Кафка. Втората, според мен, е желанието на автора да направи паралел между двата времеви периода и да ни подскаже, че светът и човекът в частност по своята същност не са се променили - стар библейски въпрос, отговорът на който не можем да открием дори при Еклисиаст.

          Но защо разказите са двадесет и четири? Дали авторът намеква за двадесет и четирите кадъра в киното? Стилът е по скоро хроникьорски. Текстът наподобява части от вестникарска рубрика или фрагментарен филм, където реалното се преплита с фантазията. Поставени сме в позицията на скрити наблюдатели на абсурдните привички и тайни на персонажите. Тук почти няма действащо лице или история, които да са нормални, видяни през призмата на съвременния "нормален" свят. Героите, обсебени от някаква своя мания, са странни, гротескни, нетипични персонажи. Какво ли е скрито зад условните кодове на общуването и поведението им? Някои от разказите са логични в своята абсурдност, други не. Част от тях са много кратки, други просто ни съобщават някакво събитие. Някои нямат обосновано начало или край. Недъзите на обществото  и индивида са хиперболизирани до гротеска и абсурд, а абсурдът на места е доведен до безсмислица. "Обяснението" на автора в третата част дава ключ към темите в текста. Почти всички герои са мъже, а женските образи са като фон на случващото се. И ето - пред нас се "появяват":

          човек, който тича всеки ден в обратната посока на кръгово кръстовище;

          разносвач на пратки, който заспива в средата на разказ и можем само да гадаем наистина ли се случва с него всичко след това, или сме попаднали в съня на персонажа;

          изследовател, вманиачен в своята работа, се фокусира върху преброяване на хлебарки, затворени в склад;

          богат слепец, за когото парите са начин да "опипва" света;

          уважаван историк, който рови ежедневно в боклука, за да "реабилитира" отново вече изхвърлените отпадъци;

           боклукът, произведен от "извисеното"  човешко общество завзема постепенно двора, а после затрупва етаж след етаж училище;

           долнопробен хотел, пълен с проститутки (отново препратка към Кафка и страстта му да посещава подобни места);

           момче, което поставя  НЕ на всичко и така създава хаос и съмнение в дори утвърдени, считани за приети от обществото неща;

           архитект, вманиачен на тема кръг, решава да "саботира" кръга, като поставя квадрат в средата на кръгово кръстовище ...

            Кръгът е един от важните елементи в книгата. Всички разкази и новелата, разглеждани като едно цяло, като че ли следват кръг или по-скоро домино, подредено в кръг. Краят на един разказ "побутва" напред друг, второстепенен персонаж, който задвижва следващия разказ и така до края на втората част, в която последния персонаж се "връща" на кръговото кръстовище, от където започва първия разказ. Преминава през него и "извежда" на преден план следващ персонаж, с което авторът ни показва, че всичко е циклично и не свършва само с един цикъл.

          През цялото време авторът противопоставя хаоса на подредеността. Нашата вътрешна логика контрастира с текста, който четем и ни кара да се изненадваме от всеки ход на персонажите, движени от своите маниакални характери. Опитваме се да открием закодираните послания, да гадаем идеите на автора. А в третата част откриваме, че с някои тълкувания сме успели, а с други - не. Обяснението на автора на места е още по-объркващо и абсурдно. Противопоставят се  различните гледни точки и фантазията на пишещия и четящия.

          Ето - седем "разумни" мъже, "поставени" от автора в една лодка в океана, "изкарват" лудостта от дълбините на своята същност. И се питаме: Кое е лудост? Кои са всъщност лудите? Коя е базата, отправната точка? И как вътрешната ти убеденост, че си "разумен", може да изглежда лудост в обществото?

          На много места авторът "обръща" мислите си към нас, често пъти изненадващо. Усещаме ли болката, живи ли сме... Поставя ни диагноза - "... Не сме готови да узнаем всичко от самото начало, затова продължаваме и задаваме въпроси..."

           "Ако вървиш напред, загърбваш възможността да се върнеш назад. Като луд, който обикаля в кръг: докато върви напред, се връща назад .... Полудяваме от скука, но и от прекомерно много въпроси."

          Като археолог, който, копаейки, за да открива миналото, в един момент изкопава живо и дишащо настояще.

          "Всеки навик, всяко повторение на едно действие, колкото и абсурдно да е, бързо се усвоява: изключителното за няколко седмици се преобразява; при определени обстоятелства няколко дни са достатъчни, за да се превърне чудовищното и уродливото в нещо нормално и привично. В крайна сметка - в даденост, на която не се обръща внимание, в пейзаж."

           "Докато съм в кръговото кръстовище, няма да се залутам, няма поне да се върна назад. И това е една от привлекателните страни на движението в кръг, почти безкрайно движение..."

           "... никой не се връща назад, никой не бърка, никой не е принуден да си признае грешката и да направи обратен завой. Животът въпреки всичко е лек. В кръгово движение."

          Ще забележим:

          че авторът не споменава в разсъжденията си новелата за Матео. Дали тя е липсващият двадесет и пети кадър в киното или нещо, което трябва да ни бъде внушено, промъквайки се "незабелязано" в подсъзнанието?;

           че еврейските имена, взети от снимки на надгробни плочи, отново препращат към еврейския произход на Кафка;

           че странните манекени създават усещането за преднамереност, предвзетост, изкуствена нереалност, фалш  (зад лъскавото им съвършенство следват разкази за герои, потънали в смрад и падение).

          Бих определила книгата като експеримент и предизвикателство.  Друг е въпросът колко подходящо и необходимо е днес да се пише чрез символи, които после да обясняваш, използвайки други символи. Или да описваш обективната реалност чрез съпоставяне. Според мен "Матео остана без работа" е завършено цяло дори само с двете си части. Аз лично не бих отишла да гледам "В очакване на Годо" на Бекет или "Плешивата певица" на Юнеско, примерно, ако в края на пиесите излиза актьор с монолог на автора, в който да ни се обяснява какво всъщност е искал да ни каже. Но пък чрез тази книга Г. Тавареш ни предоставя възможност да се предизвикаме и съпоставим с него. Приемете предизвикателството, но не забравяйте, че сме в неговия "филм" и той определя правилата.

• Анна Христова в Диаскоп

За книгата

„Матео остана без работа“ е органично цяло от три части: 24 кратки разказа, всеки от които е свързан с предишния и със следващия, също като плочки от домино, чрез персонажите, подредени в азбучен ред. Във всеки разказ съдбата на главния герой се преплита по някакъв начин с тази на друг, второстепенен герой, който става главен в следващия разказ, и така постепенно се стига до буквата М – втората част с характер на кратък роман или новела, в която Матео е главното действащо лице. Третата част (послеслов) съдържа в кратка есеистична форма разсъжденията на автора, които дават ключ към философския смисъл на първите две части и засегнатите в тях теми: редът и безпорядъкът, логиката и абсурдът, лудостта и разумът, свободата и принудата.

Издава се с подкрепата на Главна дирекция на книгата, архивите и библиотеките и на „Камойш – Институт за сътрудничество и език“, Португалия.

Информация: Изд.Ерго

За автора

Гонсало М. Тавареш (1970, Луанда, Ангола), философ по образование и преподавател по теория на науката в Лисабонския университет, е един от най-талантливите и оригинални съвременни португалски писатели. Негови произведения са преведени на повече от 30 езика и се представят в различни страни с театрални постановки, радиопиеси, късометражни филми, архитектурни проекти, научни изследвания. Носител е на множество национални, чуждестранни и международни награди. Името му често се споменава като бъдещия Нобелов лауреат за Португалия след Жозе Сарамаго. Самият Сарамаго казва на шега: „толкова млад човек няма право да пише тъй добре; иде ти да го напляскаш!“. Богатото му творчество обхваща романи, разкази, пиеси, поезия, есеистика. У нас са преведени „Пътуване до Индия“ (Колибри, С., 2016) и „Кварталът“ (Ерго, С., 2020).

Информация: Изд.Ерго

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.