Жоржета Чолакова: "ЖАНРОВАТА ПАЛИНОДИЯ В ПОЕМАТА НА КАРЕЛ ХИНЕК МАХА „МАЙ”" - III

Настъпването на подобно колебание в еднозначното тълкуване на живота и смъртта размива границите между съня и митологичния свят. Смъртта е представена и като сън, и като задгробна сцена на ужаса, а онова, което я предхожда – животът, е също и сън, и един почти недействителен свят. Тогава къде е истинското живеене? Вилем постига пълния ритъм на личностната си реализация единствено на границата между живота и смъртта, в онази последна нощ, в която стига до прозрението за своята човешка обреченост. Смъртта е изживяна на два етапа – като илюзия (I интермецо) и като истина (Ш песен). Онова, което я превръща от знак за една конкретна съдба в знак на една общочовешка предопределеност, е претопяването на личната биография на героя пред лицето на вселената. Неговата лирико-философска изповедност звучи колкото интимно, толкова и философски обобщаващо – затова и собствения си живот той преосмисля в космологичен план като микромодел на човешката екзистенция. Основният фактор, който определя смисъла на човешкия живот, според Вилем е вината и нейното изкупление чрез смъртта, затова и неговата смърт е превърната в знак за жертвоприношение.

Първостепенна роля за изграждането на такъв надетичен смислов комплекс от митологичен тип изпълнява I интермецо. Сцената на задгробния свят има ясно изразен ритуален характер: тя се разиграва през нощта на мястото, където ще бъде екзекутиран Вилем и представя подготовката на това място за смъртта. По този начин самият акт на смъртта се сакрализира и се натоварва с езическо-митологически реминисценции. Но в един античен мит, какъвто е митът за Ифигения, акцентът пада върху етиологичните значения на жертвоприношението, докато в поемата на Маха същият мотив е актуализиран в екзистенциален план. За Вилем смъртта е акт на инициация – чрез нея той се освобождава от света на грешните и низки човешки страсти и стига до познанието. Смисълът на неговото жертвоприношение е съизмерим не с нравственото очищение на душата, а с философското прозрение за живота и смъртта, с проблема за изкуплението на тоталната човешка вина от позицията на непозната дотогава личностна самовглъбеност. Архетипът в случая е послужил за основа при изграждането на една митологема, ориентирана към постигане на надличностни, надисторически и наднационални обобщения, но вече от гледна точка на едно ново модерно светоусещане.

Реализирайки този централен за поемата мотив, структурно-семантичният център на произведението (ІІ песен – I интермецо – ІІІ песен) се явява своеобразен смислообразуващ рефлектор и за останалите части. Съотносен към предходната I песен, митологемният смисъл на жертвоприношението се разграничава от един друг акт на смъртта – самоубийството на Ярмила, любимата на Вилем, противопоставяйки по този начин смъртта-страдание на смъртта-прозрение. Нов семантичен ефект постига и ІІ интермецо. Пресъздавайки скръбта на дружината по своя „господар на лесовете”, то отвежда към фолклорните юнашки песни от цикъла за Яношек и по този начин осмисля смъртта на Вилем като жертвоприношение с национално-исторически смисъл.

Като се има предвид предпочитанията на Маха към едновременно съжителство на разнопосочни смислови комплекси, съвсем естествено изглежда участието на още един жанрово семантичен код, чрез който допълнително се усложнява вътрешният пласт на текста. Голямата жанрова амплитуда между патриотичното стихотворение „Чехите народ добър са” и поемата се увеличава още повече от целенасоченото афиширане на тяхната разнородност. Ето защо най-вероятната причина за жанровото разноезичие е съзнателното търсене на диалогизиращи структурни единици, чието противодействие да взриви семантичната стагнация.

Реализираната по този начин палинодия експлицира сблъсъка на две личностни позиции: тази на гласно заявения патриотизъм и тази на дълбоко проникновения философизъм. Лирическият герой на патриотичното стихотворение е от екстравертен тип и принадлежи към света на делото; лирическият герой Вилем е от интравертен тип и негов е светът на мисълта. Принципиалната несъвместимост между тях поставя ултимативния избор: или социалния жест на патриота, или духовната вглъбеност на философа. Това е всъщност дилемата на Маховия живот, която лежи в основата на неговите житейски и творчески колизии.

Ключът към неизречената от самия Маха, но същностна страна на неговата философска концепция, и този път се съдържа във вътрешнотекстуалното пространство. Актът на мълчанието, настъпил след патетичния апломб на патриотичния химн, освен че се включва активно в художествения смисъл чрез своята „минус-информация”⁷⁾, успява също така да постигне висока степен на надтекстово обобщение. Творбата започва вече да разчита не само на онова, което е казано, но и на онова, което е премълчано. Именно по този начин тя ни разкрива неказаната, но дълбоко осъзната от самия поет мисъл: гласът на патриота трябва да замлъкне, за да заговори гласът на философа. Поради тази причина патриотичният химн, независимо от своята предходна позиция спрямо поемата, не представлява интродукция към основната тема, а повежда в посока, обратна на очакваната. На фона на последвалата човешка драма, разиграна в килията на Вилем, декламативният патос зазвучава крайно наивно. Макар да предхожда поемата, химнът „Чехите народ добър са” имплицира открити пародийни значения по адрес на патриотичната лирика, изобилстваща както в чешката възрожденска литература, така и в творчеството на самия Маха. Интересни наблюдения върху този аспект на текста предлага скритата диалогичност между него и поемата, в която ясно прозират принципите на палинодията. Към нейната смислообразуваща функция ни отвежда един на пръв поглед случаен факт: количествената идентичност на техните композиционни части. И патриотичното стихотворение, и философската поема се състоят от еднакъв брой компоненти: стихотворението е от 4 строфи и 4 рефрена, а поемата – от 4 песни. Появата на този първи гарант за семантична съизмеримост издава наличието на вътрешнотекстуални отношения, които се базират върху различия в трактовката на едни и същи мотиви. Така например I строфа с I рефрен смислово кореспондира с I песен на поемата посредством централния и за двата текста мотив за вината: в единия случай е мислен като национално-историческа категория, а във втория – като съдбовен грях, от който няма избавление. Съответствие съществува между мотива за смелостта и непобедимостта на чешкия народ във ІІ строфа и духовната устойчивост на героя във ІІ песен; между мотива за верността на народа към „Бога, краля и родината” и любовта на Вилем към земята – „неговата люлка и гроб, майка мила” (ІІІ строфа – ІІІ песен); между мотива за красотата на природата и родния език в IV строфа и техните аналози в IV песен. Ако патриотичният химн се тълкува на фона на художествения смисъл на поемата, той би се натоварил с пародийни значения. Ако обаче се следи композиционната последователност на текста, появата на Вилем би се възприела като личностна конкретизация на достойнствата на чешкия народ. При постигането на този втори смисъл от голямо значение се оказва архетипът на химническото пеене, който в контекста на жертвоприносителния сценарий изпълнява важна ритуална функция.

От направените наблюдения върху жанровата структура на поемата „Май” става ясно, че текстът не се затваря в своята смислова идентичност, а благодарение на активния междукодов жанров диалог постига коекзистенция на неограничен брой семантични потенции. Принципът на палинодията осигурява полисемантизма на творбата и заедно с това още десетилетия преди първите модерни европейски поети чрез произведението на Маха очертава тенденцията към изграждане на вътрешно полемични семантични структури.