Виктория Линшонг: "Моделът за рисуване на Реноар е бил талантлива художничка, малко позната в днешно време"

През 1894 г. Дега дава идеята Валадон да предложи своя творба в Салона на Националното общество за изящни изкуства, най-престижната изложбена зала в Париж. Нечувано е за обществото да излага творба на необразована жена от долните слоеве, но с общи препоръки от Дега и скулптора Пол-Албер Бартоломю пет от рисунките на Валадон са приети.

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Назовете жена пост-импресионист и повечето хора няма да могат да се справят. Или биха се сетили за Мери Касат или Берта Моризо и техните пастелни домашни сцени. Малко хора знаят за Сюзан Валадон, която шокира артистичния свят на прага на 20-ти век със смело очертаните си голи фигури. Циркова изпълнителка, съвсем млада самотна майка и модел за рисуване, превърнала се в художник, Валадон оставя ярка диря в Бел Епок и създава творчество, толкова жизнено и искрено, колкото е собственият й живот.

За разлика от Касат и Моризо, Валадон е родена в унизителна нищета. Рожденото й име е Мари-Клементин Валадон и идва на бял свят през 1865 г. в Бесен-сюр-Жартем, селце в селскостопанското сърце на Франция. Майка й Мадлен е овдовяла прислужница, която вече има дъщеря. Въпреки селските клюки Мадлен отказва да назове бащата на Валадон. С усилие отглежда сама двете си дъщери и през 1870 г. решава да отведе семейството в Париж, за да търси по-добри възможности за живот.

Моментът не може да е бил по-зле подбран. През юли същата година Франция обявява война на Прусия. До септември прусаците са обсадили града и обричат французите на глад, за да се предадат. След месец без провизии парижаните започват да ядат кучета, котки, плъхове и накрая подхващат всички животни в зоопарка (истинска история). Примирието през 1871 г. довежда до Парижката комуна, краткотрайна победа за работническата класа. По време на цялата тази революционна вихрушка семейството на Валадон си намира дом в Монмартър. 

Трите воденици, сцена от Монмартър от сина на Валадон Морис Утрило.

Записват Валадон в благотворителното училище Сен Винсент дьо Пол. Непослушно дете, тя е освободена на 11 години и започва поредица работи с ръчен труд. Шивачка, миячка, продавачка на щанд за плодове и зеленчуци, също така плете погребални венци. На 15 години Сюзан си намира работа в Льо Сирк Молиер, частен цирк с гостуващи аристократични изпълнители, което е върхът на модата в Париж по това време. В продължение на шест месеца Валадон се изправя върху галопиращи в кръг коне и балансира върху опънато въже. След това, докато се упражнява на трапеца, тя пада и сериозно наранява гърба си.

Акробат или колело, Сюзан Валадон 1927

След като се възстановява от травмата, Валадон не е в състояние да се върне в цирка и си намира работа като модел за рисуване. Според легендата майка й я изпраща да занесе кошница с пране и момичето хваща окото на Пиер Пувис дьо Шаван, който търси някой да му позира за алегоричните му картини. Наричайки се Мария, Сюзан бързо става търсен модел и позира на най-известните художници, които се тълпят из Монмартър.

Сюзан Валадон позира за чешкия художник Войтех Хинайс. Тя е фигурата с крилата  в масивната му картина в Чешкия Национален театър.

След символистичните алегории на дьо Шаван Сюзан отива да позира на Гюстав Вертхаймер за поредицата му от картини „Целувка на сирена” и рисунките на известния илюстратор Жан-Луи Форан. Най-много се прочува като постоянен модел на Пиер-Огюст Реноар.

Целувката на сирената – Гюстав Вайнхаймер.

Сюзан Валадон позира за картините на Реноар „Танц в Буживал” и „Танц в града”, 1883.

Сюзан Валадон е брюнетката, която се плацика в „Къпещи се”, 1884.

Малко след като започва да работи за Реноар, Валадон забременява. Следвайки примера на майка си, тя отказва да назове бащата на детето. Според клюките се спекулира дали той е Пувис де Шаван, Реноар или испанския импресионист Мигел Утрило, или може би някой счетоводител на име Адриен Буаси, който може и да я е изнасилил. Валадон просто свива рамене: „Никога не можах да реша.” Синът й се ражда през декември и тя го кръщава  Морис. Скоро след това се връща в студиото, като оставя Морис на грижите на майка си Мадлен.

Сюзан Валадон с бебето Морис.

Валадон се запознава с Анри Тулуз-Лотрек през 1887 г. Издънка на един от най-благородните родове във Франция, Тулуз-Лотрек страда от загадъчно увреждане, което вероятно е резултат от кръвосмешение между близки родственици. Макар че горната част на тялото му е като на възрастен мъж, краката му са спрели да растат, след като чупи и двата си хълбока на 14-годишна възраст. Той се влачи трудно нагоре по хълма Монмартър с бастун в ръка и страда от недъга си. Въпреки това – или може би заради него – Лотрек е непоправим бонвиван, разполагащ със средствата да изпита бляскавия нощен живот в Париж от края на века. Валадон става неофициалната домакиня на разточителните му приеми с вечеря. Също така получава от него артистичното си име. Лотрек я кръщава Сюзан, по името на библейската история „Сузана и старците”, защото тя често позира на възрастни мъже.

Сюзан Валадон в „Махмурлук” на Тулуз-Лотрек, 1887.

Валадон винаги е рисувала, но без средствата да учи в академия, тя не показва скиците си. След раждането на сина си започва да възприема изкуството си по-сериозно. Тулуз-Лотрек е един от първите, който оценява картините й. Той купува няколко рисунки и ги закача в студиото си, изпитвайки голяма радост, когато учудените посетители научават, че са направени от самоука жена художничка.

До 1890 г. Валадон намира артистични си ментор в лицето на Едгар Дега. Впечатлен от умението й да прави скици, той показва творбите й на колекционери и предлага тя да учи литография. През 1894 г. Дега дава идеята Валадон да предложи своя творба в Салона на Националното общество за изящни изкуства, най-престижната изложбена зала в Париж. Нечувано е за обществото да излага творба на необразована жена от долните слоеве, но с общи препоръки от Дега и скулптора Пол-Албер Бартоломю пет от рисунките на Валадон са приети.

Междувременно Валадон с мъка успява да балансира прохождащата си артистична кариера, променливия си любовен живот и отговорностите си на майка. Докато Морис навършва пет годинки, става ясно, че нещо не му е съвсем наред. Необикновено плах и срамежлив, той изведнъж избухва в необясними настроения и хвърля предмети из стаята. Валадон се тревожи, че се нуждае от бащинска фигура и се обръща към Мигел Утрило, който се съгласява да даде на Морис фамилията си и официално го признава за свой син. Валадон обаче продължава да е самотна майка, а Утрило допринася малко за отглеждането на Морис.

Сюзан и синът й Морис, 1889.

Точно Утрило е този, който запознава Валадон с ексцентричния Ерик Сати, чийто експериментални композиции са предизвикателство за музикалния свят. Искрата прехвърча и те бързо потъват в интензивна връзка, говори се, че Сати й предлага брак още първата нощ. Валадон отказва през смях, заявявайки, че в 3 през нощта не може да се намери свещеник, но заживяват заедно. Той позира за първата й маслена картина, а в замяна тя вдъхновява няколко негови своеобразни музикални композиции. Но тъй като Сати е толкова взискателен и обсебващ, Валадон се задушава във връзката. Накрая го напуска, а той не поглежда вече друга жена в живота си.

Портрет на Ерик Сати от Валадон, 1893.

• Фондацията Барнс във Филаделфия в момента е домакин на първата значима изложба в САЩ на картини на Сюзан Валадон, които ще бъдат изложени до януари 2022 г.

следва продължение

Заглавна снимка:  Сюзан Валадон, Морис Утрило, Андре Утер през 1926 г., Larazon.es

• Прочетете в оригинал!

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.