Роман Кисьов: "Насън и наяве"

Книгата „Насън и наяве“ съдържа 92 кратки истории в хибридния жанр поетична проза, като някъде прозата преобладава, другаде поетичният заряд в текстовете е по-силен. Някои от историите противопоставят, други – обратно, преливат и размиват границите между реалността на съня и реалността на явето (явното), като (някъде) чрез парадоксални или дори абсурдни наглед ситуации, картини и образи загатват екзистенциални проблеми от човешкото битие, с повече внимание върху етическото напрежение или конфликти, включително от областта на идентичността и на творчеството…

В тази книга надграждам и доразвивам някои теми, идеи и послания, заложени в предходни мои книги, но различното и главното тук е хибридността – и като жанр (форма), и като съдържание – хибридност на състояния, образи, ситуации, времена и светове, хибридност между недоизказаното и категоричното, между „нормалността“ и „лудостта“, обичайното и необикновеното, между поезията и прозата (буквално и символично), детайла и обобщението, скритото (тайното) и явното (ясното),  загадката и откровението, светлината и сянката, между „тук“ и „отвъд“, живот и смърт, между живота „насън“ и живота „наяве“.    

Роман Кисьов

СТЪПКИ

Всяка сутрин С. Т. се разхождаше по пясъчната ивица, съвсем до морето, и тъжно наблюдаваше как водата изтрива стъпките му… Той разбираше добре, че това е неизбежно, напълно естествено и закономерно, но все пак се натъжаваше, защото си представяше как неговият житейски път един ден ще изчезне, как водата на годините и пяната на времето ще изтрие следите на живота му.

Една сутрин С. Т. забеляза нечии други стъпки на пясъчния бряг. И с изумление установи, че водата на морето не успяваше да ги изтрие… Водата прииждаше и се отдръпваше, но стъпките бяха неизменно там, докато неговите собствени стъпки (както винаги) изчезваха, погълнати от морските вълни…

На другата сутрин се повтори същото, на следващата – също, дни наред все същото: тези нечии други, загадъчни стъпки бяха неизменно там, на пясъчния бряг, вълните ги заливаха, но стъпките оставаха, докато неговите изчезваха безследно…

И ето че сега, когато се разхожда на брега, С. Т. вече стъпва само в отпечатъците на тези неизменни, неподвластни на морето стъпки.

СЪНЯТ НА МЛАДИЯ ПОЕТ

Александър беше млад поет, увлечен от древното учение на тракиеца Орфей… Онова, което най-много го очароваше в това мистично учение, беше силата на Словото – онези Думи на Сила, които променят цялата природа, които променят същности и съдби, чрез непознатия език на Духа, за който беше чел в Песента на Орфей и до силата на който се беше докоснал лично… Възхищаваше се и на легендарния поет Арион, който също беше последовател на Орфей, макар и в далечни, митични времена, също мистик, поет и музикант като своя прочут учител. Най-много го беше впечатлила онази част от житието на Арион, когато той, изхвърлен от кораба в бурното море, благодарение на своята орфическа песен и на тези сътворяващи Думи на Духа бива спасен от един делфин, който го отвежда върху гърба си до спасителен остров…

И ето че една нощ в съня му се яви Арион, който го напътстваше с мъдри думи, като към любим ученик:

– Ще плуваш сред бушуващо море от страсти, ще те удрят и подхвърлят вълните на дните, ще те завличат подводните течения на съмненията, ще те заливат мътните води на клеветата, ще те дебнат черните акули на омразата… Но да продължиш без страх да плуваш и да търсиш неуморно Острова на Блажените… Докато не се превърнеш ти самият в остров за душите, изгубени в безкрайното море на живота…

След тези думи Арион се изпари, а сънят напусна младия поет.

И Александър реши да продължи уверено по избрания от него път, съзнавайки, че за да се сбъдне предсказанието на Арион, ще трябва да плати сурова цена.

ВУЛКАН

Веднъж един поет от Източна Европа, от Балканите, написа стихотворение със заглавие „Вулкан“… В него той твърди, че Словото е вулкан…

…От време на време той изригва / със лавата от огнени думи, / за да подпали и изпепели / всеки помпей, херкулан, / всеки град на греха / във душата… и т. н.

На следващия ден всички медии съобщиха новината, че в другия край на Европа е изригнал вулкан със загадъчното поетично име Ейяфятлайокутъл.     

ПИСМО

Във вечерните новини една телевизия съобщила куриозната вест за писмо, изпратено от тайнствена жена до известен поет… Писмото пътувало цели 57 години и било получено на адреса на поета, който не бил вече между живите.

Един друг поет, почитател на известния поет, до когото било изпратено писмото, чул за този куриоз и се натъжил. Почувствал дълг да отговори от името на покойния поет, без да знае дали писмото му ще пристигне навреме до тайнствената жена и дали тя все още е жива. Седнал и написал:

Здравей, извинявай за късния отговор!
Питаш ме над какво работя в момента. Как да ти кажа – опитвам се да затварям 
думите в идеи и значения… Питаш ме къде живея сега. Как да ти кажа – опитвайки 
се да затварям думите, в крайна сметка се оказва, че думите са ме затворили. 
Затворът на думите – това е моят адрес. Можеш да наминеш, ако искаш. 
Тук няма ден, определен за свиждане. Иначе съм добре, условията са чудесни – 
на прозорците няма решетки, няма надзиратели пред вратите… А вратите, 
железните тежки врати, са винаги разтворени… 
Сигурно желаеш да узнаеш дали е доживотна моята присъда. 
Тогава знай, че тука смърт въобще не съществува.

СЪД

Поетът сънува, че напуска този свят и се изправя пред Небесен съд… И ето че отнякъде се появи старецът Ной, който беше призован за свидетел… И Ной каза на Съдията:

– Поетът е мой достоен наследник: в живота си той подбираше думите грижливо и ги затваряше в кораба на книгата, за да ги спаси от водите на изтичащото време, от потопа на ентропията, да спаси така и себе си самия, положен в ковчега на своята книга, която съхранява сърцето му, заедно с думите, които го изрекоха, които го изведоха на небесната земя и го възкресиха за друг живот, над мътните води на дните злобни и на суетата на жалкия живот…

 Тогава Съдията се обърна към поета:

 – Оправдан си! Затова, защото ти цял живот спасяваше думите за нов живот – думите спасиха теб… Думите те продължиха!     

Текстовете са от книгата на Роман Кисьов „Насън и наяве“, кратки истории с рисунки от автора
Издателство „Ерго“, София, 2021
Рецензенти: Марин Бодаков и Петър Чухов
Редактор: Мартин Христов
Художник: Роман Кисьов

Изданието е осъществено с подкрепата на Министерството на културата.

Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателството.

За книгата

В новия си сборник с прозаични (но не само) миниатюри Роман Кисьов е постигнал изчистения минимализъм на мъдреца, без обаче да се отказва от дарбата си на поет и художник, който с няколко щриха може да сътворява не само картини, но и цели светове. Това е поредната книга на Роман, в която той споделя натрупаните прозрения, духовен опит и мъдрост и отива далеч отвъд изкусното, красиво и прелъстително боравене с думите. Текстовете чудесно се допълват от рисунките на автора, който е и изявен художник. „Насън и наяве“ е зряла и силна творба, ново стъпало в израстването на писател, който вече отдавна си е спечелил заслужено място сред водещите съвременни български творци, чиито произведения са популярни не само у нас, но и извън границите на страната ни.

 Петър Чухов

 За автора                                                                                                                                                 

Роман Кисьов е роден през 1962 г. в Казанлък, но е отраснал в Русе. Живее и твори в София. Поет, преводач на поезия, художник. Завършил е Художествената гимназия в Казанлък и живопис в Националната художествена академия в София. Включен е в български и чужди поетически антологии. Негови стихотворения са преведени на 22 езика в света. Лауреат е на Националната награда за поезия на ДИ „Христо Г. Данов“, Пловдив, през 1995 г. (за стихосбирката „Вратите на рая“), на наградата за култура и изкуство „Сексагинта Приста“, Русе (1995) и „Литературен Дедал“, Скопие (2014). Почетен член на Съюза на писателите на Армения и член на международния редакционен съвет на многоезичното списание за европейска и азиатска поезия, поетическа култура и духовност „KADO“.

 Автор е на стихосбирките: „Вратите на рая“ (1995), „Сянката на полета“ (2000), „Пилигрим на Светлината“ (2003), „Криптус“ (2004, 2007), „Гласове“ (2009), „Градината на тайните“ (2014), „Яйца на феникс“ (2014), „Мистичната роза“ (избрани стихотворения, 2016), както и на книгата с кратки истории „Насън и наяве“ (2021);

 Поетически книги на други езици: „Hodočasnik svjetla“ („Пилигрим на Светлината“, на хърватски, Загреб, Хърватия, 2008), „Словото Пастир“ (Скопие, Р Северна Македония, 2010), „কবিতা,“ („Стихотворения“, на бенгалски, издание на Световния поетичен фестивал в Калкута, Индия, 2013), „ՀԱՄԲԱՐՁՈՒՄ. Възнесение. Вознесение“, триезична  – на арменски, български и руски (Степанакерт, Нагорни Карабах, 2014), „Lumea cuvintelor“ („Светът на думите“, на румънски, Яш, Румъния, 2014), „Jajца од феникс“, е-книга (Скопие, РС Македония, 2016), „Мистичната роза“ (Битоля, РС Македония, 2019).

• Роман Кисьов в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.