Гергина Кръстева: В "Риф" на Христина Мирчева има много и все далечно пътуване – в годината, когато да пътуваш беше почти немислимо

"Горчиво, сладко, солено" или "мога ли да продължа нататък"

►

С горчива ирония вероятно можем да съпроводим отбелязването на „Риф” на Христина Мирчева (Мирчева 2020) заради това, че в тази, вече четвърта нейна стихосбирка има много и все далечно пътуване – в годината, когато да пътуваш беше почти немислимо. Особен акцент и своеобразна емблема на лирическата книга е образът от първото стихотворение от приелия с лека редукция заглавието му цикъл „Акробат над гърмящите води нощем”. Мисля, и защото това е един от най-сполучливите текстове в „Риф”. Немалко текстът дължи на особеното позициониране на авторката като персонаж – случката над Ниагара, при която акробат прекосява по въже гърмящия под нозете му водопад, докато френетична публика от два континента го наблюдава с бинокли под светлините на илюминациите, е разказана като минала история, научена от друг. От там насетне идва нейното сега, при същия този водопад, където тя е част от тълпата „туристи с камери”, но може би единствената, която забелязва епизод, който е като гротескова версия на онова акробатското приключение – отчаян смелчага в опит да скочи от корабче и капитанът, прихванал го за жилетката с намерение да го спаси. Стесняването на лирическия обектив на финала – рекламна чаша и все още неразопаковано магнитче върху пиано, прави и внезапен пренос във времето. Завърналият се турист обаче все още носи в себе електричество на шока, подхранван от свои и несвои образи/разкази в паметта. Токът, примесен от смъртен риск, авантюрна лудост, възторг, баналност, обичайност, спомен, е достатъчно мощен, за да те отхвърли от самия теб, докато все още си, докато продължаваш да си беззащитен. Тъкмо беззащитността е лайтмотивното настояване в „Риф”. Релефът й се откроява още по-силно на фона на урбанистичната наситеност в книгата. Посред безподобната й категоричност човекът, сомнамбулно потопен в хипнагогия, живее едновременно и в сегашното на сетивата си, и в „антиквариата” на въобразеното като минало. „Риф” потвърждава способността на Христина Мирчева да оползотворява максимално ефектите на опосредстваната комуникация със света. В тази нова книга, макар и ненатрапчиво, тази комуникация е провокирана и от напрегната социална чувствителност.

Назаем от сп. Страница, бр. 2/2021

Годишен обзор на Гергина Кръстева, "Превъртане на времето или вчера, несвършващо (Лирическите книги от 2020 година).

Публикува се със съдействоето на Гергина Кръстева.

Фото: ©Диаскоп

"Риф" и Христина Мирчева в Диаскоп

"Риф", 06 декември 2020
ИК Жанет 45
Редактор: Аксиния Михайлова
Оформление: Румен Жеков
Брой страници: 60
Цена: 12 лева

Творбата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4

"Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания". 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.