Марлена Юрукова: "От образа на царете до образа на нищото/всичкото в изкуството на пловдивския художник Ангел Чираков"

"Моите търсения са изключително в областта на техниката. В тази област специалистът трябва да се потруди: останалото вече е направено вместо мен, само избирай."

Михаил Врубел

Врубел казва, че художникът трябва да търси. За него са били важни търсенията му в областта на техниката, но в която и друга посока да са търсенията на един художник (стил, клон на изобразителното изкуство, художествено направление, жанр съответно теми) те не трябва да са самоцелни. Търсения заради това да се изпъкне с нещо невиждано ( примерно като обърнатите с главата надолу хора на Георг Базелиц) водят до творби, които са външно оригинални, но по същество са кухи, лишени от истината. Защото тя - истината (за природата, човека, възвишеното или низкото) е съдържанието на творбата от времето на палеолита до модерните времена на абстрактното изкуство и инсталацията.

От творбите на пловдивския художник Ангел Чираков се вижда, че той търси същността на образите във всички посочени области, така че да ги представи възможно по най-въздействащ начин. Този най-вълнуващ образ той дири в живописта, графиката, скулптурата. Търси го и в различните техники- между тях и колажа, гравюрата върху камък, керамиката, дървото. Разнообразието на изразните средства на художника е голямо. Разнообразни са и темите: нашите царе, религиозни сцени, жената, натюрморта, митологията, абстракцията.

Автопортрет

Да започнем от царете. Те са в миналото, нашето далечно средновековно минало на могъщите царе. Образите, които е създал А.Ч. със средствата на портретната барокова традиция (Рембранд) са точно такива мощни и волеви с царствената си сила.

Друга сила се крие в женските му образи, представени в живописни платна, графика и скулптира. Те са силни със силата на самата женственост - формите, разкриващи женската чувственост (маслени платна, които в коментарите ще наименувам с цифрите 1 и 2 поради липса на заглавие), със силата на женските чувства - главно тъгата (графика, скулптура) или с тази на женската загадъчна непроницаемост (портрет на Милена, живопис, графика скулптура).

Не толкова загадъчността, колкото драматизмът е фокусът на живописния автопортре- и в този жанр работи художникът А.Ч. Откривам автопортрети и сред скулптурите. И всичките говорят за личност със силни, драматични чувства, творец чувствителен и раним. Рана зее в гърдите на художника, породена вероятно от въртопа на чувствата. Или това е празнотата на самотата (всеки художник твори в самота), която чрез изкуството може да бъде бъде запълнена, така че да доведе до покой душата. Силуетът на художника, нарисувал себе си срещу светлината, е обгърнат от нея, но тя- светлината е намерила път през сърцето му. И вече я виждаме да осветява жизнерадостните образи на нищото, което е и вездесъщото всичко, в абстрактните му картини.

Тези творби на А.Ч. следва да се отнесат към лиричния абстракционизъ- едно от теченията на "неформалното изкуство", което започва да процъфтява в Европа след Втората световна война. В САЩ за нефигуратвното, безпредметно абстрактно изкуство се използва терминът абстрактен експресионизъм. И правилно е това разделение, защото европейската абстракция, най-вече френската се основава на естетически ценности като хармония между форма, тон и композиция, емоционално внушение, поетична атмосфера и т.н. Основното чувство от колоритната пищност на абстрактните натюрморти с цветя е радост, веселие за сетивата (7,8,9). В други абстракции освен веселие има и остроумие, и хумор, и закачка. Ламите така са се развихрили и разпрострели по цялото платно, че няма как да не ни лапнат заедно с парцалите. "Бъркотията" няма как да не ни обърка. Цветните градини на абстрактните натюрморти са осветени от една или две луни- хрумване закачливо, находчиво. Цяла серия абстракции, които бих нарекла "цветето на женствеността", са продължение на темата за жената като "обект на желание" (12,13). Пясъчните кариери, изпълнени с техниката на колажа, ни карат с цвета си да усетим пясъка не само между пръстите си, но и между зъбите.

Така - между зъбите идва апетитът на зрителя да иска още и още. Да иска не да яде сандвичи, а да влезе в галерията от образи на Ангел Чираков. ("О, Боже мой, какво скудоуми- вместо да влязат в Лувъра, те ядат сандвичи!"- обичаше да казва моят учител по рисуване Иван Поповски.) И тази галерия е много богата, защото там са и образите на светците (Архангел Гавраил от "Благовещеението") и светлия красив и възвишен, неземен черно-бял, момичешки образ от гравюрата върху камък. Там е и образът на "Неопределените желания", на "Богохулните танци", на музиката, на отрицанието ("Не"), там са и многото образи на нищото - шарено-галени абстракции, образи на хаоса и случайността. Или само така ни се струва, че това е хаос, случайност, защото в липсата на образ, тоест в нищото може би е най-голямата подреденост и в него няма случайност- вселената, събрана в бездънното нищо, изразено от А.Ч. с "думите" и "гласа" на линиите и цвета.

Защо избрах точно Ангел Читаков като участник в поредицата ми "Образът наш насъщен". Сега ми хрумва да добавя и: "Образът наш невъзможен". Вазов така е нарекъл Раковски - революционера не само на политическата революция. Та Раковски е бил и дервиш - революционер на душевната чистота. Да, в творбите на А.Ч. става въпрос за чистота, за искреност, за повече тъга и драма и по-малко радост. Защото това е истината за човека - чрез страданието и тъгата си (сиво-лилави тонове, лица , набраздени от улеите на сълзите, пробита гръд, оголена женска гръд , уж за наслада, но и като на заколение) да се провре през дзевката ( процепа) и се трансформира в лъч светлина.

Всички творби са събрани в един съборен, почти религиозен образ на човешкото страдание. То е отразено и там - в надгробния паметник (изящния образ на дълбоката безутешност ) от барелефния образ в профил - класически образ по форма и изпълнение. Това страдание е и в образите (скулптурни и графични) главно на жени, които отнасям към Brute Art /Outsider Art- аутсайдерско изкуство - направление в съвременния модернизъм, в което работи един успешен наш художник - Николай Тотев (илюстрации 3, 6 и 10 и донякъде- 4,5 и 6). Събрани образите на А.Ч. ще представят на сцената на нашето съвремие една драма, драмата да си човек.

С тази статия се вгледахме в образите на царете, жените, ламите, светците, луните, пясъчните кариери, в бъркотията и нищото- всичко, вгледахме се в човека, тоест в себе си и сигурно се познахме в тъгата, неопределените желания, чувствеността, объркаността, нихилизма (отрицанието), хумора и радостта и най-вече в драмата си.

3. 08. 2021

гр.Пловдив

Марлена Юрукова

• Марлена Юрукова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.