Никола Маринов: "Непонятното единство" - "Изход на видовете"

Непонятното единство

? излезе от пространството, обвито в мрак, и се озова пред библиотеката, чиято впечатляваща височина се сливаше с небето. Погледна по посоката, от която беше дошъл, но видя само петно от кръв, излъчващо ослепително бледа светлина. Чия беше тази светлина, почуди се ?, тя ли така кървеше? Изначално ли бяха свързани, или случайност ги беше обединила?

 ? дълго стоя втренчен в непонятното единство, докато междувременно множество хора подминаваха, без да им прави впечатление съсирващата се кръв и съпровождащата я сияйност.

Колкото повече се съсирваше кръвта, толкова повече ? се втренчваше в непрекъснато засилващата се ослепителност на сиянието, докато не се обедини с него.

Излизайки от пространството на сиянието, ? се озова на покрива на библиотеката, високо над небето. От изумление ? изгуби равновесие и полетя право към обгърнатия в мрак съсирек на земята. Миг преди необяснимия сблъсък, усети една ръка, протегнала се от съсирека, която го повдигна с беззвучния си глас. Обзет от спокойствие, ? за миг затвори очи.

Когато ги отвори, се беше озовал вътре в библиотеката.

– Не разбирам! – каза ?.

– Както вече Ви обясних, – равно говореше библиотекарят, – книгата, която поискахте, е толкова стара, че текстът в нея е изчезнал, страниците ѝ са напълно празни.

– Празни, напълно – промълви ?.

– Точно така.

Нищо, дайте ми я.

Разказ от книгата на Никола Маринов
"Изход на видовете", кратки разкази
ИК Жанет 45, 2021
Художник: Люба Халева
Редактор: Надежда Радулова
Цена: 13.00 лв.
Брой страници: 104

За книгата

Из лабиринта от кратки истории, размишления, откровения в тази книга ни води един особен, препинателен герой: ?. Да, именно препинателен, защото е обозначен не с име, а с въпросителен знак, но и защото „препъва” нашето четене, озадачава вътрешния ни глас, огъва го в нямо, взиращо се питане. За себе си го нарекох Пан Дубито, т.е. Господин Съмнение (по някаква аналогия с Пан Когито на Збигнев Херберт). Наречете го както искате, но се оставете на този ходещ въпрос, вечно разпънат между въже и гълъб, небе и катедрала, да ви води. По пътя ще се преобразява във вехтошар, овчар, прилеп, супергерой, ще среща късния Валери Петров в парка, ще мине през планетата Омнихил... Ще ви помогне да стигнете там, за където още не знаете, че сте тръгнали.

Биляна Курташева

За автора

Никола Маринов е роден в София през 1988 г. Завършва философия в СУ „Св. Климен Охридски“. Публикувал е стихотворения в „Литературен вестник“. Негова музика е издадена в българския фрий нет лейбъл mahorka.org под псевдонимите wayab и kanalen pluh. Автор е на книгата „Тигърът поиска, човекът обеща“ (поезия). „Изход на видовете“ е новата му книга с разкази.

Никола Маринов

Снимка: личен архив

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.