Владимир Мартиновски: "Преображения"

ПРЕОБРАЖЕНИЯТА НА ПОЕТА

Владимир Мартиновски е един от най-ярките представители на средното поколение в литературата на Република Северна Македония – безспорен ерудит и интелектуалец, многоизмерен творец, поет, белетрист, есеист, литературен теоретик, преводач, музикант, университетски преподавател…

Поезията му е ерудитска, естетска и същевременно леснодостъпна. Тя е богата на теми и идеи, в нея съжителстват парадоксалното, необичайното и обикновеното, екзистенциалното и интимното, необхватното и дребното, метафизичното и предметното…

Мартиновски е модерен, концептуален автор – всяка негова книга е подчинена на определена концепция и е дълбоко премислена. Освен това поезията му е богата и на експерименти в областта на езика и на графиката и структурата на стиха.

За съжаление до момента този автор е почти непознат в България. Публикувани са отделни негови текстове в периодичния печат, участвал е в международни литературни фестивали в София, Пловдив, Русе и Бургас, но все още той нямаше издадена книга у нас.

Настоящото издание „Преображения“ е запълване на тази празнина в познаването на един от най-интересните съвременни македонски поети. Книгата съдържа най-доброто от поезията на Мартиновски, като в нея са включени текстове от почти всички негови поетически книги, но е композирана на семантичен, а не на хронологичен принцип (по книги). Циклите в нея са обособени по теми и идеи, а също и по родство на графиката на текстовете, като се започне от свободните и графични стихове, премине се през стиховете в проза и се стигне до неговите хайбуни в последния цикъл. По този начин се проследяват различните творчески „преображения“ на автора. 

Така книгата „Преображения“, макар да е избрано, се явява концептуална книга, напълно в духа на цялото досегашно творчество на Владимир Мартиновски.

Роман Кисьов

ВЪТРЕШНИ ПЛАНИНИ

Вътре има стотици планини. 
И безброй пътеки с неотъпкан
сняг. И хребети с незабравими

гледки. Има и тайни ливади
с диви ягоди. И цветя,
неименувани все още от никого.

В нас текат водопади. Птици
без скици вият нови гнезда.
Има и слънце, и хладина.

В нас има неоткрити планини.
Чакат от грижите да въздъхнем
и отново нагоре да се издигнем.

СТЪПКА

Хайде побързай, качи се на планината
стъпка над върха
Хайде побързай, хвани се за облаците
заиграй хоро 

Хайде полети, лети с калинките
покани гости
Хайде побързай, скочи във съзвездията
дорисувай звезда

Хайде побързай, засветù със светулките
светни във мрака
Хайде побързай, засвири със щурците
добави нота 

Хайде полети, качи се над планината
стъпка над върха
Хайде побързай, пусни гласа си из клисурите
утре да ечи

ПТИЦА-ЧОВЕК

                 (вариация на тема Силян Щърка)

Птица съм която знае къде летят мислите
Птица съм която знае какво мислят хората
И спя по покривите над комините
И виждам всичко което вършат

Птица съм
Човек съм

Човек съм който знае къде летят птиците
Човек съм който лети като пух от възглавница
И гледам зад завесите към комините
И виждам всичко което вършат

Човек съм
Птица съм



ПИСМО ДО ХЛЕБАРЯ


Когато доизпечеш и последния хляб,
геврек, бюрек и симид
Когато покриеш с тежки ризи и
самуните и баничките и кифлите
Когато оставиш да дотлее във фурната
и последното въгленче
Когато измиеш лицето си от брашното
и когато избършеш ръцете си
преди да си легнеш –
едва тогава ние можем да станем.


Напускаме постелите бели
като брашно.
Тепърва палим нашите
малки фурни.
Измиваме и избърсваме
с тежки ризи
сънливите си лица подпухнали
като самуни.
После самоуверено отваряме вратата:
знаем че и преди да се помолим
ти си ни изпекъл хляба наш насъщен.

ПИСМО ДО

ПРИЯТЕЛЯ МОНАХ

Рядко те чувам
а още по-рядко
те виждам

Често те мисля
а още по-често зная
че се молиш за мен
макар че рядко те виждам
а все пак те чувам

Фото: © Диаскоп

Стихотворенията са от книгата на Владимир Мартиновски
"Преображения", И з б р а н и   с т и х о т в о р е н и я   и   х а й б у н и
Изд Ерго, 2020
Роман Кисьов, подбор, превод, предговор, рисунки и оформление 
© Copyright of the translation: S. Fisher Foundation by order of TRADUKI

Публикува се със съдействието на Мартин Христов и изд. Ерго

За книгата

Неговите стихотворения са разкошни съкровищници, пълни с бляскави картини, изненадващи спойки на внезапно откритите сродности, резки пресичания на времена и на пространства.

Влада Урошевич

От поезията на Мартиновски неусетно достигат до нас значенията, дори и преди да започне да се размишлява за тях, неумолимо показвайки ни, че ключовите неща в живота и в действителността осъзнаваме интуитивно едва тогава, когато дълбоко и епифанийно ги преживяваме.

Иван Джепароски

Поетическият свят на Мартиновски е лиричен, нежен, съчувствен, филантропски и философски.

Томислав Османли

За автора

Владимир Мартиновски (Скопие, 1974) е един от най-ярките представители на средното поколение в литературата на РС Македония – безспорен ерудит и интелектуалец, многоизмерен творец, поет, белетрист, есеист, литературен критик, преводач, музикант, университетски преподавател – професор по обща и сравнителна литература… Автор е на двайсетина книги, повечето от които поетични. Включен е в различни антологии на съвременната македонска поезия. Носител е на литературните награди „Братя Миладинови“ (за поезия), „Нова Македония“ (за разказ) и „Димитър Митрев“ (за литературна критика). Превеждан е на много езици. Участник в международни литературни форуми, писателски резиденции и поетически фестивали. Съставител е на няколко тематични антологии.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.