Георги Чепилев: "Четвъртата индустриална революция и мястото на художника в новото общество"

„Попартът като стил в изкуството се занимава с образи от ежедневието, станали неделима част от съвременното консуматорско общество. В днешно време човек се сблъсква с огромен обем зрителна информация, с възможност за самостоятелен избор на жанрове от Интернет, DVD, телевизия. Необходимостта да се помисли за връзка между бъдещата и масовата култура и да се осмисли както мястото на живописта сред всички нови явления, така и ролята на артиста в информационното общество, е мотивът за експозицията "Поп изкуство - знаци на времето" на художника Георги Чепилев… „

Светла Москова, изкуствовед, уредник Иконна сбирка към ГХГ - Пловдив за изложбата на Георги Чепилев "Поп арт - знаци на времето", 2006 г.

Задълбочаващите се от четвъртата индустриална революция противоречия между общи и частни интереси търси отговор за ролята на художника в информационното общество. Тези противоречия в предишните революции направиха от художника не само жертва като Ван Гог или Гоген, но и победител като Пикасо. С цел да се намери мястото на комикса като изкуство в преломното време на съвременния ни свят, през 2011 г. издание „Диаскоп” публикува комикса „Прокълнатата монета”. Нека разгледаме по-отблизо текста от епизода за „Модерният човек”:

Картина 1: С индустриалното развитие човечеството добива по-голямо превъзходство спрямо предишните империи. Но възникват противоречия между общи и частни интереси, които държавата не е в състояние да разреши. Заради икономически съперничества старата система за равновесие се напряга до скъсване.

Картина 2: Според Маркс тия противоречия изчезват, когато индивидуалният човек успее да се превърне в колективно същество. Само социализмът можел да претопи и унищожи държавата.

Картина 3: Средство за осъществяване на марксизма е революция чрез изостряне отношенията между класите.

Картина 4: Разглобяването на държавните институции се извършва едновременно със създаването на нов човек и психика. За целта е изработена особена психология под лозунга „Без вчерашния ден”. Колкото са по-лоши социалните условия, по-жестока е борбата за насъщния и душата без идеал се задушава.

Сега трябва да видим по-отблизо, кои обстоятелства бяха причина за възникването и задълбочаването на противоречията, описани в комикса. Тук се докосваме до извънредно интересна точка, която дава възможност да се разбере един опит за социално-религиозна реформа през средните векове.

Зараждането на противоречието между общи и частни интереси през средновековието се дължало както на напредъка на цивилизацията, така и на това, че старата икономическа система,  „поземлена” или „натурална”, се заменя от капиталистическата или финансовата.

Натуралната икономическа система се състои в това, че всеки сам произвежда необходимите му неща, а размяната става предимно в натура, а при финансовата - чрез пари и парични знаци.

През средните векове духовенството притежава големи богатства, но народът не се оплаква от това. Защото и той има дял в тези богатства. Тъй като размените, изплащанията стават все в натура, манастирите имат богатства много повече, отколкото могат да потребяват. Излишъкът от своите богатства църквата разпределя между бедните. По този начин от богатствата й се ползва цялото население. Обществото не само, че не гледа на тях със завист, но има и силно желание да увеличава още повече икономическото състояние на църквата. На нея се принасят много дарове, при което тя раздава доходите на бедните – „От народа за народа”, т.е. една част от данъците, която църквата взема от земите, се употребява за поддръжка на бедните. Но малко по малко, през втората половина на средните векове, това положение се видоизменя и то най-напред в Италия, която тогава е по-напреднала от другите страни на католическа Европа. Развитието на капитализма най-гибелно повлиява върху поведението на църквата. Колкото повече се разпространява паричната размяна, толкова по-лесно и изгодно става влагането на излишните богатства в доходни учреждения – банки, за да се запазват с растеж. По този начин бедните и необезпечените от народа се лишават от най-важното средство за съществуване. Почти същото би било, ако днес държавата не  иска да харчи повече парите, които събира за държавни нужди, а ги дава под лихва. Опозицията през средните векове срещу тази несправедливост се проявява в идеална форма във францисканското движение.

Да бъде църквата бедна или богата, този въпрос е в основата на книгата на Умберто Еко „Името на розата”.

С приемането на бедността за емблема, св. Франциск оздравява поддръжката на обществото. Това доброволно отказване от богатствата и разпределянето им между бедните ни напомня за утопистите социалисти и техните комунистически общества. Но по времето на св. Франциск тези начинания имат голямо морално въздействие.

• Комикс дружество „Диаскоп” реши да публикува „Животът на Свети Франциск Асизки” в рубриката „Една идея”, с цел да бъде полезно на своите членове за тяхната бъдеща художествена работа.

Илюстрация: Георги Чепилев и Стилиана Георгиева - Stella, Кадри от комикса "Прокълната монета", 2011 г.

(следва)

Стилиана Георгиева - Stella, "Златното кандило. Живот и чудеса на Свети Климент, Архиепископ Охридски" 2020 г.

►

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.