Собствените им стаи: Там, където някои от най-добрите писателки са създавали своето изкуство

26.11.2021
Снимка 1

Лорън Марино за пространствата на

Вирджиния Улф, Тони Морисън и други

 

Вирджиния Улф излага вижданията си доста ясно в „Собствена стая” – есето с дължина на книга, базирано върху лекциите за „Жени и художествена литература”, които тя изнася в два колежа през 1928 г.: „Жената трябва да има собствени средства и собствена стая, ако реши да пише.” Улф е можела да си позволи да бъде идеалист, но за нас останалите е трудно да се намери тихо местенце за работа без разсейване (а парите са нещо съвсем отделно). И така: как Улф и други писателки са създавали собствените си пространства за писателската работа?

 

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

 

БАРАКАТА ЗА ПИСАНЕ НА ВИРДЖИНИЯ УЛФ

Description: C:\Users\Sony\Desktop\1.jpg

Когато Вирджиния и Ленърд Улф купуват жилището си Monk’s House в провинция Съсекс, тя превръща една барака за инструменти в градината в свое пространство за писане. Така през лятото Улф има слънчевата светлина, проникваща през широките прозорци, както и пленителни гледки. За съжаление, през зимата е толкова студено, че Вирджиния едва държи молива и накрая се налага да се премести в къщата. Писателката написва там „Госпожа Далауей”, както и много от своите отзиви за книги, есета и друга кореспонденция, вкл. бележката до съпруга си Ленард преди да се самоубие.

 

ДИВАНЪТ НА ТОНИ МОРИСЪН

Description: C:\Users\Sony\Desktop\2.jpg

Като много зает редактор и самотна майка на две момчета, Морисън става рано и пише преди да тръгне за работа. Така е изглеждал холът й, където тя пише, седнала на дивана, в ранните сутрешни часове.

 

МИНИАТЮРНОТО БЮРО НА ДЖЕЙН ОСТИН

Description: C:\Users\Sony\Desktop\4.jpg

На тази миниатюрна 12-ъгълна масичка от орех в къщата Chawton Cottage Джейн Остин дописва „Разум и чувства” и „Гордост и предразсъдъци”, както и по-голямата част от по-късните си творби. Останалите жени в къщата осигуряват на Джейн усамотение и време за писане, като поемат повечето къщна работа и тази по градината, за да може тя да се посвети на нещо, което накрая се превръща в международно признатите й и любими за читателите романи.

 

ХОТЕЛСКАТА СТАЯ НА МАЯ АНДЖЕЛОУ

Description: C:\Users\Sony\Desktop\3.jpg

Анджелоу държи хотелска стая във всеки от градовете, където е живяла, като отива там в 6.30 сутринта и работи до ранния следобед. Тя никога не нощува там, но се изляга на леглото с „бутилка шери, речника Roget’s Thesaurus, жълт бележник, пепелник и библия.” След това отива на други места и се опитва да живее като нормален човек до вечерта, когато се връща в хотелската стая, изчита написаното сутринта и го отбелязва.

 

САЛОНЪТ НА СЕСТРИТЕ БРОНТЕ

Description: C:\Users\Sony\Desktop\5.jpg

Мебели, тапицирани в тъмночервено, книги и горяща камина придават на тази стая в пасторството Хоуърт уютна атмосфера, но тя също така е пространство, изпълнено с творчество, страст, меланхолия и загуба. Портретът на Шарлот, който е окачен на стената, е нарисуван по поръчка на нейния издател, след като романите й се оказват с огромен успех. Трите сестри пишат на голямата маса в салона и крачат из него, обсъждайки написаното от тях. Говори се също, че Емили, след като отпада все повече и не може да се движи, умира на кушетката в салона. Когато и Ан умира, салонът се обитава единствено от Шарлот, където тя редактира творбите на сестрите си и се среща с г-н Гаскъл, за да обсъждат биографията й.

 

КАФЕНЕТО НА ДЖ. К. РОУЛИНГ

Description: C:\Users\Sony\Desktop\1.jpg

Когато Дж. К. Роулинг е съвсем млада майка, преживяваща от социални помощи, започва да пише поредицата за Хари Потър в кафенето Elephant House в Единбург, докато бебето й спи в количката. Години по-късно, стигнала до финалната книга от поредицата, Роулинг е заобиколена от неща, които я разсейват и тя не е в състояние да пише. Регистрира се в хотел „Балморал”, също в Единбург и след един изключително продуктивен ден там, се нанася за цял месец, за да завърши книгата си.

 

Description: C:\Users\Sony\Desktop\2.jpg

 

Откъс от Bookish Broads: Women Who Wrote Themselves into History 

(Дами с книги: жени, записали завинаги имената си в историята)

от Лорън Марино, илюстрации на Александра Килбърн. Издателство Abrams Image © 2021.

 

Прочети в оригинал

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.