Марлена Юрукова: "Светлина в морските картини на варненския художник Паруш Парушев"
30.07.2021
"Белеет парус..."
Изложбата на Паруш Парушев в пловдивската галерия "Артистика"
юли - август 2021 г.
"Според мене картината трябва да е приятна, радостна и красива, да - красива! Има твърде много неприятни неща в живота и творчеството не трябва да ги увеличава."
Пиер Огюст Реноар
И стихът на Лермонтов и картините на Реноар говорят за красота - "лазурна и златисто-слънчева". Но Лермонтовата е тъжна, защото е самотна и неспокойна - в морските бури платноходката търси покой. Докато реноаровата красота е радостна, безгрижна, приятна. Приятно е да я имаш пред очите си у дома.
Красотата, създавана от Паруш Парушев, художник от Варна, който гостува на пловдивчани през лятото на 2021 г. (юли-август) в галерия "Артистика", е реноарова. Неговите "паруси - платноходки" (и художникът Паруш - една от тях) са весели и леки. Те порят лазурните струи под тях безгрижно и имат единствената грижа да погълнат доволни златистата слънчева светлина. Кое в картините му ни внушава тази светла радост и безгрижие? Разбира се цветът - бляскав, излъчващ светлина. Отраженията на безкрайното море под светлината на безкрайните небеса. И трептящите слънчеви зайчета - игра на слънчевите лъчи. И платната на лодките сякаш са изтъкани от слънчевите лъчи. Това е нашето Черно море, черно само заради потопа, случил се в него, а всъщност лазурно синьо. Синьото на небето и морето внушава дълбочина, а бялото, розовото, жълтото, светло-виолетовото, оранжевото на лодките-платноходки внушават лекота.
Лекота трябва да внушава картината. Тя трябва да говори на зрителя, че е създадена без усилие, дори ако истината е съвсем друга, дори тя да е създадена след много часове на тежък труд. Това са размисли на американския художник Джеймс Уислър, който за една своя морска импресия, внушаваща подобна лекота, преди около 100 години поискал космическа сума, възмутила известния британски изкуствовед и критик Ръскин. Той написал, че за няколко плиснати бои върху платното не може да се искат толкова много пари. А Уислър отвърнал, че зад привидно нахвъляните с лекота цветови петна се крият десетилетия къртовски труд. Да, труд на кърт, прокопаващ тунели, за да излезе човек на светлина, за да не е вечно в тъмнина. Това е великата задача на художника - да ни накара да отворим очите си за вездесъщата красота, но на него, художника, това му струва десетилетно ровене в тъмнината и в калта. "Без кал няма лотоси"- Тич Нат Хан ( дзен будист). Но за зрителя има само лотоси. Да, пладноходките на Паруш са и като лотоси нежно-прозрачни. Цъфтят те върху морското огледо. Хем плуват, хем са застинали като заседнали във вълните. Такова е врубеловото море- застинало като стъкло. На стъкло, на стъклопис напомнят морските картини на Паруш Парушев. Защо? Отговорът е в стила, онзи съвременен стил, който от постимпресионизма насам търси обобщението в същността, а то стига до декоративността, до орнаментността. Да, тези лодки чудесно биха украсили като орнаменти стените на някоя вила, както са си украсявали къщите в античността, пък и през Възраждането. Пловдивските къщи от Стария град ни показват това. Много асоциации изпълниха този словесен материал, съзидан върху образния материал от изложбата на Паруш Парушев.
Хубаво е това, защото и да е самотно занимание създаването на изкуство, то почива на неведомите връзки на душите на художниците през вековете, всъщност извън вековете. Защото и изкуството като любовта е "дело душевное", както казват руснаците. И това дело, родено от душата, е и радостно, и красиво, и приятно. Желая успех на изложбата и на твореца.
27.08.2021 г.
гр. Пловдив
Марлена Юрукова
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.