Въпроси и отговори: Списание, вестник или книга за художествени произведения на деветото изкуство

Въпрос от пощата на „Диаскоп”: Какво е подходящо като издание за съвременната епоха в областта на деветото изкуство: списание, вестник или книга?

Отговор на редакцията: Първият български журналист Константин Фотинов, с тънкия си ум разбрал (въз основа на наблюдаваните от него обществени процеси), че вече са налице предпоставки за създаване на българско периодическо списание. За времето си правилно и реалистично Фотинов се насочил към издаване на списание, а не книга или вестник, но едва след като преценил условията и отношенията, включително и броя на потенциалните читатели.

 Тези предпоставки се формулират на основата на науката за журналистиката и са от икономически, културен, технически и пр. характер.

 Списание означава периодично издание на печатни коли с научно, обществено или информационно съдържание. Изданието се подновява на определен период, с това се подновява въздействието на предлаганата в концепцията духовна храна от многообразно съдържание. Затова общия характер на едно списание изисква то да не е чисто филологическо, да има енциклопедично естество и съдържанието да е изключително увлекателно и интересно. Списанието се нагажда към интереси и възможности на читатели, с цел да е полезно. Ето защо е необходимо да се определи неговия социален адресат. Особено детските юношеските издания винаги са се издавали с голямо внимание и осторожност. Наивно е да се мисли, че щом се издава за деца и юноши, следователно списанието може да бъде глупаво до безконечност.

Развитието на обществото изменя ценностната система на хората – онова което е престижно в една епоха, може да стане по силата на необходимостта непрестижно в друга епоха. С промените на обществото се обновяват или изцяло се променят съществуващите социални роли. Създадените и променяните съобразно човешките потребности социални роли са свързващо звено между личността и обществото, с неговото материално и духовно движение. Взаимоотношението личност – социални роли – общество или някаква конкретна социална група, изисква конкретното лице да изпълнява определени критерии. Ето защо е важно да се изясни обществената функция на художника в съвременния свят. Пловдивското дружество „Диаскоп” през 2006 г. организира и реализира изложбата „Поп арт – знаци на времето”, която се опита да намери решения за част от проблема.

Живеем в исторически прелом. Българските автори на романи в картини и комикси трябва да разбират, че произтичащите събития означават края на една епоха и идването на нова. В своите творби те трябва да дават блестяща представа за своето време, отразявайки всички тенденции и идеи на този период. Настоящето е време на много нови явления и човешката мисъл прави преоценка на ценностите.

Днешните романи в картини и комикси са за никого или за всички заедно, автора сам не може да каже за каква социална група от читатели твори. Скоковете във възприятията, интересите, в идеите и емоционалните състояния на читателите са голям риск за съвременния творец. Бездната на този хаос в който е потопен съвременния художник погубва прекрасният му дух, интелект и цялата му култура, защото изкуството е средство за сближаване на хората.

Вижда се, че издаването на съвременно списание за комикси и романи в картини е неподходящо. Такова мислене носи отпечатък от социалистическите автори, но тяхната концепция е трудно за реализиране днес, тъй като липсва обединителна идея в многообразното съдържание и жанрове, и която е способна да заинтересува голяма част от обществото. Сега е болно и трудно време. От тук е и мотото на новото творчество – „Всичко е добро, което е индивидуално и талантливо".

В днешно време обединител може да бъде и торбата с пари, но такъв съюз на различни автори и стилове не е от предназначението на изкуството.

Проблемът е как да се осъществи такова списание, каква ще е събиращата художествена насоченост, кой в България ще го рекламира, устройва и издава. Особено при сегашния нов икономически вятър, при който трудно ще се усвояват средства чрез надписване на тираж и подобни корупции. Ето защо изданията е за предпочитане да са индивидуални и талантливи! Освен това по този начин става видно кои произведения са безсмислени фантазии и груби по форма, и в кои има мисъл и художественост.

Въпрос: Кои теми и мотиви са актуални за съвременното българското девето изкуство?

Отговор: От първите години на съществуването си, пловдивското дружество за романи в картини и комикси се опитва да осъзнае историческия път на това изкуство и със своята дейност да помагат за престижа на нашата култура. Пътя за решаването на тази задача – „Представяне на българското образно писмо на международната сцена и приобщаването на българските автори към движенията на новите изкуства в глобалния свят” е само една част от програмата на пловдивското дружество. Не малко усилия се вложиха за запознаване с българското девето изкуство на страниците на международната комикс енциклопедия “Lambiek”, чрез кореспондента на дружеството ни Стилиана Георгиева. И специализираното дигитално издание „Диаскоп” за комикси и романи в картини, непрекъснато от 2008 г. чрез публикации изпълнява част от програмата на дружеството. Но популяризиране на новите тенденции и теми могат да се видят в изложбената дейност на „Диаскоп”.

Теоретичната концепция на последната експозиция „Междинни форми” (6.10. 2020 – 08.01.2021) беше подготвена в проекта „Екселсиор”, предназначен за ЕСК „Пловдив 2019”. Картинното повествование за живота на св. Климент Охридски (вече отпечатано в кино книга) и графичната новела „Един ден от живота на Леонардо да  Винчи” бяха главната репетиция на „Диаскоп” за изложбата „Междинни форми” организирана под мотото „Религия и наука”. Тази изложба повтори някои елементи от проекта „Екселсиор”, като се допълни от темите на честваните юбилеи: по случай първият български комикс „Шестте чувства у гладния” и „35 години пловдивско дружество за девето изкуство” (представен с темата на изданието от 2011 г. „Прокълнатата монета”).

Тези теми от програмата на пловдивското дружество са предчувствие за предстоящата среща между религията и науката, но не като враждуващи, а като сестри. Моста между двете бездни е погледа върху отсамния свят със светлината на отвъдния. Защото границите на човешкото знание са и граници на човешкия ум. Онова което не е дадено на ума, то е една друга действителност – отвъдна. Всички хора отричащи вярата със своето съзнание, също вярват в различни невидими неща като – прогрес, всеобхващаща наука, бъдещо общество, разумната диалектика на материалния икономически процес,  световното развитие, човечеството и пр.

Днес криза има не само в икономиката и във върховете на философската мисъл, но и в низините на положителната научна работа. В областта на научното знание се вмъкват нови явления, които учените до неотдавна отхвърляха като свръхестествени. Паскал уподобява науката с кълбо, чиято повърхност граничи с онова което човек не знае, със съществуващ един друг свят, недостъпен за ума и където господства Духът. Ето защо колкото по-голяма е повърхността на кълбото, толкова и незнанието е по-голямо и обратно.Ума никога не може да влезе и разбере отвъдната действителност, колкото и да расте кълбото. А ситата наука, самодоволното знание са малко кълбо! Ето защо Сократ казва „Аз зная, че нищо незная”.

Когато в обществото царува борба за смърт, а не за живот, парализираното от мълчание човешко лица застива в монотонна скръбна гримаса. В такива моменти изкуството е невъзможно в пълнота да се изкаже, защото психологизма е доведен до точка на замръзване. Мълчанието се допира със света на невидимото, с неизразимата безкрайност, затова и варира. В човешката действителност съня е област където визуално нагледните образи съществуват за да разказват на душата, явяват се шифър на настроения. Съня и творческото въображение са своеобразна лаборатория на форми стремящи се към символизъм, т.е. схеми за съединяване на образ от видимостта с образ от преживяване. Състояния и настроения е характерното за символичното мислене. Трансформиране на реалното в свръхреално чрез олицетворени настроения  преобразяват натурата. В тази творческа игра се крие подтекст, т.е. притежава многозначителност. Художникът символист създава символен образ и преодолява пропастта между предмет и смисъл, видимо и същност.

Може да се обобщи, че художникът във времена на отчаяние: или буйства против прогнилите институти на обществото, против лъжата която разделя хората и ги прави самотни, или се потопява в тишина за безмълвно събеседване с духовен подтекст.