Велизар Николов: "Стои пред врати отворени и вижда пейзажи от пясък " - "Увлечения"

ЗА СЕБЕ СИ

Стои пред врати отворени 
и вижда пейзажи от пясък 
убогото ми мърморене,
спасило се с бягство от крясъци. 
Оглежда се: няма го края.
За себе си плачейки, 
изобщо не иска да знае 
дали за някого нещо значи.


МЪЛНИЯ

Разстроените електромери свидетелстват, че през 
нощта е гърмяло. Еленче плаче от ковьора и аз под 
него, прегърнал разтопена кукла от плексиглас, розовa. 
Къде е онзи, въвел огъня, за да го отмени?
Пожарникарят ни спаси и се мие на чешмата. 
Свети каската му – месинг.
Задава се страшен бащата на циганчетата – в едната 
му ръка брадва се хили.

ГЛЕДАЙ

До луната си наблизо: 
Ти – леке, а тя – с петна! 
Виждали я по-зализана 
от обратната страна.
Спряла някога дъха на 
някакъв си космонавт, 
който от възторг затънал 
в пясъка ù подъл. Гаф.
Порива ти да прекъсна 
неприлично е, и ти
гледай към страната мръсна, 
прочее – живей с мечти.

МЯСТО

Тук денят е бавен, сънен 
и с размери на полянка. 
Тясно. Може да се спъне 
даже сянка в друга сянка.

Все една и съща скука. 
Крачат невъзможни птици.
Голи камъни с перуки 
от проскубана тревица.

Светва спомен доста смътен: 
друг път, на подобно място
пъстри думици съм мътил.
Бил съм щиглец. Птица свястна.

ДВОЙКА

Цветето-телефонче: някакъв лази, 
паднал в тревата и се смалява от мъка, 
ще робува на мравките, хора!
Ти не слушай.
Целуни ме, додето още сме двойка,
аз съм ти тройка, по милост написана.

Илюстрация: © Георги Чепилев

От книгата на Велизар Николов 
"Увлечения", 2020
Редактор: Иван Цанев
Художник: Иво Рафаилов


Публикува се със съдействието на Мартин Христов и изд. Ерго

За книгата

Причудливите му творби продължават да излъчват безжалостна безутешност, балансирана само от радостта на творчеството. Дали са детски стихотворения за възрастни или „възрастни“ стихотворения за деца, ще отсъди времето. Сякаш поетът-бохем си поставяше задачата да нарисува с думи света такъв, както би го нарисувал някой жесток наивист, някой перфиден сюрреалист, някой руски абсурдист… Велизар Николов знаеше, че е голям – и не му пукаше от нищо. Беше изпил и изплакал своето. Една от игрите на съдбата му беше да работи като редактор във в. „Тишина“, а през последните три години да живее напълно ням. „Непрежалимо“, „Колона“, „Линия“, смела детска поезия – след него останаха тънки книжки, които друг нямаше как да напише.

Марин Бодаков

За автора

Велизар Николов (1949–2018) е автор на стихосбирките „Непрежалимо“, „Колона“ и „Линия“, както и на книгите със стихове за деца „Свирки от кайсия“, „Разсеян ден“, „Братя квадрати“ и „Децата на кактуса“. Превежда от руски и френски. Работил е в „София прес“ и в Дома на литературата и изкуствата за деца и юноши. Казва, че номерът му е да изважда думи от ръкава си – така се препитава. „Увлечения“ е последната книга на този оригинален, неповторим поет.

 © Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.