Мойра МакАнти – всепризната ирландска поетеса, критик и дипломат

Мойра МакАнти: 4 април 1922 - 16 октомври 2021

Вдъхновяваща сила за писателките след нея, които творят на ирландски език.

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Мойра МакАнти, която почина на 99-годишна възраст, бе една от най-важните поетеси на ирландския език. Поезията й обединява традиционни и класически форми на модерните времена и, според сънародника й поетът Луи де Паор, говори „на и от интимните преживявания на жените във време, когато техният глас е широко нечут”.

Тя е била също критик, преводач и учен, започвайки професионалния си път в дипломатическите служби. Публикува творби със собственото си име и фамилията на съпруга си – Мери О’Браян.

Родена в Дъблин през 1922 г. и кръстена на бабите си, Мойра Катрион МакАнти започва своя живота в бурни времена. Десет дни след нейното раждането известната сграда на ирландския съд в Дъблин е засегната от силна буря. Баща й, жител на Белфаст, Джон (Шон) МакАнти, се е борил във въстанието през 1916 г. и е избран за член на Шин Фейн на изборите през 1918 г. Един от основателите на Фиана Файл (Републиканската партия в република Ирландия), той има дълга кариера като министър, вкл. на финансите и заместник-министър председател. Майката на МакАнти, Маргарет Браун, също е активна в републиканското движение, където служи като куриер в началото на въстанието. Изключително независима като дух и дълбоко интелектуална, Маргарет се превръща в основния работещ в семейството, докато Шон е в затвора по политически причини.

В интервю с Irish Times през 2015 г. МакАнти си припомня „една голяма свада” между родителите си, когато се въвежда новата конституция, „заради статията, в която се казва, че жените не трябва да са притискани от финансовата необходимост да работят извън дома си.” „Майка ми, носила парите вкъщи през цялото време от 1922 г., докато баща ми едва ли беше допринесъл с нещо, беше бясна. Не можеше да я накараш да му проговори”, казва тя.

Семейните мемоари на МакАнти от 2003 г. са описани от Гарет Фитцджералд като „нежен и предизвикващ разказ за Ирландия от първата половина на миналия век”. Многобройните приятни винетки включват историята за бягащия Емон де Валера, който се приютява в къщата на вуйчото на МакАнти Мос в Уиклоу. Бъдещият заместник министър-председател и президент пренощува до заспалото пеленаче Мойра и казва: „Оставете я там. Имам си пет собствени.” По-късно МакАнти ще забавлява приятелчетата си, като се фука, че „е спала с де Валера”.

МакАнти се радва на, както тя го нарича, „златно детство”. Вуйчо й Пади, свещеникът и учен Падре де Брун, заедно с родителите й и техните многобройни интересни приятели, й оказват формиращо влияние. На четиригодишна възраст МакАнти изиграва малка роля в превеждането на „Антигона” от Софокъл. Тя научава латински чрез ирландски още на шест; а майка й „поставя френските неправилни глаголи на мелодийка, за да си я напява, докато подскача по пътя”. Мойра прекарва дълги периоди в Тиг на Сил, къщата на вуйчо й в Дун Шан, Корка Дуибна, където посещава местното национално училище и става експерт в местния диалект. Тя храни дълбоко и трайно уважение и любов към хората там.

В Дъблин се записва в колежа „Александра”, където майка й преподава ирландски, а по-късно учи в гимназията „Бюфорт”. Ранната й амбиция да стане актриса е изоставена, когато, като преждевременно помъдряла 16-годишна девойка, МакАнти се оказва студентка по келтски изследвания и съвременни езици в Университетския колеж в Дъблин.

Докато учи в колежа, Мойра се възползва от мрежата приятели на родителите си, за да убеди широко известни литературни личности като Шон О Фаолин и Майлс Накоплийс да направят обръщение към Ан Куман Литерата, чийто слушател е тя. Самата МакАнти пише също и на английски.

Мойра започва да пише стихотворения на ирландски, за да запълни страниците в литературното списание на този език Комхар, редактирано от приятелите й Шон Оейгертаг и Томас де Балдрет.

След тригодишния учебен курс в Кингс Инс, където е една от двете студентки, МакАнти е призована на работа в Ирландския съд през 1944 г. По време на този период тя също така е и учен в Дъблинския институт за научни изследвания. Така през 1946 г. се появява публикацията „Ирландски артурови романси”. Завършва магистърска степен по класически съвременен ирландски език върху поета от 17 в. Пиера Фейтер. Според нея ирландският език е от жизнено значение за Ирландия като „първият катализатор в създаването на истинска европейска култура”. Преди шест години тя споменава пред в. The Irish Times за късмета, отвел я при Гелтахт, „без който животът би бил неразбираемо по-беден”. Харесва поезията на Лорка и музиката на Моцарт.

След войната отложена стипендия й дава възможност да учи в Института за научни изследвания в Париж. Многобройните й приключения в този период включват покана за вечеря със семейство Бекет и намигане от папа Пий XII по време на пътуване до Рим.

Отказала се от кариера в правото, МакАнти е първата жена административен служител, наета в Министерството на външните работи и през 1947 г. става трети секретар. След кратко завръщане в Париж и последвали периоди в Рим и Испания, тя е назначена в Министерството на образованието, където между 1952 и 1956 г. работи върху английско-ирландския речник на Де Балдрет.

Възгледите й за ирландския език вероятно са идиосинкретични. Язвителното й отхвърляне на днес класическото Eireaball Spideoige на Шон О’Риордан заради откъсването му от традиционния език нараняват дълбоко поета от Корк.

След завръщането си към полето на външните работи тя работи като член на ирландската делегация на Генералната асамблея на Обединените нации и е постоянният ирландски представител в Съвета на Европа през 1961 г.

Третирането на темата за женската сексуалност на МакАнти в Ceathrúintí Mháire Ní Ógáin в първата й стихосбирка Margadh na Saoire (1956) й осигурява вниманието на критиците на ранен етап от творчеството й. МакАнти разглежда поредицата като сродна на версията на ирландски език на „Лудата Джейн” на Йейтс. Тя слага началото на собствената й любовна афера с известен (и женен) учен.

През 1972 г. ученият Дейвид Грийн пише, че „докато голяма част от ранното творчество на МакАнти не е от съществена важност, то Margadh na Saoire съдържа доста стихове, които надминават всичко, написано през този век – или всъщност през доста векове досега.”

Макар стихотворения като „За Деирдре” и „Приспивни песни на благодатта” да са възприемани като доказателство за феминизъм, МакАнти намеква за по-усложнен и по-малко радикален поглед към женската идентичност. „След като се омъжих, за първи път през живота си се почувствах истинска.” 

През 1962 г. МакАнти се омъжва за дипломата Конър Круз O’Браян, когото познава от 1956. Преди това той е бил в брак с Кристи Фостър, от която има три деца. „Не лесно да си женен за психично болно момиче“, заявява МакАнти в интервю през 2015 г. „и ето, че намерих мъжа на съдбата си.” Въпреки че се оттегля от дипломатическия корпус, за създаде семейство, Мойра грабва възможностите, които животът с нейния „Конър” й донася, като се записва на курс по изследвания на Африка, докато живеят в Гана. В крайна сметка двойката свива гнездо в Хаут. Осиновяват две дечица, Патрик и Маргарет. Стихотворението й Codladh an Ghaiscigh е красива медитация върху темата за сина й. Въпреки че политическите й възгледи еволюират след брака с Круз О’Браян, който умира през 2008 г., МакАнти съвсем не е чужда на идеята за политически действия. Когато националното училище Dún Chaoin се изправя пред закриване в началото на 1970-те, тя е сред онези, които водят кампания за запазването му и става учител-доброволец. След като я избират в Aosdána (Ирландската асоциация на хора на изкуството) през 1996, само след година тя подава оставка в знак на протест срещу предявените обвинения в анти-семитски възгледи на друг член на организацията – Франсиз Стюарт.

През 1967 г. Мойра е арестувана в Ню Йорк (както и поетът от бийт поколението Алън Гинсбърг) на протест срещу войната във Виетнам.

През 1968 г. Filíocht Ghaeilge na Linne Seo  на Франк О’Браян признава МакАнти за водеща ирландска поетеса. След Margadh na Saoirse тя публикува преводи на стихотворения, написани на ирландски, в „Сърце пълно с мисъл” (Dolmen, 1959), преводи на стихотворения на английски от Монсеньор де Брун в Miserere (Gill & Macmillan, 1971) и „Кратка история на Ирландия” (Thames and Hudson, 1972). По-късните оригинални книги с поезия включват Codladh an Ghaiscígh, 1973, An Galar Dubhach, 1980 (и двете  от издателство Sairséal agus Dill), An cion go dtí seo (Събрани стихотворения публикувани през 1987) и Shoah agus Danta eile, 1999 (и двете от издателство Sairséal Ó Marcaigh).

През 1991 г. на Мойра МакАнти е присъден почтен докторат от Националния ирландски университет в Голуей, а през 2005 г. е назначена на поста помощник-професор по Ирландски изследвания.

Късните години в живота на МакАнти са свидетелство за нов подем в литературното и научната й творчество. Публикациите включват още една книга с преводи - Trasládáil, (Lagan Press, 1997), една новела за Piaras Feirtéar, A Bhean Óg Ón (Cló Iarchonnacht 2001) и научната книга Cérbh í Meg Russell? (Leabhar Breac, 2008) в съавторство с  Máire Мак Конгейл и Лиз О’ Дрома. Новелата й Scéal Ghearóid Iarla печели наградата Gradam Uí Shúilleabháin за книга на ирландски език за 2011 г. Същата година президентът Мери МакАлис лично я поздравява, когато „Чудната енория”, двуезичен сборник със стихотворения на Мойра МакАнти под редакцията на Луис де Паор, е публикуван от издателство Cló Iarchonnacht.

През 2013 г. Leabhar Breac издават преводите й на известните „Дуински елегии” на Рилке. Призната за „вдъхновяваща сила” за ирландските писателки след нея от проф. Майрин Еойн, МакАнти оказва също така влияние върху писателките, които творят на английски, като Мери О’Моли.   

През 2009 г. фестивалът Имрам я почита, също и Писателската седмица в Листоуел през 2013 г. Разказът й An Bhean Óg и стихотворението „Джек” се появяват в курса Leaving Certificate.  В следващите години тя съжалява, че не е отделяла повече време за поезията си. Мойра МакАнти е надживяна от децата си Патрик и Маргарет, доведената си дъщеря Феделма и многобройни родственици по пряка и доведена линия.

Мойра МакАнти (1922 – 2021)

Заглавна снимка: https://tuairisc.ie/

• Прочетете в оригинал!

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.