Виктория Линшонг: "Моделът за рисуване на Реноар е бил талантлива художничка, малко позната в днешно време"

През 1894 г. Дега дава идеята Валадон да предложи своя творба в Салона на Националното общество за изящни изкуства, най-престижната изложбена зала в Париж. Нечувано е за обществото да излага творба на необразована жена от долните слоеве, но с общи препоръки от Дега и скулптора Пол-Албер Бартоломю пет от рисунките на Валадон са приети.

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Назовете жена пост-импресионист и повечето хора няма да могат да се справят. Или биха се сетили за Мери Касат или Берта Моризо и техните пастелни домашни сцени. Малко хора знаят за Сюзан Валадон, която шокира артистичния свят на прага на 20-ти век със смело очертаните си голи фигури. Циркова изпълнителка, съвсем млада самотна майка и модел за рисуване, превърнала се в художник, Валадон оставя ярка диря в Бел Епок и създава творчество, толкова жизнено и искрено, колкото е собственият й живот.

За разлика от Касат и Моризо, Валадон е родена в унизителна нищета. Рожденото й име е Мари-Клементин Валадон и идва на бял свят през 1865 г. в Бесен-сюр-Жартем, селце в селскостопанското сърце на Франция. Майка й Мадлен е овдовяла прислужница, която вече има дъщеря. Въпреки селските клюки Мадлен отказва да назове бащата на Валадон. С усилие отглежда сама двете си дъщери и през 1870 г. решава да отведе семейството в Париж, за да търси по-добри възможности за живот.

Моментът не може да е бил по-зле подбран. През юли същата година Франция обявява война на Прусия. До септември прусаците са обсадили града и обричат французите на глад, за да се предадат. След месец без провизии парижаните започват да ядат кучета, котки, плъхове и накрая подхващат всички животни в зоопарка (истинска история). Примирието през 1871 г. довежда до Парижката комуна, краткотрайна победа за работническата класа. По време на цялата тази революционна вихрушка семейството на Валадон си намира дом в Монмартър. 

Трите воденици, сцена от Монмартър от сина на Валадон Морис Утрило.

Записват Валадон в благотворителното училище Сен Винсент дьо Пол. Непослушно дете, тя е освободена на 11 години и започва поредица работи с ръчен труд. Шивачка, миячка, продавачка на щанд за плодове и зеленчуци, също така плете погребални венци. На 15 години Сюзан си намира работа в Льо Сирк Молиер, частен цирк с гостуващи аристократични изпълнители, което е върхът на модата в Париж по това време. В продължение на шест месеца Валадон се изправя върху галопиращи в кръг коне и балансира върху опънато въже. След това, докато се упражнява на трапеца, тя пада и сериозно наранява гърба си.

Акробат или колело, Сюзан Валадон 1927

След като се възстановява от травмата, Валадон не е в състояние да се върне в цирка и си намира работа като модел за рисуване. Според легендата майка й я изпраща да занесе кошница с пране и момичето хваща окото на Пиер Пувис дьо Шаван, който търси някой да му позира за алегоричните му картини. Наричайки се Мария, Сюзан бързо става търсен модел и позира на най-известните художници, които се тълпят из Монмартър.

Сюзан Валадон позира за чешкия художник Войтех Хинайс. Тя е фигурата с крилата  в масивната му картина в Чешкия Национален театър.

След символистичните алегории на дьо Шаван Сюзан отива да позира на Гюстав Вертхаймер за поредицата му от картини „Целувка на сирена” и рисунките на известния илюстратор Жан-Луи Форан. Най-много се прочува като постоянен модел на Пиер-Огюст Реноар.

Целувката на сирената – Гюстав Вайнхаймер.