Ангелина Василева: "Следобеден чай с А"

Върху екрана на компютъра се появи досадна реклама на сайт за продажба на градински мебели и в този момент А с удивление установи, че чете задълбочено рецепта за скони. Странно, много странно, защото тя беше изключила от менюто си всички тестени изделия под слънцето преди една година. Тогава неочаквано установи, че след два месеца усилено раздвояване на ежедневието ù между преподаването на интензивен английски в подготвителен клас онлайн поради пандемията от Ковид 19 и гоненето на срок за предаване  превод на книга от серията „Опознай себе си“ бе качила незабелязано цели пет килограма. Прие, че освен нездравословния режим, претоварването и стреса, определен  принос за това имаха и сандвичите, към които най-често прибягваше поради липса на време за готвене. Трябваше или да подмени изцяло гардероба си с дрехи един, а може би дори два размера по-големи, или да предприеме незабавно мерки и да си върне фигурата и теглото. Поради някои  неотменими житейски обстоятелства, тестените изделия се оказаха най-лесни за елиминиране. Оттогава край компютъра винаги имаше фруктиера със здравословни ябълки.

И така, А четеше рецепта за скони, онези прословути кифлички, които са неизменна част на традиционния английски следобеден чай. Историята на компютъра ù показваше, че преди това бе разгледала две статии за  етикета при консумирането им. В тях беше прочела, че сконите се сервират на средното ниво на тристепенен поднос и се хапват след сандвичите от долното ниво и преди сладкишите от най-горното.  Вече знаеше, че кифличките се разчупват задължително с пръсти, а ножът се използва единствено, за да се намажат така оформените залци със сметана и сладко.

А беше чувала, че следобедният чай бил измислен от някаква „прегладняла и отегчена“ светска дама през 19 в., но сега за пръв път научи от уикипедия, че лейди Анна-Мария Ръсел била придворна дама и близка приятелка на кралица Виктория. Омъжила се за Францис Ръсел, 7-ми херцог на Бедфорд с дълго родословно дърво. През 1547 г. крал Едуард VI дал на Джон Ръсел, 1-ви херцог на Бедфорд, абатството Уобърн, който го превърнал в свой дом.  Анна-Мария живяла сред колекция от картини на най-големите италиански, фламандски, френски и английски художници. Докато разглеждаше туристическия сайт на имението с парка, А изпита не много благородна завист, най-вече към венецианските картини на Каналето и еленовия парк.

Херцогинята си поръчала за пръв път чай с лека закуска в стаята, докато гостувала на Петия херцог на Рутланд в двореца Бивър, известен с прекрасните си градини и естествен амфитеатър от морени. Дали е била само гладна и отегчена, или се е чувствала самотна? Когато се завърнала в Уобърн започнала да кани на чай приятелки в будоара си.

Ябълката се оказа леко кисела и А се сети, че въщност тази сутрин се събуди ужасно депресирана. И как да бъде в добро настроение, когато напоследък несправедливостите сякаш нямаха край.

Преди седмица в ЛВ се появиха три реда, които сринаха до основи самочувствието ù на преводачка с двайсет преведени книги. В репортаж от Панаира на книгата амбициозната собственичка на една наскоро пръкнала се издателска къща казваше, че имала намерение да си купи току-що издадената книга с поезия на известен американски поет, но се отказала, защото... името на преводача не ù било известно. Въпросната преводачка беше А. В продължение на години бе събирала стиховете на този поет, имаше късмет да намери некомерсиален издател и това беше първият превод на този поет на български език...

Но цикълът с несправедливостите явно продължаваше. Предната вечер излезе списъкът на Министерството на културата с авторите, одобрени да получат финансова помощ, за да могат да напишат книга в рамките на една година в условията на пандемия. Въпреки че не вярваше във вдъхновяващата сила на такова поощрение, А все пак беше изпратила творческа биография с книгите и статиите си, резюме, синопсис и текст... Но името ù го нямаше сред определените да бъдат спонсорирани в творческите си усилия.

Макар и силно огорчена, А беше отворила електронната си поща с малката надежда, че може да са я пропуснали в списъка и дори вече да са ù писали, за да ù се извинят... Разбира се, такова нещо нямаше. Едно писмо от приятелка от гимназията, електронна фактура от мобилния оператор и, както винаги, порой от рекламни съобщения.  Пред погледа ù се открои поканата на издателство Милс енд Бун „Спечелeте следобеден чай с херцогинята на Йорк.“

А имаше специален сантимент към Милс енд Бун, изключително печелившо английско издателство с над 100-годишна история, специализирало открай време в дамските романи. В началото на 70-те години то бе станало собственост на канадското Арлекин и оттогава книгите се издаваха и под двете марки. Арлекин-България беше първото издателство, за което А преведе книга. За четири години в портфолиото ù се появиха десет „арлекинчета“.

Сроковете за превод бяха железни – 45 дни. Този конвейр вероятно бе свързан със  специфична маркетингова политика на издателството. Новоизлезлите книги стоят по рафтовете на книжарниците в продължение на един месец, след което се прибират и изпращат за рециклиране. Директно от Милс енд Бун книгите могат да се закупят в продължение на три месеца, след което на теория ги сполетява съдбата на тези от книжарниците, но това почти никога не се случва, защото пуснатите в продажба бройки свършват доста преди крайния срок. Различните серии „Желание“, „Дръзновение“, „Истинска любов“ и др. имат ревностни почитатели, които следят излизането им и ако не успеят да си ги купят, ги търсят втора употреба.

И така, чаровната Сара Фъргюсън, херцогиня на Йорк и бивша съпруга на принц Андрю, се беше впуснала в поредната си творческа авантюра. След няколко поредици книги за деца и за самопомощ, тя бе написала своя дебютен исторически романс „Сърцето ù е нейният компас“, вдъхновен от живота на нейната пра-пра леля, свободолюбивата лейди Маргарет Монтагю Скот, която отказва да приеме уреден брак и следвайки сърцето предприема далечни пътувания до Ирландия, Америка и обратно в Англия.

Издателството предлагаше предварителна продажба на романа срещу участие в томбола. Срещу покупка чрез платформата Амазон на екзепляр с твърди корици или на електронен вариант Киндъл четирима от тях щяха да бъдат поканени на следобеден чай с херцогинята и нейната съавторка Маргюрит Кей в петзвездния хотел Кауурт парк в Аскот, градът на кралските конни състезания. Щяха да се седят на една маса с нея и да ù задават каквито им дойдат наум въпроси за книгата. Като допълнителен бонус се поемаха разноските на всеки гост от която и да било точка в Обединеното кралство.

Каква мащабна рекламна кампания, каква бляскава премиера, какво брилянтно проучване на пазара, разсъждаваше А, докато догризваше ябълката.  Може би пък дотогава Ковид 19 вече да си е отишъл от Англия и от целия свят. Може би тя самата ще е свалила ненужните килограми. Или ще е получила тлъст хонорар, с който да си купи за срещата елегантно дневно облекло, каквото се изискваше според протокола за следобедния чай в ресторанта...

Непоправима оптимистка по природа, А  кликна върху опцията „купи“ и преведе по сметката на Амазон последните пари от кредитната си карта. Оставаха два дни до заплата, а във фруктиерата преброи три ябълки. В хладилника имаше две яйца, в шкафа се мотаеше плик с малко брашно. Но А знаеше рецепта за скони.

Илюстрация: © Георги Чепилев

• Ангелина Василева в Диаскоп

 © Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.