Антоанета Николова: "Сега реката е преляла"

СПОДЕЛЕНОСТ

Всяко наше движение
оставя отпечатък в светлината
като че пишем със графит 
по сребърна материя
и мисля си: във някакви пространства
навярно тези знаци са четими
там съществата, седнали край своите огньове,
събират вечер сребърните листи
и плъзгайки се по извивките вдълбани
с напевен глас
на своите деца четат
изящни приказки
за всичко
което ниe тук 
живеем 

ВЕЧЕР НА ПОЕЗИЯТА

Да слушаш поезия
на полупознат език
отвън да тече река
отразяваща светлината на деня
да разбираш 
тук-там по някоя дума,
после друга,
но не и връзката
и постепенно
те да се съберат по нов начин
вплетени в нови значения
и вече
в голямата зала
оградена с листата
пропускащи късчета слънце
да зазвучи
ненаписано стихотворение
изречено от толкова много поети
и чуто 
само от теб

ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА

Сега реката е преляла.
Зеленината отразена
намира в нея свойта цялост
и става още по-зелена.
В чудати форми се засуква –
водовъртежи от листенца,
и всяка бавно ме засмуква
към центъра на своя център.
И там където светлината
във себе си се преобръща,
оформя се тунел прозрачен
и води вкъщи.

БЕЛИЯТ ХРАСТ

Не зная как се казва този храст,
ала мирише толкова дълбоко,
че мъничко завива ми се свят
и се превъртат всичките посоки.
И ето ме – застанала насред
една голяма дъхава градина
под слънцето – аз може би на пет,
а може би на сто и пет години.
Край мен се сипе златният прашец
на пладнето, съня и аромата
и се проточва, дълго като мед,
това огромно, силно, зряло лято.
Една пчела във центъра жужи,
а птиците във кръг й отговарят
и толкова е светло, че почти
усещам светлината като тяло.
И в куполи от бяла светлина
цветчетата на храста се подреждат.
Не зная как се казва този храст,
ще го наричам просто детство.

ОБЛАЦИ

Погледнати отгоре, облаците са земя
с безбройни пътища и ручеи сред цъфнали градини,
понякога са снежни ширнати поля
със светъл прах от вдигнати към слънцето лавини.
Понякога оформят стръмни брегове
и виждаш там под тях в дълбокото се мяркат
просветващите люспи на незнайни градове
и на шосетата светлинните опашки.
Понякога над облаците има облак друг,
а той е тъмен, объл и загладен
като огромен, сочещ ни отгоре пръст
или печат, във нищото поставен.
Понякога в самия облак ти кръжиш,
а там не можеш нищичко да видиш
освен изгубващата се следа на някой стих
с лъчи и дъжд в пространството изписан.

Стихотворенията са от последната стихосбирка на Антоанета Николова 
"Сега реката е преляла", 2020
Издателсто за поезия ДА
Художник: Неда Ангелова

Публикацията се осъществява със съдействието на автора.

Антоанета Николова

Антоанета Николова е родена в София. Завършила е философия в Софийския университет, доктор е по философия и доцент по Източна философия в Югозападния университет, Благоевград.

Автор е на стихосбирките: „Втечнена светлина“ (ИК „Нава“, 1994), „Приказки за същества без име“ (Свободно поетическо общество, 1998), „Зелено/Огледало“ (ИК „Стигмати“, 2003), „Високи бели птици на брега“ (ИК LiterNet, 2007), „Дишане“ (ИК „Стигмати“, 2008) и „Зад вратата на залеза“ (ИК „Жанет 45“, 2014), на приказния роман „Приказки за Страната Е“ (ИК „СОНМ“, 2019, Национална награда „Христо Г. Данов“ за детска литература), както и на философско-поетическото изследване „Езикът на Пустотата“ („Аквариум Средиземноморие“, 2003).

Съпреводач е от старокитайски на „Поезия на планините и водите“ (старокитайска пейзажна лирика, ИК „Стигмати“, 2003, номинация за превод на годината), „Стихове от Студената планина“ (стихове на будисткия поет и отшелник Ханшан, ИК „Изток-Запад“, 2013 – награда на Съюза на преводачите в България) и на „Прокуденият от небесата“ (стихове на един от най-известните китайски поети Ли Бо, ИК „Изток-Запад“, 2014).

Член е на Сдружение на български писатели, Хайку клуб „София“ и Световната хайку асоциация.

• Антоанета Николова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.