Петър Бучков: "Тоталната свобода е джунгла, тоталната сигурност – диктатура"

Разговор на Ангелина Василева с журналиста Петър Бучков по повод наградата "Сърце и слово срещу наркотиците" в памет на Вероника Герин.

На 27 октомври бяха раздадени годишните награди на конкурса за журналисти „Сърце и слово срещу наркотиците“ в памет на ирладската журналистка Вероника Герин. Конкурсът се провежда съвместно от община Благоевград и посолството на Република Ирландия в България. Голямата награда - плакет и грамота, беше връчена в традиционните три категории.

Росен Петров грабна наградата за електронни медии за проекта „Операция България“. Петър Бучков, един от авторите на книгата „Корупционна България“  том I,  създател на електронното издание Новата реалност и отговорен редактор на сп. „Правен преглед“ спечели националната награда за печатни издания. Никола Гарети и Антонио Никасо  взеха международната награда за печатни издания за книгите „Нелегален кислород“ и „Не ги наричайте герои“. Създателите на филма „Хроники на едно национално предателство“ Милена Милотинова, Росен Елезов и Любомир Станоев получиха наградата за документално кино. С грамоти бяха наградени още няколко десетки журналисти и институции.

Помолихме за интервю дългогодишния разследващ журналист Петър Бучков, който бе номиниран за конкурса „Сърце и слово срещу наркотиците“ от Боянския клуб.

Вероника Герин и Вие имате нещо много общо. И двамата сте журналисти по призвание. Готвили сте се за други професии в живота. Тя е завършила счетоводство и дори е работила по специалността си няколко години. Предполага се, че познанията ѝ в тази област са ѝ помогнали да проследява движението на парите на мафиотите и престъпленията зад тях. Вие сте завършил ВХТИ. Химикът във Вас помага ли на журналиста?

За съжаление не познавам лично Вероника Герин. Прекланям се пред куража й да се опита да не прави компромиси със съвестта си в журналистиката, което й коства живота. Подобни са и моите опити, доколкото човек може да се доближи в разбирането си за обективната истина.

Относно образованието на журналистите, съм твърдо убеден, че журналист можеш да бъдеш и без да си завършил  журналистика. За да бъде човек журналист, задължително трябва да е наблюдател и репортер като вътрешна необходимост. Готвенето за професии в живота - за мен, е доста абстрактно и дори претенциозно. Нали всички сме тръгнали от боклукчии, пожарникари…Всеки опит е безценен. Мечтата ми изобщо не беше да съм химик. Попадането ми във ВХТИ бе по лични, моментни подбуди, но се справих доста добре с изучаването на тази трудна наука. Дори си харесвах тясната специалност – моделиране и конструиране на изделия от кожи. Тъй като този бранш от промишлеността ни пръв бе „изчегъртан“ в демократичния ни преход, се наложи да работя какво ли не – печатар, водопроводчик, леяр, на преса и в строителството… та до журналистиката. 

Как Ви привлече разследващата журналистика?

Съпругата ми ме провокира с един случай на убийство, по който работеше като прокурор през 1989 г. Написах съдебен очерк „Терзанията на една прашинка“, който бе оценен и спечели голямата награда на най-доброто списание по онова време „Общество и право“. Убедиха ме, че имам талант и така започна приключението ми в писаното слово. А разследващата журналистика е еманация на професията. Ще си позволя да цитирам колегата Невяна Троянска, която спечели наградата „Вероника Герин“ през 2011 г. за книгата си „ТИМ – отборът, който превзе България“ :  „У нас разследващата журналистика се случва на инат“.

Ако Вашият сайт „Новата реалност“ беше градина, кои „плевели“ бихте изкоренили, и кои „цветя“ бихте отглеждали с радост?

Харесвам всички растения и когато се наложи да плевя градинка някак с болка на сърцето отстранявам нарочените за плевели. Но пък те задушават цветята, които те правят щастлив и искаш да обгрижиш. На ход е Изборът - на същественото и важното в конкретната ситуация в живия живот тук и сега. Не случайно и слоганът на „Новата реалност“ е „Тоталната свобода е джунгла, тоталната сигурност – диктатура“.

Легенда за справедливостта

Вероника Герин /1959 – 1996/ е ирландска разследваща журналистка, убита от наркомафията. Родена е в Дъблин. Завършва счетоводство и започва работа във фирмата на баща си. След смъртта му основава своя ПР агенция. Работи за Републиканската партия Фиана Файл. През 1990 г. отново сменя професията си. Започва да пише бизнес материали за Сънди бизнес поуст и Сънди трибюн. От 1994 г. разследва криминални случаи за Сънди индипендънт.

Вероника се оказва много талантлива, отдадена на работата си и изобретателна журналистка. В търсене на истината винаги се стреми да достигне до същината на проблема.  За целта успява да поддържа близки отношения както с официалните власти, така и с престъпниците. Използва умело познанията си по счетоводство, за да проследява пътя на мръсните пари. Пише за известни фигури от подземния свят като ги назовава с прякорите им или с псевдоними, за да не могат да я подведат под отговорност за оклеветяване.

Когато започва да пише за наркодилъри, Вероника получава множество смъртни заплахи. След излизането на нейна статия за живота на наркобос, намерен убит в колата му, идва първото реално „предупреждение“ – два изстрела по дома ù. В този момент тя е там с детето си. След публикуването на материал с разкрития за най-големия банков обир в Дъблин,  на вратата се появява непознат, който насочва пистолет към главата ù. За късмет, изстрелът не е фатален. Убиецът я ранява в крака. Полицията ù осигурява 24-часова охрана, но тя я отказва, защото смята, че пречи на работата ù.

На 26 септември 1996 г. Вероника Герин спира колата си на червен светофар. До нея се подреждат двама мотористи. Единият от тях открива огън. Прострелва я с шест куршума. Журналистката умира мигновено.

Вероника Герин

Предполага се, че поръчител на убийството ù е наркобосът Джон Гилихан. Една година по-рано Вероника е разследвала разточителния му начин на живот, който не отговаря  на приходите от единствения му официален бизнес, конеферма в провинцията. Успяла е да го убеди да ù даде интервю. Но в последствие той се отказва от него и  я заплашва, че ако го публикува, ще отвлече и изнасили шестгодишния ù син и ще я убие. За деня на убийството ù има солидно алиби, намира се в чужбина. Осъдени са двама негови помощници, но физическите убийци не са открити.

Ирландия е дълбоко разтърсена от показната екзекуция. Но скоро след първоначалния шок властите осъзнават, че трябва да се вземат решителни мерки. Парламентът приема Закон за облагите от престъпността. Създава и орган, който да го прилага – Бюрото за активи, придобити от престъпления.  Законът пази анонимността на разследващите и при доказване на престъпна дейност може да блокира банковите сметки и имуществото на извършителите за 7 години. Ако за този срок не успеят да докажат, че са ги придобили по честен път, отнемат се в полза на държавата.

За битката на Вероника Герин с престъпния свят са направени два филм. „Когато падне небето“ на Джон Макензи излиза през 2000 г.  В художествената интерпретация героите са с други имена. Ролята на разследващата репортерка Шънейд Хамилтън е поверена на Джоан Алън. През 2003 г. излиза биографичният криминален филм „Вероника Герин“ на режисьора Джоел Шумахер. В ролята на непримиримата млада жена, посветила се на битката с престъпността, се превъплащава Кейт Бланшет.

Ангелина Василева

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточник.